Ще се довери ли Европа пак на Америка
През 1991 година дойдох в Детройт и това бе първото ми посещаване в Съединените щати. Домакините ни от несъществуващата към този момент Информационна организация на Съединени американски щати бяха решили да покажат на мен и на другите българи от групата ни освен американската фантазия, само че и тъмната страна на Америка. Преди да тръгнем из града, бяхме инструктирани по какъв начин да се придвижваме по местата, където ни дебнат рискове. Домакините напълно ясно ни обясниха, че в случай че не искахме да станем жертви, не би трябвало да се държим като такива. Ходенето по средата на улицата и нервното търсене с взор на най-близкия служител на реда единствено усилва вероятността да попаднем в клопка. Дръжте се обикновено, подчертаха те.
От избора на Тръмп за президент през 2016 година ние, европейците, следваме същото предписание във връзка с сериозната политика. Внимаваме да не изглеждаме като жертва с вярата, че това ще предотврати заплахата да станем жертви на обир в един свят, зарязан от досегашния му шериф.
След като президентът Тръмп стартира да нападна интернационалните институции и да изоставя съдружниците си от Сирия до Корейския полуостров, политиците от тази страна на Атлантика се пробват да следват сложна линия на държание: от една страна, желаят да се подсигурят, в случай че Вашингтон реши да обърне тил на Европа, а от друга, да са сигурни, че държанието им няма да тласне администрацията на Тръмп да стигне още по-далеч.
Последицата е, че европейските политики към Съединени американски щати се двоумят сред преувеличаването на нашите качества да се оправяме сами и паническата превземка, че всичко е както преди. Да вземем за образец скорошното изявление на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в " мозъчна гибел ", и реакцията на немския канцлер Ангела Меркел, че " НАТО продължава да е от жизненоважно значение за нашата сигурност ".
На срещата на страните от НАТО тази седмица в Лондон с внимание ще се наблюдават различията сред президента Макрон и канцлера Меркел. Но под повърхността се обрисува нов европейски консенсус за трансатлантическите връзки, който е знак за огромна смяна. Доскоро очакванията на множеството европейски водачи бяха обвързани с резултатите от президентските избори в Америка. Ако президентът Тръмп е жертван да изгуби през 2020 година, смятаха те, светът ще се върне към нормалността.
Ала всичко това се промени. Докато другарски настроените към Тръмп държавни управления в Европа (като Полша и Унгария) не престават да наблюдават изследванията и да стискат палци той да остане на власт още четири години, либералите в Европа стартират да губят самообладание. Не че не обръщат внимание на американска политика. Тъкмо противоположното, те с религиозно внимание наблюдават чуванията в Конгреса по настояването за импийчмънт и биха приветствали провалянето на Тръмп. А просто тъй като най-сетне започнаха да схващат, че същинската външна политика на Европейския съюз не може да се основава на това кой населява Белия дом.
Как да се изясни тази смяна? Възможното пояснение е, че европейските либерали не са изключително въодушевени от външнополитическата визия и на мощните претенденти на Демократическата партия, защото и измежду тях откриват изолационистки трендове. Европейците към момента се пробват да си обяснят за какво Барак Обама – евентуално най-близкият до европейците и един от най-обичаните от тях американски президент – в това време беше и президентът с минимален интерес към Европа. (Поне допреди идването на власт на Тръмп).
Европейците също по този начин се притесняват от вероятността за вероятен конфликт, наподобяващ Студената война сред Съединени американски щати и Китай. Скорошно изследване на Европейския съвет по външна политика сподели, че в разногласията сред Съединени американски щати и Китай болшинството от европейските гласоподаватели избират да запазят неутралитет и търсят междинния път сред свръхсилите. За което има основателна причина: Европа стопански е обвързана с Китай по способи, които наподобява, че Вашингтон не прави оценка, както стана ясно от неотдавнашния спор по проектите на китайския телекомуникационен колос " Хуауей " да построи пето потомство мобилни мрежи на континента.
И въпреки всичко аз считам, че има една още по-фундаментална смяна: европейските либерали започнаха да осъзнават, че американската народна власт към този момент не основава консенсусна политика и предвидими външни политики. Смяната на президента значи освен нова персона в Белия дом, само че и нов режим. Дори демократите да победят през 2020 година и на власт да пристигна другарски надъхан към Европа президент, няма гаранция, че през 2024 година американците няма да изберат президент, който по сходство на Тръмп ще вижда в Европейския съюз съперник и интензивно ще се пробва да дестабилизира връзките с Европа.
Доказателства за саморазрушаването на американския външнополитически консенсус са освен последните чувания по делото за импийчмънт, свидетелстващи за политизирането на метода към Украйна, само че и това, че призракът на съветската подривна активност не провокира острата реакция и на двете политически партии. Когато гласоподавателите на Тръмп схванаха, че президентът на Русия Владимир Путин е подкрепил техния претендент, те започнаха да харесват Путин, а не изоставиха Тръмп.
През миналите 70 години европейците знаеха, че без значение кой населява Белия дом, външната политика и стратегическите цели на Америка си остават поредни. Днес обстановката е непредвидима. Макар множеството европейски водачи да бяха ужасени от ироничните мнения на президента Макрон за НАТО и Съединени американски щати, мнозина са съгласни, че Европа има потребност от по-голяма външнополитическа самостоятелност. Те желаят Европа да развие лични софтуерни благоприятни условия и потенциал за военни интервенции отвън НАТО.
Възможно ли е срещата на НАТО тази седмица да промени настоящия метод на мислене в Европа за бъдещето на трансатлантическите връзки? По-лесно е да се надяваме, в сравнение с да залагаме. След края на Студената война вицепрезидентът Дан Куейл даде обещание на европейците, че " на следващия ден бъдещето ще бъде по-добро ". Той не беше прав. А на европейските водачи им следва да схванат, че бъдещето е било по-добро през вчерашния ден.
Преводът на разбора е оповестен на уеб страницата Култура.бг, Англоезичната версия на текста под заглавие " Will Europe Ever Trust America Again? " е на в. " Ню Йорк таймс " от 3 декември 2019 г.
От избора на Тръмп за президент през 2016 година ние, европейците, следваме същото предписание във връзка с сериозната политика. Внимаваме да не изглеждаме като жертва с вярата, че това ще предотврати заплахата да станем жертви на обир в един свят, зарязан от досегашния му шериф.
След като президентът Тръмп стартира да нападна интернационалните институции и да изоставя съдружниците си от Сирия до Корейския полуостров, политиците от тази страна на Атлантика се пробват да следват сложна линия на държание: от една страна, желаят да се подсигурят, в случай че Вашингтон реши да обърне тил на Европа, а от друга, да са сигурни, че държанието им няма да тласне администрацията на Тръмп да стигне още по-далеч.
Последицата е, че европейските политики към Съединени американски щати се двоумят сред преувеличаването на нашите качества да се оправяме сами и паническата превземка, че всичко е както преди. Да вземем за образец скорошното изявление на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в " мозъчна гибел ", и реакцията на немския канцлер Ангела Меркел, че " НАТО продължава да е от жизненоважно значение за нашата сигурност ".
На срещата на страните от НАТО тази седмица в Лондон с внимание ще се наблюдават различията сред президента Макрон и канцлера Меркел. Но под повърхността се обрисува нов европейски консенсус за трансатлантическите връзки, който е знак за огромна смяна. Доскоро очакванията на множеството европейски водачи бяха обвързани с резултатите от президентските избори в Америка. Ако президентът Тръмп е жертван да изгуби през 2020 година, смятаха те, светът ще се върне към нормалността.
Ала всичко това се промени. Докато другарски настроените към Тръмп държавни управления в Европа (като Полша и Унгария) не престават да наблюдават изследванията и да стискат палци той да остане на власт още четири години, либералите в Европа стартират да губят самообладание. Не че не обръщат внимание на американска политика. Тъкмо противоположното, те с религиозно внимание наблюдават чуванията в Конгреса по настояването за импийчмънт и биха приветствали провалянето на Тръмп. А просто тъй като най-сетне започнаха да схващат, че същинската външна политика на Европейския съюз не може да се основава на това кой населява Белия дом.
Как да се изясни тази смяна? Възможното пояснение е, че европейските либерали не са изключително въодушевени от външнополитическата визия и на мощните претенденти на Демократическата партия, защото и измежду тях откриват изолационистки трендове. Европейците към момента се пробват да си обяснят за какво Барак Обама – евентуално най-близкият до европейците и един от най-обичаните от тях американски президент – в това време беше и президентът с минимален интерес към Европа. (Поне допреди идването на власт на Тръмп).
Европейците също по този начин се притесняват от вероятността за вероятен конфликт, наподобяващ Студената война сред Съединени американски щати и Китай. Скорошно изследване на Европейския съвет по външна политика сподели, че в разногласията сред Съединени американски щати и Китай болшинството от европейските гласоподаватели избират да запазят неутралитет и търсят междинния път сред свръхсилите. За което има основателна причина: Европа стопански е обвързана с Китай по способи, които наподобява, че Вашингтон не прави оценка, както стана ясно от неотдавнашния спор по проектите на китайския телекомуникационен колос " Хуауей " да построи пето потомство мобилни мрежи на континента.
И въпреки всичко аз считам, че има една още по-фундаментална смяна: европейските либерали започнаха да осъзнават, че американската народна власт към този момент не основава консенсусна политика и предвидими външни политики. Смяната на президента значи освен нова персона в Белия дом, само че и нов режим. Дори демократите да победят през 2020 година и на власт да пристигна другарски надъхан към Европа президент, няма гаранция, че през 2024 година американците няма да изберат президент, който по сходство на Тръмп ще вижда в Европейския съюз съперник и интензивно ще се пробва да дестабилизира връзките с Европа.
Доказателства за саморазрушаването на американския външнополитически консенсус са освен последните чувания по делото за импийчмънт, свидетелстващи за политизирането на метода към Украйна, само че и това, че призракът на съветската подривна активност не провокира острата реакция и на двете политически партии. Когато гласоподавателите на Тръмп схванаха, че президентът на Русия Владимир Путин е подкрепил техния претендент, те започнаха да харесват Путин, а не изоставиха Тръмп.
През миналите 70 години европейците знаеха, че без значение кой населява Белия дом, външната политика и стратегическите цели на Америка си остават поредни. Днес обстановката е непредвидима. Макар множеството европейски водачи да бяха ужасени от ироничните мнения на президента Макрон за НАТО и Съединени американски щати, мнозина са съгласни, че Европа има потребност от по-голяма външнополитическа самостоятелност. Те желаят Европа да развие лични софтуерни благоприятни условия и потенциал за военни интервенции отвън НАТО.
Възможно ли е срещата на НАТО тази седмица да промени настоящия метод на мислене в Европа за бъдещето на трансатлантическите връзки? По-лесно е да се надяваме, в сравнение с да залагаме. След края на Студената война вицепрезидентът Дан Куейл даде обещание на европейците, че " на следващия ден бъдещето ще бъде по-добро ". Той не беше прав. А на европейските водачи им следва да схванат, че бъдещето е било по-добро през вчерашния ден.
Преводът на разбора е оповестен на уеб страницата Култура.бг, Англоезичната версия на текста под заглавие " Will Europe Ever Trust America Again? " е на в. " Ню Йорк таймс " от 3 декември 2019 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ