Трябва да продължим да мечтаем, иначе душата ще умре…♥ Паулу КОЕЛЮ
През 1986 година бразилският публицист поема по пътя на поклонниците към Сантяго де Компостела, а това пътешестване го трансформира вечно. Година по-късно на бял свят излиза първата му творба „ Дневникът на един маг ”, попила философията му за живота и съкровението на неговите търсения.
Как умират мечтите… Думи назаем от Алхимика на словото Паулу Коелю и „ Дневникът на един маг ” (Изд. Обсидиан).
Човек в никакъв случай не престава да мечтае. Мечтите са храна за душата, както яденето дава храна на тялото. През живота си постоянно виждаме своите фантазии провалени, а желанията си - унищожени. Но даже и тогава би трябвало да продължим да мечтаем, другояче душата ни ще умре…
Справедливата борба се почва тогава, когато сърцето ни я желае. В героичните епохи, във времето на странстващите рицари, е било елементарно - имало е доста земя за завземане и доста неща за извършване. В наши дни обаче светът много се е трансформирал и борбата е пренесена от бойните полета вътре в нас самите.
Справедливата борба е онази, която водим в името на фантазиите си. Когато те избликнат в нас с цялата си мощ -през младостта, - ние сме безпределно храбри, само че към момента не сме се научили да водиме война. С огромни старания най-сетне научаваме по какъв начин да се борим, само че тогава към този момент не сме по този начин храбри. Затова се обръщаме против себе си и водиме война със себе си. Ставаме най-големия си зложелател. Казваме, че фантазиите ни са били хлапашки, сложни за реализиране, плод на нашата липса на знание за същинския живот. Убиваме ги, тъй като ни е боязън да поведем Справедливата борба.
Първият симптом, че убиваме фантазиите си, е неналичието на време. Най-заетите хора, които съм познавал през живота си, постоянно намираха време за всичко. Онези, които нищо не правеха, постоянно бяха изтощени, не разбираха какъв брой малко би трябвало да свършат и по през целия ден се оплакваха, че денят е прекомерно къс. В реалност те се опасяваха да поведат Справедливата борба.
Вторият симптом за гибелта на фантазиите ни е нашата самонадеяност. Понеже не желаеме да гледаме на живота като на едно огромно премеждие, което би трябвало да се изживее. Смятаме се за прекомерно мъдри, обективни и прави във връзка с дребното, желано от живота. Поглеждаме оттатък стените на нашето ежедневие и чуваме хрущенето на прекършени копия, усещаме аромат на пот и барут, рухване и жадни за победа погледи на воини. Но не разбираме насладата, безграничната наслада, която носи в сърцето си всеки воюващ, тъй като за воюващите не са значими нито успеха, нито провалянето, а единствено да вземат участие в Справедливата борба.
На последно място, третият симптом за края на нашите фантазии е спокойствието, мирът. Животът се трансформира в неделен следобяд, без да изисква от нас велики неща или освен това, в сравнение с желаеме да дадем. Тогава решаваме, че сме зрели, изоставяме детските си мечти и реализираме своята професионална и персонална реализация. Изненадваме се, когато някой на нашата възраст каже, че още желае всякакви неща от живота. Но в реалност надълбоко в душата си осъзнаваме, че сме се отказали да се борим за фантазиите си, да поведем Справедливата борба.
Фрагмент от „ Дневникът на един маг ”, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Снимка: Paulo Coelho
Картина: VITEBSK DREAMS by Leonid Afremov, afremov.com
