Кога българинът е живял най-добре?
През 1985 година един кг самун коства 40 ст., а през днешния ден цената му е 2,40 лева През кои години най-добре е живял българинът и по кое време се е чувствал най-богат?
" С двама моите сътрудници от Стопанския факултет успяхме да изчислим показателя на потребителските цени за 270-годишен интервал от време. Това е основа, която би дала опция за всевъзможни други изследвания обратно във времето. Важно е каква е достъпността на обособените артикули в кошницата. Оказва се, че през последните 20-ина години стандартът ни на живот доста се покачва. Инфлацията ни дава информация за стандарта на живот ", съобщи доцент Мартин Иванов от Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " пред Bulgaria ON AIR.
Проучването демонстрира, че през най-хубавите години на социализма може да се купят 14 кошници с една междинна заплата, до момента в който през 2020 година (последната година от проучването - бел. ред.) може да се купят 22 кошници.
" Дали се чувстваш и дали си по-богат са две разнообразни неща. В исторически проект, в последните 270 години, в този момент стандартът ни на живот е доста по-висок. Ако отделяш доста пари за храна, значи не си доста богат. Ако можеш да си позволиш отмора на Малдивите, значи животът е доста по-различен ", акцентира доцент Иванов в студиото на " България заран ".
За първи път имаме трайна наклонност на спад в разхода за храна към 2003-2005 година Към 2020 година месечно отделяме за храна към 33% от приходите ни, до момента в който в Западна Европа данните са към и под 20%, стана ясно още от думите му.
В последните 30-50 години последователно стартира да се трансформира съставът на храните, които консумираме. Консумира се доста по-малко самун и тестени произведения. Консумира се доста повече сладко и алкохол. Отделяме повече пари за дома и за превоз.
Според доцент Иванов неизбежно ще се промени потребителската ни кошница поради изменящите се технологии. Логично е разноските за храна с течение на времето да понижават - да одобряваме по-малко, само че по-качествени калории, счита той.
Гостът уточни, че българското общество минава през няколко тежки рецесии, само че все пак стандартът му на живот е почти непрекъснат до 2000 година, премерено през разноските за храна.
" В Норвегия и Англия се стигнали до към 1200 година. Теоретично е допустимо да стигнем до 1500 година. Наложи ми се да посетя 57 музея и архиви, да прегледам над 1000 търговски бележника ", сподели още доцент Мартин Иванов.
" С двама моите сътрудници от Стопанския факултет успяхме да изчислим показателя на потребителските цени за 270-годишен интервал от време. Това е основа, която би дала опция за всевъзможни други изследвания обратно във времето. Важно е каква е достъпността на обособените артикули в кошницата. Оказва се, че през последните 20-ина години стандартът ни на живот доста се покачва. Инфлацията ни дава информация за стандарта на живот ", съобщи доцент Мартин Иванов от Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " пред Bulgaria ON AIR.
Проучването демонстрира, че през най-хубавите години на социализма може да се купят 14 кошници с една междинна заплата, до момента в който през 2020 година (последната година от проучването - бел. ред.) може да се купят 22 кошници.
" Дали се чувстваш и дали си по-богат са две разнообразни неща. В исторически проект, в последните 270 години, в този момент стандартът ни на живот е доста по-висок. Ако отделяш доста пари за храна, значи не си доста богат. Ако можеш да си позволиш отмора на Малдивите, значи животът е доста по-различен ", акцентира доцент Иванов в студиото на " България заран ".
За първи път имаме трайна наклонност на спад в разхода за храна към 2003-2005 година Към 2020 година месечно отделяме за храна към 33% от приходите ни, до момента в който в Западна Европа данните са към и под 20%, стана ясно още от думите му.
В последните 30-50 години последователно стартира да се трансформира съставът на храните, които консумираме. Консумира се доста по-малко самун и тестени произведения. Консумира се доста повече сладко и алкохол. Отделяме повече пари за дома и за превоз.
Според доцент Иванов неизбежно ще се промени потребителската ни кошница поради изменящите се технологии. Логично е разноските за храна с течение на времето да понижават - да одобряваме по-малко, само че по-качествени калории, счита той.
Гостът уточни, че българското общество минава през няколко тежки рецесии, само че все пак стандартът му на живот е почти непрекъснат до 2000 година, премерено през разноските за храна.
" В Норвегия и Англия се стигнали до към 1200 година. Теоретично е допустимо да стигнем до 1500 година. Наложи ми се да посетя 57 музея и архиви, да прегледам над 1000 търговски бележника ", сподели още доцент Мартин Иванов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ