През 1981 г. по кината излиза нискобюджетен, но доста успешен

През 1981 година по кината излиза нискобюджетен, само че много сполучлив филм със заглавието „ The Cannonball Run “, през 1984 година излиза и продължение, което притегля феновете на високи скорости и скъпи коли, които към момента могат да се видят мъчно по американските улици. Филмът споделя историята на завладяващо съревнование, което се води от океан до океан през цялата страна. Разстоянието за покриване е близо 4500 километра, стартовата точка е автомобилния гараж Red Ball, а крайната е позиционирана в хотел Портофино в Лос Анджелис.

Името на надпреварата идва благодарение на Ървин Бейкър – именит играч с повече от 140 върха за интервала от 1910 година до 1930 година Заради високите скорости и провокациите, Бейкър постоянно получава пари, с цел да популяризира многообразие от мотори. Понеже обича провокациите, състезателят постоянно избира най-безумни направления от точка А до точка Б и през целия си живот е извършил повече от 143 върха по пътищата на Съединени американски щати. Според изчисленията е съумял да измине към 890 000 километра. Нещо повече, с цел да завоюва пари, той постоянно дава обещание да сложи връх за скорост или за изминаване на маршрут или ще върне паричната премия.

През 1915 година кара от Лос Анджелис до Ню Йорк за 11 дни, 7 часа и 15 минути в Stutz Bearcat. Следващата година е потърсен от Cadillac и с тяхната машина пътува от Лос Анджелис до Таймс Скеур за 7 дни, 11 часа и 52 минути. През 1918 година са нужни към четири месеца, с цел да обиколи всичките 48 американски щата и техните столици. През 1926 година Ървин се качва на кормилото на 2-тонен камион и пътува от Ню Йорк до Сан Франциско за рекордните 5 дни 17 часа и 30 минути, което по това време е повече от невероятно. Бейкър остава в историята като индивидът, който през 1933 година сяда зад кормилото на Graham Paige 57 и изминава дистанцията от Ню Йорк до Лос Анджелис за 53.5 часа.

Същият връх остава в архивите повече от 40 години. Пилотът се оказва извънреден късметлия и рядко попада в произшествия, получава място в автомобилната „ Зала на славата “, както и в мотоциклетната. Когато Ървин умира през 1960 година от сърдечен удар, мнозина считат, че с това ще завърши и по този начин нареченето „ Cannon ball “ съревнование. Автомобилната промишленост се усъвършенства от ден на ден и мнозина желаят да изпитат тръпката от прекосяването на американските щати за рекордно малко време. Проблемът обаче е, че това съревнование не е регламентирано и по принцип нарушава редица закони, само че това не пречи на водачите с гориво във вените да се впуснат в конкуренцията. Още по-забавният миг идва, когато разберем разпоредбите – такива на практика няма.

Всеки може да употребява кола по желание, да избере маршрута си, само че наложително ще би трябвало да показа разписки от пътуването, да вози най-малко един или двама очевидеца, вероятно да маркира данните си с GPS или просто да излъчва в интернет опита си за връх. Нещо повече, в предишното са се претендирали най-малко двама очевидеца. Обикновено съставът е от водач и навигатор. Автомобилът постоянно е доста съществено усъвършенстван, само че в същото време не изпъква със своята екзотика.

Позволяват се най-различни модификации, в това число слагането на по-сериозен контейнер, слагането на лазерни детектори, заглушаващи устройтва, уреди за изключване на стопове и фарове, инфрачервени камери за нощно виждане и доста други. Често рекордьорите наемат и спомагателни водачи, които да се движат пред тях и да обират санкциите и вниманието на полицията, тяхната задача е да карат бързо през всеки щат, като санкциите се заплащат от тима, който прави опит за слагането на връх.

Някои минават даже границите на рационалното и наемат самолети, които от въздуха да оповестяват за магистрални патрули. Що се отнася до законите, редица щати трансформират политиката си, с цел да охладят пристрастеностите на мераклиите. Някои щати постоянно слагат драконови санкции на спринтьорите, лишават шофьорската брошура до живот и плануват затвор до една година. Щатът Невада се оказва изключително нечовечен към водачите – там присъдата е сред 1-6 години затвор. В отговор множеството декларират, че взимат задоволително ограничения за сигурността на себе си и близките и в нито един миг не заплашват живота на пътя, само че тъкмо това е малко противоречиво начинание.

Въпреки осъждането на сходни практики, рекордьорите постоянно получават вниманието на медиите. На 7 октомври Алекс Рой, Дейв Маер и филмовият режисьор Кори Уелс слагат връх от 31 часа и 4 минути, с BMW M5 от 2000 година. Средната им скорост е 144 км/ч, а в най-хубавите точки се движат със скорост от 251 км/ч. Изполват аероплан за детайлна картина на пътя от въздуха и през 2019 година излиза документален филм, който споделя за този героизъм. През 2013 година Ед Болиан, Дейв Блак и Дан Хуанг потеглят с две модифицирани Mercedes-Benz CL55 AMG от 2004 година Тяхната междинна скорост е 156 км/ч а в най-правите точки са заковавали стрелката на 291 км/ч. Ед и Дейв се редуват в едната кола, до момента в който Дан кара напред и обира санкциите. Те слагат връх от 28 часа и 50 минути.

През последните години се вижда фрапантно съкращване на времето. Отборът на Арни Томан, Дъг Табът и Беркли Чадуик минава дистанцията за 27 часа и 25 минути. Средната им скорост е от 166 км/ч, оптималната е 311 км/ч. Те сядат зад кормилото на Mercedes-Benz E63 AMG от 2015 година Возилото претърпява редица модификации като тунинг от 800 конски сили, спомагателен контейнер от 250 литра, с чиято помощ им е се постанова да стопират тъкмо четири пъти и това да добави 22 минути към времето им. Машината разполага с полицейски скенер, термо камера и лазерен заглушител на радари. Преди да започват, господата избират маршрут, с който да изпреварят трафика към деня на благодарността, обръщат съществено внимание на метеорологичните условия, тъй като избират да се движат по суха настилка.

Визуално колата е изменена, с цел да наподобява на Honda или VW. На помощ се притичат още 18 скаута, които да предизвестяват за полиция пред тях. Настоящият връх е подложен от същите двама водача и Дюнадел Дарьош – 25 часа и 39 минути. Пилотите употребяват по-спокойния трафик към ковид и сядат зад кормилото на Audi S6 от 2016 година, което се дегизира да наподобява на полицейски Ford Taurus. Освен нормалните модификации, екипът слага нови турбини, по-сериозен контейнер и нов компютър, който разрешава на возилото да работи с гориво от 91 октана и от 93 октана. Според техните калкулации, машината генерирала към 600 конски сили.

За слагането на върха са се движили приблизително със скорост сред 190-200 км/ч и за по-спокойните сектори са се движили със скорост към 280 км/ч. До този миг върхът остава настоящ и най-вероятно мъчно би могъл да падне, имайки поради възобновяване на трафика, само че постоянно има задоволително мераклии, които са подготвени на нови тествания!