През 1972 г. Fairchild Republic A-10 е пуснат във въоръжение

Създаването на А-10 – бойният глиган беше прероден от немските щуки и превръщаше вътрешности във вода

През 1972 година Fairchild Republic A-10 е пуснат във въоръжение с огромно алуминиево грозно тяло. За разлика от своите събратя F-15 и F-16, е извънредно неприветлив аероплан. Неговата странна форма не може даже да се приближи и до идващите модели F-22 и F-35. Кръщават го „ Бойният глиган “ и дълго време мнозина се чудят какъв е смисълът от неговото битие. Необходими са цели 19 години, с цел да може да влезе в някаква борба и да потвърди, че като оръжие, може да бъде напълно, въпреки и да няма никакви шансове в състезанията за хубост. Оригинално А-10 е бил квалифициран за пенсиониране, само че се оказва, че постоянно има най-малко още една война, в която може да се употребяват.

Първият път, когато идва време за деяние и тестване, А-10 се оказва повече от съвършен, изправяйки се против руските Т-55, Т-62 и Т-72 танкове. Влиза в деяние в Кувейт и в Ирак, като Садам остава повече от неприятно сюрпризиран. Операция „ Пустинна стихия “ дава късмет на А-10 освен да се потвърди като един гибелен летателен уред, само че и като машина, която умерено може да се оправи с тежката техника. Атаките въздух-земя не престават да се считат за едни от най-ефективните и мечтани от всяка една войска. Доказателството идва още от Испанската война, когато Германия и Съюз на съветските социалистически републики схващат, че въздушното превъзходство е всичко, което една войска може да желае. Тези подозрения стартират да се появяват още през Първата Световна война, когато всички воюващи страни модифицират самолетите си, употребяват цепелини за бомбардировки и още доста други.

А-10 обаче не е бърз, прочее в никакъв случай няма да премине звуковата преграда или да влезе във въздушна борба. Може да го изпреварите с вашия персонален автомобил, въпреки всичко неговата оптималната скорост е едвам 160 км/ч във въздуха. Прякорът на този аероплан е „ Летящата каравана “ и водачите не се майтапят, когато го споделят. За мнозина това е просто аероплан, който като че ли е съединен от няколко танка и вместо вериги, разполага с два мотора. Напомня доста на съветския Поликарпов И-15 с отворена кабина, две крила и опция да поразява цели. Руският аероплан разполага с четири 7.62-милиметрови картечници, които могат да пробиват ризница и да стрелят към 50 патрона в секунда. По това време е аероплан, който умерено може да обезврежда вражеските машини за времето си. Няколко И-15 съумяват да основат извънреден безпорядък против италианските танкове, които са се насочили към Мадрид.

Тази офанзива нанася тежки вреди и бързо демонстрира, че скоро въздушните офанзиви ще имат доста по-сериозен резултат в една война, в сравнение с всички останали. След този аероплан се ражда и Илюшин ИЛ-2 Щурмовак – прочут с мощното си оръжие и опция да удря противников танкове с необикновен резултат. Ето за какво и през войната се раждат повече от 36 000 създадени. Щурмовикът разполага със съществени брони, в това число и в кокпита, а всички тези данни ще се копират от американците и бързо ще се прибавят в именития „ Боен глиган “, само че той се ражда във време, в което оръжията стават доста по-прецизни и точни. А-10 разполага с тежки картечници, оръдия, бомби и ракети.

Немското Луфтвафе също не изостава. Техният Юнкер Щука е създаден напълно за подсигуряване на наземните сили. По това време Щуките са употребявани и считани като въздушната артилерия, смазвайки всички вероятни танкове на съперника и доставяйки нужната скорост в немския Блицкриг. Макар и Месершмит да се счита за един от най-хубавите изтребители за времето си, Щуките остават едни от най-ценните и мечтани. Осъзнавайки, че тези самолети изостават извънредно, немците основават малко известния Henschel Hs-129. Разработва се редом с А-10 и тяхната история е изключително впечатляваща. И двата самолета разполагат с два мотора, само че немските не съумяват да отговорят на качеството и потребностите. И двата самолета са като укрепени като бронирани вани, като това покритие продължава по външната конструкция.

Немският Hs-129 е първият аероплан, който разполага с 30 мм оръдие, само че в следствие развиването продължава до 75 мм оръдие. Междувременно американският А-10 Thunderbolt II остава не толкоз известен. Едно от главните оръдия е 30 мм гатлинг картечница, известна с безпогрешния си тон при стрела. След като Военновъздушни сили на Съединени американски щати са разпуснати и не са на послушание към армията през 1947 година ще открием, че авиацията стартира да работи напълно самостоятелно и има задачата да извършва другите условия на военните. През идната година министъра на защитата Джеймс Форестал и Кий Уейст се съгласяват, че флотата би трябвало да употребява самолети, които постоянно да употребяват самолети на близки дистанции, които да подсигуряват наземна помощ. И откакто флотата ще може да употребява тези самолети, Военновъздушни сили ще може да употребява „ същинските “ самолети.

Армията може да употребява самолети за разследващи цели, логистика и евакуация. Не се разрешава монтирането на оръжия. По време на Корейската война излиза наяве, че остарелият F-51D не може да се употребява за поразяването на военни цели, неговите мотори са прекомерно бързи, същото се случва с Lockheed F-80C и Republic F-84. Изненадващо единствените самолети, които съумяват да свършат работа са старите P-47, които играят ролята на бойните коне за доставянето на наземна помощ. Уроците се придвижват във Виетнам и там са доставени американските F-100 Super Saber, които летят с извънредно висока скорост, употребяват извънредно доста гориво и нормално мантрата им е „ Един заход и газ! “. Там обаче се оказва, че умерената скорост на Douglas A-1 Skyraider е доста по-добра. Армията стартира да работи с хеликоптери, само че пък те са извънредно уязвими, освен това от всякакво оръжие.

Създават се бойни хеликоптери като Lockheed AH-56 и Cheyenne. Единственият проблем е, че по това време цената за производството на военен хеликоптер от време на време може да мине цената на F-4 Phantom. По това време Военновъздушни сили на Съединени американски щати към този момент не са съгласни за такива вложения и стартират да мислят за аероплан, който ще им докара финансиране. Започват да работят върху аероплан, който да играе ролята на въздушно подкрепление. Макар и армията да вземе този аероплан, главната концепция остава – да се редуцират средствата и да се създаде машина, която е в пъти по-евтина. Ето за какво през 1966 година стартира създаването на А-Х програмата. Предоставени са 6 въздушни рамки и единствено две съумяват да получат право за разработка. Едната е на Fairchild Republic, а другата е на Northrop. Втората компания разрешава да забележим YA-9 – стандартен и доста напреднал за времето си.

Дългите му крила обаче се оказват проблем, а ниско поставените мотори се оказват уязвими на пукотевица от земята. Дългата опашка не може да отбрани моторите. Fairchild Republic съумява да се възползва от някои неточности и също по този начин съумява да наеми Пиер Спрей – един доста добър анализатор и към този момент граждански водач. Според Военновъздушни сили на Съединени американски щати, той е един от отговорниците за основаването на един от най-грозните самолети в историята. Също по този начин неговото наличие оказва помощ за създаването на F-16. Спрей схваща какво се изисква за А-10 и стартира да показва някои безумни хрумвания. Изследва немските Щуки и съумява да се запознае с историята на Ханс-Улрич Рудел – един от най-хубавите немски водачи с към 2000 изумени противников танкове, влакове, самолети, артилерия, мостове, самолети и други. При началото на плана, този конструктор идва с автобиографията на Рудел – Пилотът на Щука и задължава всички да я прочетат.

Преди въобще да стартира да работа, Спиър се среща с всеки деец от Виетнам, който може да открие. Задава един и същи въпрос: какво желае водачът? Отговорът на всички е добър разход на гориво, отлична видимост, мудни и леки маневри, отбрана и смъртоносни оръжия. Един водач е толкоз подробен, че желае оръжия, които да трансфорат вътрешностите на врага във вода. Извън упоритостите на водачите, конструкторът схваща доста добре и каква е задачата на Военновъздушни сили – да сложи дървен прът в сърцето на шайените. Има единствено две неща, които не се харесват, моторите с големи размери – той желае да бъдат по-малки и леки, като доставят по-добра маневреност и също по този начин крилата да бъдат малко по-къси от тези на B-25. Решенията в структурите постоянно са извънредно семпли и дават най-голям резултат. Неговите усъвършенствания стартират през 1989 година и забавното е, че този аероплан няма автопилот, няма даже радар и колесниците не се прибират напълно в тялото.

Една от аргументите е, че самолетът няма да натоварва крилата си по време на полет. Що се отнася до бронята, тя в действителност е впечатляваща и покрива цялото тяло на самолета. Някои от главните планки са титаниеви. За още по-голяма изненада, въпреки и да има някаква скорост, стрелбата се случва в доста по-бавен ход. Повечето смешки на водачите са, че този аероплан няма принадлежности за скорост, а календари. Ако една птица се удари в моторите, тогава ще има още доста проблеми за водача. Пилотите споделят, че този аероплан има три скорости – изключен, такси и оптималната скорост. Не е бърз, в никакъв случай няма да счупи върховете за скорост или тавана на полет, само че пък има други козове в ръкава си. Едно от тях е General Electric GAU-8/A оръдие с 8 цеви, което разполага с 1174 патрона, заредени в тъпан и инсталирани непосредствено до водача.

Размерите на това оръдие е тъкмо колкото кола. Стреля с 30 мм патрони и въпреки да се счита, че може да направи 3900 изстрела в минута, това няма никакво значение. Пилотите са инструктирани да стрелят на откоси от по 1-2 секунди, като за това време се пускат сред 60-65 изстрела. Достатъчни, с цел да трансфорат вътрешностите на врага във вода. Оръдието е инсталирано тъкмо в центъра в носа на самолета. Твърди се, че в случай че водачът даде воля на това оръдие, то самолетът може да падне. Разбира се, американците слагат бронебойни боеприпаси и с спомагателни тренировки съумяват да обезвреждат даже танкове.

За да е още по-интересно, въпросните удрят със мощ от 1.67 пъти повече по отношение на чистите оловни боеприпаси. Тайната е потреблението на обеднен уран в ядрото. Интересното е, че при изстрелване се следи резултатът на острене във въздуха, което значи, че изстреляните боеприпаси не се сплескват, а пробиват и основават още повече вреди. Високата скорост им разрешава непринудено да се възпламенят във въздуха, до момента в който летят към задачата. Веднъж след пробиването на бронята, патронът носи след себе си останките от нея и ги вкарва в интериора на танк и друга тежка техника. Ефектът върху танкистите въобще не е хубав.

Към края на 90-те години излиза наяве, че дните на глигана са преброени. Около 715 такива самолета са създадени, само че скоро авиацията ги лимитира до 390. През 1984 година производството автоматизирано завършва и доста от самолетите ще се озоват в познатото гробище. И тъкмо, когато всички считат, че времето на глигана към този момент е към своя край, Саддам взема решение да предприеме нови военни дейности. Именно там са изпратени дейните А-10, които разрешават една особена опозиция. Ако моторите на самолета са лесни за различаване, завъртането на картечницата е единственото, което врагът може да чуе. През 2008 година стартират някои модификации и остават единствено А-10 от клас С. Те разполагат със стъклен люк, усъвършенствани датчици и видео прихващане.

Премахната е онази симплистика, която множеството водачи в действителност са разочаровани. Някои не са удовлетворени от видео дисплеят, който постоянно може да завоюва вниманието си пред гледката на открито. Освен това разказват тази техника като гледането на фронта през сламка. През 2015 година бюджетът публично стопира за този аероплан, само че Военновъздушни сили не престават да отделят средства и да упражняват водачи, да ги поддържат и да създават аварийни елементи. Разбира се, концепцията е просто да се спестят пари, които в този случай се пресмятат на сумата от 3.7 милиарда $. С помощта на още малко малки врати, Военновъздушни сили на Съединени американски щати вземат решение, че ще намерят финансиране и просто няма да се отхвърлят от тази машина. Освен това главен конкурент на евтиния аероплан е F-35, чиято стойност обаче се движи към трилионите. Използването им в Афганистан демонстрира също по този начин, че е належащо възстановяване на системата за наблюдаване, изключително откакто множеството водачи признават, че при далечно наблюдаване не виждат оръжията на съперника и отхвърлят да стрелят по хора. Въпреки това, множеството водачи признават, че това е един от най-хубавите самолети, на които са летели.

Освен това е на ниска цена за произвеждане и поддръжка. Това е единственият аероплан на Военновъздушни сили, който може да стреля с рискова непосредственост до другарските елементи. В някои рискови случаи приказваме за към 10-20 метра от тях, само че все пак поразяват врага без никакви проблеми. Повечето самолети сега получават нови крила от Боинг, както и усъвършенствана централна секция. Дори моторите се обновяват, с цел да има по-сериозна успеваемост и скорост. А-10 влиза в задачи в Ирак, Афганистан, Босна, Косово и Либия. Не е взел участие в борби против Русия, Китай и Северна Корея. Докато съперникът е по-лошо екипиран, този аероплан постоянно ще бъде желан, изключително откакто дава извънредно ниска стойност за поддръжка.