Дългата одисея на космическата тоалетна
През 1961 година астронавт Алън Шепард се приготвя за своя първи необикновен героизъм – излизането в открития космос. Бъдещият воин е под напрежение от адреналина, опцията да бъде вторият човек в космоса след Гагарин. Проблемът е, че до момента в който стои в ракетата, пикочният мехур не устоя пред страстите. Шепард декларира, че би трябвало да отиде до тоалетната, само че получава команда да не излиза от ракетата. Проблемът е, че до момента в който всички инженери са създавали съвършените мотори и структура, която да издържи на безумните натоварвания, никой не се е сетил да намерения за главната човешка потребност. Първоначално полетът е трябвало да бъде единствено 15 минути, само че Шепард прекарва цяла безкрайност до момента в който всички системи се ревизират.
Първият американски астронавт излетява с мокри гащи и още тогава не прави добра реклама на галактическите разходки. Добрата вест е, че галактическите организации като NASA са взели поука и по-късно са вложили повече от 19 милиона $ за основаването на торбички, памперси, тоалетни седалки с колани и още доста други. Проблемът от една страна е, че при нулева гравитация всичко е обречено да лети, а от друга заплашва фрапантно хигиената.
По-лошото е, че и до през днешния ден могат да се открият космонавти, които се пробват да забавят визитата до двете нули. И по този начин от първия галактически американски полет до този миг се оказва, че тоалетната е най-слабото софтуерно звено на кораба. Факт е, че в открития космос никой не може да чуе виковете, само че в закрития летателен уред може да се чуе всичко и вероятно да се забележи при полет. А потребност от иновация имало, освен това сериозна. Историята на галактическата тоалетна е цялостна с рядкости, за които човек даже не е подозирал.
При първата по-сериозна галактическа задача от 1984 година, екипажът рискува и употребява специфична система за облекчение на естествените потребности. Докато работи, екипажът съумява да преживее всички страдания и се радва, че най-малко има вид. Драстичните негативни температури съумяват да замразят жълтия поток и постепенно и несъмнено се оформя доста сериозна ледена маса. Капитанът осъзнава, че при нахлуване в атмосферата тази отломка може да аргументи съществени главоболия. Единственото решение е да се употребява механичната ръка, нормално служеща за взимането на проби, за отчупването на масата. Последните 6 дни са изкарани без тоалетна и най-вероятно на помощ са пристигнали сертифицираните памперси на NASA. В космосът никой не може да чуе за тоалетните проблеми.
Надеждата за по-добро бъдеще беше японската концепция за основаването на портативна тоалетна – самостоятелна за всеки член от екипажа. Учените от страната на изгряващото слънце предлагаха това софтуерно знамение да се конфигурира и посредством датчици мигновено да извлича всички боклуци на отделителната система. Прекрасната концепция е споделена за последно преди 11 години и потвърждава, че инженерите явно срещат усложнения.
Банята също не би трябвало да бъде пропускана. Космическата баня съставлява намокрена гъба със сапунен разтвор, която да се прекара през цялото тяло, а по-късно с мокра забрадка се минава повторно. Някои совалки употребяват обособени бани, където водата се задържа в полиетиленов цилиндър и разрешава някаква форма на къпане.
През 2009 година Генади Падалка декларира пред съветските вестници, че американските му сътрудници не разрешавали използването на тяхната тоалетна. Скандалът се развихрил много съществено, а мотивът бил смешен – съветското държавно управление почнало да начислява такси за потреблението на личната си техника от непознати астронавти. И откакто такива наказания били наложени от едната страна, американците решили да отговорят по същия метод, забранявайки достъп до личните си богатства, в това число и до колелото за тренировки, което фрапантно понижава шанса от мускулна недоразвитост. Освен това се стига до там, че съветската тоалетна се чупи и надлежно мнозина би трябвало да стискат краката и да се молят на знамение. Водопроводчик от Земята не съумял да пристигна, само че при съществуването на задоволително инженери не се стига до повече кавги и двете тоалетни установки стартират да работят още веднъж, до момента в който Русия и Съединени американски щати договорят нови условия.
Модерните времена наподобяват по-обнадеждаващо, въпреки и множеството от личния състав да не ги правят оценка. Първите тоалетни са били толкоз примитивни, че при отваряне на разтоварващия клапан след приложимост, посетителят може да се замени с доста жизненоважни органи в резултат на засмукването – затова участват големи надписи, които припомнят за този факт. В случай, че в миналото сте се чудили какъв брой тъкмо коства тоалетната, която рециклира урина и я трансформира във вода – 250 милиона $. А най-щастливи от всички тези процеси могат да бъдат звездобройците.
През 2009 година постъпват много сигнали за наблюдаването на галактически феномен и красиви форми в небето, които въобще не наподобяват на облаци. NASA обаче доста добре знае, че следените аномалии не са нищо друго с изключение на разтоварването на резервоарите с урина. Според Ръсел Швейцкарт нямало нищо по-красиво от замръзналата жълта течност в космоса, която се озарява от слънчевите лъчи. Явлението е доста добре запомнено, тъй като в идващите 10 дни астронавтите имали посетители и надлежно не можели да разтоварят системата, преди да си тръгнат. В една ранна заран към 68 кг чиста урина напуща совалката и замръзва. Резултатът е лиричен, хубав и малко подправен, изключително откакто всички схванат какво тъкмо гледат. NASA потвърждава, че не всичко, което свети в открития космос може да е падаща звезда, от време на време са похвали от астронавтите.
