През 1960-те години в Германия извънбрачните деца са били смятани

През 1960-те години в Германия извънбрачните деца са били считани за плод на аморален метод на живот. Затова са били отнемани от майките в най-ранна възраст. Мартина Гутензон е едно от тези деца. Ето нейната история:

Федерална Република Германия: детска градина през 1961

Мартина Гутензон е родена на 5 февруари 1960 година. Майка ѝ избира при раждането името Андреа, само че след това момичето получава името Мартина. Родена е в болница към подслон за сираци. Майките, родили на това място, са знаели, че децата им би трябвало да останат там. Родилката няма право да кърми бебето, разрешават ѝ единствено да го посещава - освен това само в първите две седмици след раждането. Повече не трябва да идва.

Младата майка въобще не може да контактува с щерка си. Родителските права са предоставени на локалната Служба за отбрана на децата - по този начин е било преди време с всички извънбрачни деца. Именно тази работа във Вилинген, провинция Хесен, а не майката, взема решение и къде да живее новороденото.

Урсула Шнайдер, както се споделя майката, не може да вземе щерка си у дома, защото не е омъжена - това е аргументът на Службата за отбрана на децата. Урсула е пълнолетна - на 22 години е, само че няма брачен партньор. " През 1960 година е било задоволително да нямаш брак, с цел да ти лишават детето ", споделя професорката по право Дагмар Кьостер-Валтиен.
Редакцията предлага
" Така е било до 1970 година "

Неомъжената майка отхвърля да заяви името на бащата, а чиновниците в службите не желаят да одобряват този факт. Още преди раждането Урсула Шнайдер знае, че ще ѝ вземат детето - тъй като нейното семейство не е било готово да го отгледа. Знае и това: че би трябвало да реши дали то да остане в подслон за сираци, или да бъде осиновено. Още преди раждането майката избира осиновяването, с цел да може момиченцето да израсне с родителска грижа.

Навремето никой е нямал правото да изисква от майката до 3 месеца след раждането окончателното решение за осиновяването. 22-годишната тогава Урсула обаче не знаела за съществуването на този тримесечен период. Тя обаче била сигурна, че колкото по-малко е детето, толкоз по-лесно ще му се намерят положителни родители - това разказала след това на щерка си.

Не всички служби са отивали толкоз надалеч, колкото тези във Вилинген - имало е и места, където самотните майки са можели да отгледат децата си, само че те са били под попечителството на управляващите. " Така е било до 1970 година, а и по-късно родителските права на самотните майки са били лимитирани. Попечител по право са били службите за отбрана на децата, само че е имало потребност от единодушието на родителите ", изяснява Дагмар Кьостер-Валтиен.

В случая с Мартина Гутензон незабавно се намерили осиновители - семейство от Бон, което в продължение на шест години на вятъра се надявало на дете. Двойката схванала от познати, че бенедиктинският манастир Валд край Фрайбург посредничи за осиновявания. " Той е функционирал и като един тип частна организация за осиновявания ", споделя Мартина Гутензон.

Манастирът, в който през днешния ден се обитава пансион за девойки, отхвърля когато и да било да е работил публично като посредническа организация. Но по-възрастните монахини не изключват вероятността преди време обособени " сестри " да са " подпомагали " нуждаещите се майки и родители.

Днес всичко е друго

Правната експертка Дагмар Кьостер-Валтиен напомня какви са били моралните правила преди време. " През 1960 моралният метод на живот е бил доста значим, включитено за запазването на родителските права. В очите на обществото извънбрачното дете не е отговаряло на моралния стандарт. " Промени в публичните настройки във Федерална Република Германия настъпват едвам през 1968. Но те доближават до съдилищата по-късно.

В наши дни над два милиона дами и съвсем половин милион мъже в Германия са самотни родители. От средата на 1990-те години насам броят на осиновяванията е понижен мощно, само че пък е повишен броят на така наречен осиновявания на доведени деца - в фамилиите, в които сътрудниците довеждат децата си от предходни бракове.

Разбира се, и през днешния ден има случаи, в които се лишават родителските права, само че аргументите са напълно други - да вземем за пример заради наркозависимост. " Съществува обаче и опцията майката да си изиска назад родителските права с изказванието: Вече съм в положение да поема грижите за детето ", изяснява юристката Бригите Майер-Вехаге. Оттам нататък съдът има грижата да ревизира изказванието, изисквайки експертна преценка.

Как Мартина намира майка си

Днес Мартина Гутензон споделя: " Не аз съм жертвата. Жертва е моята майка. Жертва са и всички тези майки, на които преди време са били отнети децата. ". Осиновителите обезпечават на Мартина доста добър живот и положително обучение. Те осиновяват още едно дете - момче. Никога не са крили от тях двамата, че са осиновени.

Мартина взема решение да потърси същинската си майка едвам откакто навършва 40 години. Отправната ѝ точка е кръщелното удостоверение от Вилинген, само че все пак тя стига до задънена улица. Докато не вижда, че в кръщелното удостоверение е вписана и нейната кръстница, чието фамилно име е толкоз рядко срещано, че съумява да я откри в телефонния справочник.

От изцяло изумената кръстница Мартина научава, че майка ѝ е жива и че живее във Франция - в Лион, от съвсем 40 години. Тя моли кръстницата да осведоми майка ѝ, че щерка ѝ я търси. Не след дълго майката и дъщерята се срещат.

Срещата е извънредно вълнуваща. Двете откриват първите общи неща между тях. " Още първата вечер видяхме, че доста си приличаме. Освен това и двете обичаме да четем, и двете сме оптимистки ", споделя Мартина. Майката непрекъснато докосвала щерка си - като един тип удостоверение, че я има. Още при първата среща Мартина научава истината за случилото се при раждането ѝ през 1960.

Разбира и за какво дами като майка ѝ не желаят да приказват за ориста си. " Поканих я на 50-ия си рожден ден, за който бях възнамерявала огромно тържество. Но седмица преди този момент тя отхвърли да пристигна с думите - за мен и до ден сегашен пети февруари е най-черният ден в календара. Какво значи това за някого, който наложително е трябвало да се откаже от детето си? Това, което са правили преди време, е в действителност нечовешко ", споделя Мартина Гутензон през днешния ден.

***
Вижте и това видео от архива ни:
Отнетите деца на ГДР