През 1958 г. известният психоаналитик и социален критик Ерих Фром

През 1958 година известният психоаналитик и обществен критик Ерих Фром споделя пред американската телевизионна публика с какво е рисков капитализмът, за какво преставаме да усещаме любовта, започваме да ненавиждаме работата си и сме принудени да продаваме личността си, сходно на стока на пазара.

Капиталистическото предпочитание да се живее след обилие, отвърна човечеството от правия път. Започнахме да преобладаваме над природата – производството се трансформира в самоцел, както и безцелното трупане на „ богатства ”. Ако попитате един американец, по какъв начин си показва парадайса, той ще ви опише един безконечен повсеместен магазин, където всяка неделя зареждат нова стока и ти имаш задоволително пари, с цел да си я купиш.

Работата на човек в огромна степен стана безсмислена. Човек няма никакво отношение към нея и постоянно се явява просто един от детайлите в бюрократичната система. Много хора ненавиждат своята работа, тъй като се усещат като в капан – огромна част от силата им се губи за нещо, в което те не виждат никакъв смисъл. Продавачите складират ненужни артикули, които е нужно да популяризират, даже те да не са нужни на покупателите, и ги ненавиждат за това.

Пазарната ориентировка проникна в областта на персоналния ни живот. Често нашите връзки припомнят пазарлъците на пазара. Отборът на служителите – това са хората, които манипулират хората с думи и числа и ни карат да влизаме в пазарни връзки и да продаваме личната си персона. Ценностите на тези хора дефинират цената, която пазарът е подготвен да заплати за нас.

Любовта се трансформира в необичайност за нас. Ние се обградихме със сантиментална любвеобилност, придаваме на любовта илюзии, без да изпитваме никакви дълбоки усеща. И това се случва, тъй като непрекъснато се тревожим за триумфа, парите или средствата за постижение на задачите. За да обезпечим работата на капиталистическото общество, ние създадохме класа от доста образовани, умни хора, които вътрешно са безумно изтощени и изчерпани.

Нашите полезности прекомерно постоянно се разминават с нашите показа за тях. За множеството хора, равенството – това е еднаквостта, и ти ставаш малоценен, в случай че се различаваш от болшинството хора. Всъщност, в случай че не използваме богословската лексика, равенството се заключава в това, че човек не може да бъде средство за реализиране на задачите на различен човек. Всеки от нас е самоцел в този свят.

Нашите показа за благополучие не би трябвало да се заключават в безграничното ползване. Те би трябвало да бъдат резултат от задълбочени, интензивни, креативен връзки, внимание и сърдечност към самите нас, природата, другите хора, към целия живот. Щастието не изключва тъгата. Човек може да усеща тъга – най-важното е, по какъв начин реагира на нея.

Източник: cameralabs.org
Снимки: Alternet, ThoughtCo