F-105 Thunderchief – инженерното недоразумение, което пилотите обожаваха
През 1951 година Republic Aviation взема решение да приключи производството на F-84 и да стартира създаването на нов военен аероплан. Компанията е показала планове на Пентагона и приготвя прототим с името XF-103. Идеята за основаването на по-сериозен военен аероплан непрекъснато излизала на напред във времето и по тази причина компанията побързала да работи. Представеният първообраз в никакъв случай не бил създаден, а заместен със идващ план.
Идеята за F-103 била да се трансформира в бомбардировач, разрастващ скорости от мак 3. Авиоинженерите се кълнели, че ще натоварват всичката технология до най-много, с цел да предадат на американските Военновъздушни сили един идеален аероплан. Обещанията са за титаниев скелет, бойни мотори с турбоджет и афтърбърнър и маневреност, която няма да има аналог. Дори и след тази гръмка презентация, компанията продължава да прескача модели, до момента в който не се принуждава да заложи на F-105.
Снимка: By USAF – USAF [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150567
Първоначално се създават два прототипа, само че финалният резултат няма нищо общо и с двата. Тялото на самолета на дължина било с размерите на танк, за сметка на това участвали дребни крила в средата на самолета, а коремът бил недокоснат, тъй като колесниците са изместени, с цел да има място за товареното на нуклеарни бойни глави. Безумните решения на компанията не можели да продуцират мечтаните резултати, всеки тест на първообраз показвал, че сходен аероплан освен мъчно ще излети, само че в никакъв случай няма да стигне даже скоростта на звука, а в случай че вероятно го направи ще бъдат нужни доста екипи, които да събират частите.
Накрая екипът се принуждава да потърси помощ от Националния комитет по аеронавтика. В лабораторията на Лангли, инженерите почнали да подкрепят неуместния план. Неговата концепция за авио дизайн включвала гладки линии, а не захарна газирана вода, както той самият обяснявал. И най-важното, планът му не трябвало да наподобява на краставичка, когато излети. Въпреки митингите, смяната на формата дава скорост от Мак 2.15, маневреност като никоя друга до този миг и необикновено ускоряване благодарение на моторите от Pratt & Whitney.
Снимка: By USAF – U.S. Air Force photo No. 060831-F-1234S-039 from the National Museum of the USAF website [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150594
Проектът по този начин и не почнал с производството на прототипи и тестови самолети. Първият пуснат аероплан през декември 1959 година чупи върха за скорост – 1945.6 км/ч. Това било изцяло задоволително, с цел да се стартира производството, а и Виетнамската война чука на вратата. Когато влиза във въоръжение и стартира бойното си кръщене, проектите за атомен свръхзвуков бомбардировач за от дълго време зачеркнати.
С новата техника, американските летци са принудени да летят ниско, прикрити от планините. Терминът „ Пускам се до центъра “ е бил просто команда за бомбен заход над Ханой. Маршрутът от 25-30 километра до града предложил задоволително благоприятни условия за прикритие. Скоро подножието на планината е запълнено с празни самолетни резервоари и празни бойни пилони.
Снимка: By USAF – U.S. Air Force Museum website [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150585
Механиците поставяли бомбите върху крилата на самолета, което доста излагало на риск водача, тъй като всеки прецизен изстрел можел да докара до експлозия. Базите били две летища в Тайланд – близо 1000 километра от задачата. Поради големите товари, самолетите трябвало да презаредят още веднъж директно след излитането. Въпреки възбраните, самолетите-цистерни доста постоянно трябвало да прелитат във вражеска територия, с цел да заредят бойните самолети.
И през 3-те години и половина на бомбардировки, нито един водач не може да каже за какво са били нужни толкоз бойни заходи. Практически във Северен Виетнам липсват огромни фабрики, петролни рефинерии и други по-специфични обекти. Страната разполага единствено с няколко дребни електроцентрали, елементарни жилищни здания и няколко примитивни летища за МиГ-овете си. Въздушни борби се водели рядко и можели да се трансфорат в сериозен спор.
Снимка: By USAF – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 541859., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=965597
Макар и самият аероплан да не е квалифициран за въздушна борба, скоростта му е впечатляваща и за времето си не може да бъде настигнат или прихванат от никого. Инженерите съумяват да слагат и първата роторна картечница. По калкулации на водачите, тя можела да изстреля всички 6000 патрона за 11 секунди. Всички били инструктирани да стрелят на секундни откоси. За 27-те победи, F-105 дава 7 жертви. Междувременно МиГ-21 към този момент бил съществено предизвикателство. Скоростта на този аероплан се изравнявала с тази на F-105. Руският изтребител съумял да вземе 15 жертви. По-малкият МиГ-17 обаче не можел да противодейства и постоянно бил сигурна жертва.
Твърдението, че този аероплан е стоманен и постоянно ще върне водача вкъщи, е прекомерно пресилено. Около 833 самолета са създадени за бомбардировките на Виетнам. От тях 395 са свалени. След войната още 612 самолета се разрушават по редица механически аргументи – това са към 3/4 от цялото произвеждане на самолета. F-105 остава в историята като един от най-обичаните самолети (поне за пилотите) и най-чупещата се бойна машина в мирни времена. Странното е, че и до през днешния ден всеки деец от Виетнамската война счита, че няма по-добър аероплан от този. Невероятната скорост и маневреност въпреки всичко съумява да компенсира обстоятелството, че този бомбардировач влиза в листата на летящите ковчези. И какво може да се чака от план, който стартира живота си като атомен свръхзвуков бомбардировач и най-после се трансформира в тежкотоварно магаре за бомби.
Заглавна фотография: By USAF – U.S. Air Force photo no. 060928-F-1234S-019 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6414952
