В Русия парите за войната свършват: Кремъл може да посегне към спестяванията на гражданите
Предприемачите, които са съумели да запазят фирмите си, са изправени пред съществено нарастване на данъчната тежест. От 2025 година данъкът върху облагата е нараснал от 20% на 25%
След конфискацията на активи и увеличението на налозите Кремъл може да прибегне до нов източник за финансиране на войната – частните пенсионни спестявания на руснаците. Това написа старшият теоретичен помощник по геоикономика и технологии в Европейския съвет за външна политика Агата Демаре в разбор за Foreign Policy.
През юни съветското Министерство на финансите поддържа законопроект, който планува прехвърлянето на близо 40 милиарда $ от частните пенсионни натрупвания в държавната хазна. През същия месец водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов прикани Владимир Путин да употребява съвсем 1,8 трилиона $, които съветски компании и жители държат по банкови сметки, за подкрепяне на държавните финанси. По думите му това са „ три държавни бюджета, които просто лежат в банките и обогатяват банкерите “.
Според Демаре през първите две години от войната даже елементарните руснаци са подобрили финансовото си състояние. Заплатите са нараствали бързо, военните фабрики са създавали нови работни места, а великодушните заплащания към военнослужещите по контракт са насочвали обилни средства към най-бедните райони на страната. Този модел обаче към този момент е привършен, защото наличните източници на финансиране последователно понижават.
Първата стъпка е била конфискацията на частни активи. По данни на изданието Cedar, учредено от съветски икономисти в заточение, сред началото на 2022 година и края на 2025 година прокуратурата е завела искове за лишаване на активи на стойност към 60 милиарда $. Национализацията продължава и през днешния ден. През май съдът трансферира в интерес на страната активите на създателя на „ Русагро “ Вадим Мошкович на стойност 7,6 милиарда $ – най-голямата конфискация в границите на актуалната вълна на национализация. За да избегнат сходна орис, част от съветските олигарси са почнали непринудено да дават милиарди долари на страната или да изнасят благосъстоянието си в чужбина.
Предприемачите, които са съумели да запазят фирмите си, са изправени пред съществено нарастване на данъчната тежест. От 2025 година данъкът върху облагата е нараснал от 20% на 25%, като управляващите са очаквали това да донесе към 22 милиарда $ спомагателни доходи годишно. Очакванията обаче не са се оправдали, защото доста компании към този момент работят на загуба. През 2025 година общите им разноски са надхвърлили приходите с към 150 милиарда $.
След като опциите на бизнеса стартират да се изчерпват, Кремъл трансферира все по-голяма част от военните разноски върху държавните компании и районите. Най-показателният образец е „ Газпром “, който преди осигуряваше към 10% от приходите във федералния бюджет. През 2022 година компанията е била задължена да преведе на страната сума, равностойна на 72 милиарда $, а през 2023 и 2024 година е правила спомагателни месечни заплащания от по 50 милиарда рубли. Това докара до първата годишна загуба на „ Газпром “ от близо четвърт век. Макар през 2024 година компанията още веднъж да излезе на облага, пазарната ѝ капитализация е спаднала до към 26 милиарда $ – 15 пъти по-малко спрямо върха през 2008 година
Подобна е обстановката и в съветските райони. Федералният бюджет понижава обществените разноски и трансферира от ден на ден отговорности към локалните управляващи, които би трябвало да финансират компенсациите за фамилиите на починалите военнослужещи, възобновяване на окупираните украински територии и бонусите за новобранците. В резултат 73 от общо 89 съветски района завършват 2025 година с бюджетен недостиг.
Според разбора Кремъл към този момент се насочва към най-чувствителния източник на средства – парите на популацията. От януари Данък добавена стойност в Русия беше повишен от 20% на 22%, като управляващите намерено обясниха мярката с нуждата от повече средства за защита и сигурност. Освен това държавното управление възнамерява сред 2026 и 2028 година цените на газа, електрическата енергия и отоплението да набъбнат с близо 28%, макар че формалната прогноза за инфлацията е към 5%.
Следващата стъпка може да бъде потреблението на частните пенсионни спестявания. Законопроектът планува към 40 милиарда $ да бъдат трансферирани от частните пенсионни сметки към държавния пенсионен фонд, който влага съвсем половината от средствата си в държавни облигации. Според Демаре това е метод Кремъл да финансира бюджетния недостиг, който единствено през първите пет месеца на годината към този момент е надхвърлил с близо 60% плануваното ниво за цялата година.
Проблемът се задълбочава и от намаляващия интерес към съветските държавни облигации. През юни и юли Министерството на финансите е било насила да анулира три от всеки четири аукциона заради липса на задоволително търсене.
Демаре акцентира, че това не значи неминуем срив на съветската стопанска система. Според нея Кремъл към момента разполага с благоприятни условия да усилва налозите, да редуцира разноските или да конфискува активи. Всеки идващ рубъл обаче ще бъде все по-труден за събиране от политическа позиция. Именно това, съгласно авторката, е главният резултат от западните наказания – Русия няма да остане без средства в близко бъдеще, само че намирането на нови източници на финансиране става все по-сложно.
Икономиката на Русия
Руската стопанска система на практика е спряла да пораства. През първите пет месеца на 2026 година Брутният вътрешен продукт на страната се е нараснал едвам с 0,2%. На този декор Владимир Путин прикани за стимулиране на вложенията, само че огромните съветски компании не престават да лимитират капиталовложенията си поради намаляващите облаги, високите лихви и икономическата неустановеност.
Междувременно Централната банка на Русия шести следващ месец продава злато от запасите си, с цел да покрива недостига във федералния бюджет, който за първото полугодие е достигнал близо 6 трилиона рубли. Само през юни златният запас е намалял с още 9,33 тона, а от началото на годината – с общо 43,5 тона.
faktor.bg
След конфискацията на активи и увеличението на налозите Кремъл може да прибегне до нов източник за финансиране на войната – частните пенсионни спестявания на руснаците. Това написа старшият теоретичен помощник по геоикономика и технологии в Европейския съвет за външна политика Агата Демаре в разбор за Foreign Policy.
През юни съветското Министерство на финансите поддържа законопроект, който планува прехвърлянето на близо 40 милиарда $ от частните пенсионни натрупвания в държавната хазна. През същия месец водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов прикани Владимир Путин да употребява съвсем 1,8 трилиона $, които съветски компании и жители държат по банкови сметки, за подкрепяне на държавните финанси. По думите му това са „ три държавни бюджета, които просто лежат в банките и обогатяват банкерите “.
Според Демаре през първите две години от войната даже елементарните руснаци са подобрили финансовото си състояние. Заплатите са нараствали бързо, военните фабрики са създавали нови работни места, а великодушните заплащания към военнослужещите по контракт са насочвали обилни средства към най-бедните райони на страната. Този модел обаче към този момент е привършен, защото наличните източници на финансиране последователно понижават.
Първата стъпка е била конфискацията на частни активи. По данни на изданието Cedar, учредено от съветски икономисти в заточение, сред началото на 2022 година и края на 2025 година прокуратурата е завела искове за лишаване на активи на стойност към 60 милиарда $. Национализацията продължава и през днешния ден. През май съдът трансферира в интерес на страната активите на създателя на „ Русагро “ Вадим Мошкович на стойност 7,6 милиарда $ – най-голямата конфискация в границите на актуалната вълна на национализация. За да избегнат сходна орис, част от съветските олигарси са почнали непринудено да дават милиарди долари на страната или да изнасят благосъстоянието си в чужбина.
Предприемачите, които са съумели да запазят фирмите си, са изправени пред съществено нарастване на данъчната тежест. От 2025 година данъкът върху облагата е нараснал от 20% на 25%, като управляващите са очаквали това да донесе към 22 милиарда $ спомагателни доходи годишно. Очакванията обаче не са се оправдали, защото доста компании към този момент работят на загуба. През 2025 година общите им разноски са надхвърлили приходите с към 150 милиарда $.
След като опциите на бизнеса стартират да се изчерпват, Кремъл трансферира все по-голяма част от военните разноски върху държавните компании и районите. Най-показателният образец е „ Газпром “, който преди осигуряваше към 10% от приходите във федералния бюджет. През 2022 година компанията е била задължена да преведе на страната сума, равностойна на 72 милиарда $, а през 2023 и 2024 година е правила спомагателни месечни заплащания от по 50 милиарда рубли. Това докара до първата годишна загуба на „ Газпром “ от близо четвърт век. Макар през 2024 година компанията още веднъж да излезе на облага, пазарната ѝ капитализация е спаднала до към 26 милиарда $ – 15 пъти по-малко спрямо върха през 2008 година
Подобна е обстановката и в съветските райони. Федералният бюджет понижава обществените разноски и трансферира от ден на ден отговорности към локалните управляващи, които би трябвало да финансират компенсациите за фамилиите на починалите военнослужещи, възобновяване на окупираните украински територии и бонусите за новобранците. В резултат 73 от общо 89 съветски района завършват 2025 година с бюджетен недостиг.
Според разбора Кремъл към този момент се насочва към най-чувствителния източник на средства – парите на популацията. От януари Данък добавена стойност в Русия беше повишен от 20% на 22%, като управляващите намерено обясниха мярката с нуждата от повече средства за защита и сигурност. Освен това държавното управление възнамерява сред 2026 и 2028 година цените на газа, електрическата енергия и отоплението да набъбнат с близо 28%, макар че формалната прогноза за инфлацията е към 5%.
Следващата стъпка може да бъде потреблението на частните пенсионни спестявания. Законопроектът планува към 40 милиарда $ да бъдат трансферирани от частните пенсионни сметки към държавния пенсионен фонд, който влага съвсем половината от средствата си в държавни облигации. Според Демаре това е метод Кремъл да финансира бюджетния недостиг, който единствено през първите пет месеца на годината към този момент е надхвърлил с близо 60% плануваното ниво за цялата година.
Проблемът се задълбочава и от намаляващия интерес към съветските държавни облигации. През юни и юли Министерството на финансите е било насила да анулира три от всеки четири аукциона заради липса на задоволително търсене.
Демаре акцентира, че това не значи неминуем срив на съветската стопанска система. Според нея Кремъл към момента разполага с благоприятни условия да усилва налозите, да редуцира разноските или да конфискува активи. Всеки идващ рубъл обаче ще бъде все по-труден за събиране от политическа позиция. Именно това, съгласно авторката, е главният резултат от западните наказания – Русия няма да остане без средства в близко бъдеще, само че намирането на нови източници на финансиране става все по-сложно.
Икономиката на Русия
Руската стопанска система на практика е спряла да пораства. През първите пет месеца на 2026 година Брутният вътрешен продукт на страната се е нараснал едвам с 0,2%. На този декор Владимир Путин прикани за стимулиране на вложенията, само че огромните съветски компании не престават да лимитират капиталовложенията си поради намаляващите облаги, високите лихви и икономическата неустановеност.
Междувременно Централната банка на Русия шести следващ месец продава злато от запасите си, с цел да покрива недостига във федералния бюджет, който за първото полугодие е достигнал близо 6 трилиона рубли. Само през юни златният запас е намалял с още 9,33 тона, а от началото на годината – с общо 43,5 тона.
faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ