Япония и нейните биологични оръжия през Втората световна война
През 1945, тъкмо откакто Япония се предава и с това приключва Втората международна война, японска подводница I-400, каквато американците в никакъв случай не са виждали, се предава на морския им флот. Размерът на машината е впечатляващ и усещанията не стопират единствено с външния тип. Тя е към 60% по-голяма от най-голямата американска подводница, два пъти по-бърза от най-бързата американска подводница и може да направи една обиколка и половина към земята преди да се наложи да презарежда. И може би най-впечатляващото – подводницата може да е и самолетоносач.
I-400
Върху нея има място за три профилирани японски самолета Seiran (името се превежда безусловно като „ стихия от ясно небе “). Преди Япония да се съобщи, изначалната задача на подводницата I-400 е да плава скрито по източното крайбрежие на Съединени американски щати, откъдето да нападне ненадейно, а трите самолета да пуснат плъхове и бълхи, инфектирани с бубонна чума, холера, тиф и други заболявания, над Ню Йорк, Вашингтон и други градове по крайбрежието. Плановете обаче срещат проблеми и на подводницата е причислена нова задача – да бомбардира Панамския канал от изток. Войната обаче свършва преди екипажът да предприеме дейности.
До края на Втората международна, Япония в действителност има богато портфолио от опити с микроби, главно под формата на инфектирани бълхи. Програмата им стартира през 30-те години на 20 век, когато Япония окупира Манчурия, както и по-късно, когато атакуват Китай. Разработването на биологичните им оръжия е работа на Отряд 731 – специфичен отряд на японската войска, който се занимава с проучвания в региона на биологичните оръжия, включително опити върху хора. Сградата, където се правят проучванията, е маскирана като пречиствателна станция, а пълководец е генерал-лейтенант Широ Ишии. Съюзниците от дълго време подозират, че Япония се занимава с сходен жанр неща, само че няма доказателства.
Японски балон-бомба Фу-Го
Когато американците са атакувани от японските балони-бомби Фу-Го, армията се тормози да не би те да носят инфектирани бълхи, само че за такова нещо в никакъв случай не е открито.
Твърди се, че японците провокират няколко епидемии от холера, тиф, антракс и чума в Китай посредством бомби, особено основани да разпръскват инфектирани бълхи стотици метри над земята. По някои калкулации тези офанзиви са умъртвили към 50 000 китайци за 6 години. Според отчети на самите китайци, инфектирани къщи, лечебни заведения и други здания е трябвало да бъдат опожарени и оставени в продължение на десетилетия като страхът от заразяване витае и през днешния ден.
