През 1941 г. нацисткият ботуш прегазва армията на Кралство Югославия,

През 1941 година нацисткият ботуш прегазва армията на Кралство Югославия, а до края на войната ще се разправя единствено и само с обособени партизански групи, които се занимават най-вече със саботажи и удари по снабдителните линии.

Ефективността на партизаните не може да се пренебрегва, изключително откакто се управлява от обединението на Комунистическата партия на Югославия, отпред с Тито. Партизаните получават доста лимитирана помощ от британци и руснаци по време на войната. Въпреки това, те ще съумеят да реализират много триумфи във воденето на партизанска война и показват добра маневреност и скорост на интервенцията.

Веднага след Втората Световна война, комунистите ще вземат властта и ще основат втората Съюз на съветските социалистически републики страна, употребявайки същите похвати с национализирането на разнообразни територии. Тито няма да има доста време за добра политическа дипломация и ще изгуби всички позиции пред Сталин. Югославия ще бъде изключена от комунистически конгрес, а това ще докара до нови земетресения.

Югославския режим ще се обърне обратно към Маркс и Ленин, стартира да търси способи да върне своята базова легитимация. Вдъхновението за нов и по-обещаващ социализъм ще би трябвало да достави още по-интересни хрумвания и да докара до същинската работническа гражданска война. Поне по този начин настояват, само че какво се случва в действителност?

Истинската разлика сред двете е, че до момента в който Съюз на съветските социалистически републики централизира и диктува избрани точки в ръководството, Югославия го децентрализира. Първите ще насочат силата в страната, която ще диктува дейностите на служащите, до момента в който втората ще я разпредели сред служащите и по този начин до самата страна.

През 1955 година ще има припознаване и стопляне на връзките, само че югославските законодатели ще прекарат много време в боязън от нахлуване от Съюз на съветските социалистически републики и ще считат, че точно разликата в идеологиите ще докара тъкмо до това. След нашествието в Чехословакия през 1968 година съмненията към Съюз на съветските социалистически републики се ускоряват.

За по-голяма гаранция, че нашествието няма да се повтори още веднъж, Тито постоянно ще се отхвърля от империалистическия метод на живот в Съединени американски щати и ще афишира НАТО за най-голямата злина в Европа. Югославия няма доста потребни ходове, постоянно е на кръстопът сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО. Всяка една инвазия ще бъде съдбовна, без никакво значение какви тъкмо ще са претекстовете, затова югославската войска би трябвало да бъде подготвена за най-черните сюжети.

Използвайки трите съществени фактора за разработка, Тито и компания ще се концентрират върху легендите за партизаните, идеологията и патриотизма. Инвестицията ще разреши на страната да съществува дълги години и до някаква степен може да се счита за безспорен триумф, изключително откакто колапсът се случва чак през 1991 година

Югославия има към 20 милиона души популация, само че в същото време може да се похвали като 4-тата най-голяма войска в Европа. Всеки гражданин би трябвало да прекара най-малко една година в армията, да получи бойна подготовка и по-късно да бъде подготвен за активизиране по всяко едно време. Идеята на цялата военна подготовка е, че всеки ще знае по какъв начин тъкмо да работи при вероятно нахлуване – посочихме, че такова се е очаквало от всички страни – и ще има бойната подготвеност да взима решения, когато и както се постанова.

Практически страната се пробва да сътвори войска от всеки един гражданин, като изключим професионалната. Сценарият за открита война и борба с съперника, може да изненада мнозина. На първо място ще видим, че армията не се пробва да се развихри и да открие по-добрите военни специалисти, а ще употребява остарялата бойна популярност на партизаните. След нашествието в Чехословакия, учебните заведения в Югославия стартират да преподават военни уроци, пукотевица с автомати и други потребни дейности.

Около 1978 година ще се окаже, че повече от 15 милиона души могат да бъдат мобилизирани в границите на 48 часа. Основната цел е да има още 3 милиона в запаса на армията, които дружно с главната войска и други цивилен организации на отбраната, могат да доближат към 5 милиона души. С други думи, запасът ще бъде 25% от популацията на Югославия.

Югославските министри на защитата, всеки един в този интервал, настояват, че могат да провеждат цялата страна за война, а постоянно ще има и генерали, които са сигурни, че могат да преведат в бойна подготвеност към 70-80% от популацията.

Без никакви връзки с други страни за доставка на оръжия, Югославия стартира да развива лична военна промишленост. Успява да създаде най-различни военни техники и да създава под лиценз самолети и танкове. Приятелски връзки със страни отвън двата алианса ще оказват помощ за подобряването и подсилването на армията, една такава ще е Индия. Босна е центърът за произвеждане на военна техника и не инцидентно се намира в сърцето на страната. Именно от там излизат към 60% от цялостния потенциал. Точно те ще бъдат и повода за съществено напрежение и достигането на още по-свирепия спор.

По време на Втората Световна война, планините на Босна и Черна гора разрешават на партизаните да оперират безвредно и да откриват щабовете си. Югославските военни водачи ще стартират да натрупат точно там военни запаси, само че ще имат складове и в други по-важни точки. За да има сигурност, доста цивилни имат оръжие в личните си домове.

Има и още един проблем, всичко това коства много пари. Следователно Югославия ще изисква и от другите страни-членки да разработят свои лични модели на войска и местни отбрани, в случай че толкоз чаканата инвазия се случи. Вместо да бъдат разпределени като снабдителни или помощни армии, всяко едно поделение ще знае, че е еквивалент на стандартната войска. Териториалните отбрани се финансират и командват от съответните републики, само че се резервира федералния монопол. Ако Югославия види опасност от една страна, то незабавно може да задейства локалните сили на съседките си.

Това ни води и до още едно по-интересно умозаключение от Международния институт по стратегически науки. Адам Робъртс показва, че обществените и политически съществени на Югославия ще се провалят (рано или късно), а построените армии ще бъдат употребявани неверно в революция. Този отчет в никакъв случай не доближава до главните водачи, които не осъзнават, че по този начин основават причина за своя разпад. Всяка една войска и местна мощ ще знае, че може да се оправи с всичко, затова няма никаква морална причина да остава в този алианс.

Нарцисизъма и суматохата в самия проект ще се трансфорат в буре с барут, предоставено на предпазване от буен пушач на лула с артрит и доста фалшив кибрит. Армията продължава да се дефинира като композиция от партизански сили и публични сили. Планът на цялата интервенция при възможна война ще включи потреблението на формалните сили за пряк конфликт с съперника (който и да е той), а главната задача ще е да завоюва време на запаса и цивилното население да се активизира.

Интеграцията на цивилното население даже е признато със закон, който показва, че при съвременна война, няма да има никаква разлика сред боен и граждански – териториалната отбрана ще бъде в основата на всичко и всеки гражданин на страната би трябвало да се брои за мобилизиран. Изключения се вършат единствено за чиновниците във военната промишленост, като за тях има други разпределения и наредби.

Конституцията ще уточни, че безусловно нито един човек не може да подписва капитулацията на страната си пред непознати военни сили. Югославия би трябвало да се бие до последния човек.

Колапсът на страната ще стартира през 1991 година и ще продължи през идващите четири години, когато всички страни ще се разделят. Единствено Македония ще успее да се размине от евентуалното принуждение и конфликтите, подписвайки своята самостоятелност. Югославската защитна лавица ще оформи военните общества и откакто инструментите за война са налични, бързо се впускат в една кървава и свирепа война. В нея ще се срещнат предходните братя по оръжие, скриващи цялостното двуличие и ненавист.

Изчисленията на някои анализатори показват, че познанията за водене на партизанска война – това, което Югославия учи през всички години – води до доста по-висок брой на жертвите. Точно те имат и тежка заслуга за етническите прочиствания и концентрационните лагери, идеологическите претекстове също не могат да бъдат скрити.

Като допълнение, войната в Югославия задейства всички поданици да се активизират и да поемат самодейността на войната, нанасяйки още повече провали, само че не против великата външна опасност, а сами против себе си. Без никаква команда и надзор на бойните сили, резултатът е жалък и мнозина ще застанат в Хага, пробвайки се да скрият осъщественото.

Различните армии и децентрализацията ще са повода за основаването на конфликти, които не търпят никакви политически договаряния, не разрешават подпомагане и не позволяват благосклонност към цивилните.

Югославската войска е брилянтна и най-вероятно щеше да извърши подвизи против един общ зложелател, само че когато врагът се окаже закодиран в политически дебати и напрежение, резултатът води до повдигането на оръжие, освен това против оня, с който до през вчерашния ден е имало добър звук, отлични връзки и проекти за разцвет. Армията, която би трябвало да пази, се оказва унищожителна за личните си основатели.