Коментар на Петър Волгин: За Сартр и погнусата от политиката
През 1938 година излиза " Погнусата ", първият разказ на Жан-Пол Сартр. Авторът, който е един от най-значимите писатели и философи на 20 в., разказва в книгата си възприятието на гадене, което околният свят и неговите жители провокират у основния воин. " Погнусата " е знаков разказ в историята на френския екзистенциализъм - философската идея, разглеждаша абсурдизма на човешкото битие. Погнуса беше и първото чувство, което изпитах незабавно след образуването на новото съдружно държавно управление. Наистина е доста мъчно да не изпиташ сходни чувства, когато ставаш очевидец на отвратителното политическо двуличие, което ни заобикаля отвред.
До оня ден политиците от ПП-ДБ се кълняха, че ГЕРБ е синоним на безспорното зло и че те покой нямало да видят, сън нямало да заспят, до момента в който не отстранят един път вечно партията на Борисов и него самия, несъмнено, от властта. От своя страна, политиците от ГЕРБ назоваха съперниците си от ПП-ДБ " дилетанти, схемаджии и измамници ", упрекваха ги, че за шест месеца били нанесли непоправими вреди на България и се заричаха, че в никакъв случай нма да разрешат тези лица още веднъж да влязат във властта. Обаче какво стана след всички тези заклинания? Буквално за секунди обидните слова бяха скрити надълбоко в чекмеджетата, а ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС влязоха във допустимо най-безпринципната коалиция, която може да бъде измислена. Как да не се погнусиш при типа на ставащото в нашата политическа реалност? А когато почнем да си обясняваме аргументите за този неестествен съюз, отвращението става още по-силно.
Тази коалиция стана допустима заради две съществени аргументи. Първата е от вътрешен, втората от външен темперамент. Първо, и двете обединения неистово желаят да бъдат част от властта. Едно, с цел да се насладят до дъно на оня принцип, прелестно дефиниран в заглавието на кино лентата на Уди Алън " Вземи парите и бягай ", и две, с цел да се защитят от бъдещи правосъдни преследвания. На наивниците, които към момента считат, че правосъдната власт е самостоятелна от политическата, ще кажа да гледат протичащото се тези дни във Висшия правосъден съвет. До наскоро тези хора като стена стояха зад Главния прокурор, тъй като такова беше нареждането. Днес със същата пристрастеност, с която защитаваха Иван Гешев, желаят да го отстранят от поста. И го вършат не тъй като са изживяли някакъв чудодеен групов катарзис, а тъй като такова е новото разпореждане. Така че доста политици желаят да са властта, с цел да могат да държат правосъдната система под надзор и да не стават нейна цел.
Втората причина, която актуалната коалиция провокира гадност у естествените хора, е външна. Обидно просто е - посолствоТО желае в България да ръководят първата и втората обединения в Народното събрание. Ама не се харесвали, но едните зародили, с цел да отстранят другите, пък другите считали първите за мошеници? Я стига с тези лиготии, споделят от посолствоТО и на бърза ръка вкарват подопечните си екземпляри в общата кошара. А в случай че някой реши да се прави на самостоятелен, мигновено размахват под носа му тоягата " Магнитски " и той изрично не помни за каквито и да било прояви на свободната си воля. Честно казано, по никакъв начин не ми се има вяра в така наречен " евроатлантическо болшинство " да има даже един, който да дръзне да мисли друго от напътствията на непознатите началници. Нали помните записа от съвещанието на Националния съвет на Политическа партия, в който водачите на партията с горделивост описват по какъв начин всичко е в съгласие с посолствоТО? Както и вие се досещате, сходна съгласувателна процедура изначално изключва и най-малкия намек за независимо мислене.
Е, обикновено е да изпиташ гадност при типа на този политически слугинаж, на това безгръбначно васално държание. А пък създателят на романа " Погнусата " постоянно е възприемал екзистенциализма не просто като философия на отчуждението и парадокса, а и като апел на битка против недъзите на обществото. Жан-Пол Сартр счита, че човек би трябвало да се съпротивлява, а не да се оставя на отчаянието, което му подухва заобикалящият го свят. Защото съпротивата е естественото положение на рационалните хора. Тя може да приема най-разнообразни форми. Изобщо не трябва да ни учудва фактът, че доста българи през днешния ден поддържат президента Радев като реакция против бездънното двуличие на главните политически играчи. Други пък, още веднъж в символ на опозиция, гласоподават за партии, които изрично отхвърлят да следват официозното и клиширано евроатлантическо говорене. Между другото, нежеланието на доста български жители за скорострелното приемане на еврото също е симптом на опозиция против външния диктат. А това, че в обществото ни към момента има съпротивителни сили, е добър знак.
До оня ден политиците от ПП-ДБ се кълняха, че ГЕРБ е синоним на безспорното зло и че те покой нямало да видят, сън нямало да заспят, до момента в който не отстранят един път вечно партията на Борисов и него самия, несъмнено, от властта. От своя страна, политиците от ГЕРБ назоваха съперниците си от ПП-ДБ " дилетанти, схемаджии и измамници ", упрекваха ги, че за шест месеца били нанесли непоправими вреди на България и се заричаха, че в никакъв случай нма да разрешат тези лица още веднъж да влязат във властта. Обаче какво стана след всички тези заклинания? Буквално за секунди обидните слова бяха скрити надълбоко в чекмеджетата, а ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС влязоха във допустимо най-безпринципната коалиция, която може да бъде измислена. Как да не се погнусиш при типа на ставащото в нашата политическа реалност? А когато почнем да си обясняваме аргументите за този неестествен съюз, отвращението става още по-силно.
Тази коалиция стана допустима заради две съществени аргументи. Първата е от вътрешен, втората от външен темперамент. Първо, и двете обединения неистово желаят да бъдат част от властта. Едно, с цел да се насладят до дъно на оня принцип, прелестно дефиниран в заглавието на кино лентата на Уди Алън " Вземи парите и бягай ", и две, с цел да се защитят от бъдещи правосъдни преследвания. На наивниците, които към момента считат, че правосъдната власт е самостоятелна от политическата, ще кажа да гледат протичащото се тези дни във Висшия правосъден съвет. До наскоро тези хора като стена стояха зад Главния прокурор, тъй като такова беше нареждането. Днес със същата пристрастеност, с която защитаваха Иван Гешев, желаят да го отстранят от поста. И го вършат не тъй като са изживяли някакъв чудодеен групов катарзис, а тъй като такова е новото разпореждане. Така че доста политици желаят да са властта, с цел да могат да държат правосъдната система под надзор и да не стават нейна цел.
Втората причина, която актуалната коалиция провокира гадност у естествените хора, е външна. Обидно просто е - посолствоТО желае в България да ръководят първата и втората обединения в Народното събрание. Ама не се харесвали, но едните зародили, с цел да отстранят другите, пък другите считали първите за мошеници? Я стига с тези лиготии, споделят от посолствоТО и на бърза ръка вкарват подопечните си екземпляри в общата кошара. А в случай че някой реши да се прави на самостоятелен, мигновено размахват под носа му тоягата " Магнитски " и той изрично не помни за каквито и да било прояви на свободната си воля. Честно казано, по никакъв начин не ми се има вяра в така наречен " евроатлантическо болшинство " да има даже един, който да дръзне да мисли друго от напътствията на непознатите началници. Нали помните записа от съвещанието на Националния съвет на Политическа партия, в който водачите на партията с горделивост описват по какъв начин всичко е в съгласие с посолствоТО? Както и вие се досещате, сходна съгласувателна процедура изначално изключва и най-малкия намек за независимо мислене.
Е, обикновено е да изпиташ гадност при типа на този политически слугинаж, на това безгръбначно васално държание. А пък създателят на романа " Погнусата " постоянно е възприемал екзистенциализма не просто като философия на отчуждението и парадокса, а и като апел на битка против недъзите на обществото. Жан-Пол Сартр счита, че човек би трябвало да се съпротивлява, а не да се оставя на отчаянието, което му подухва заобикалящият го свят. Защото съпротивата е естественото положение на рационалните хора. Тя може да приема най-разнообразни форми. Изобщо не трябва да ни учудва фактът, че доста българи през днешния ден поддържат президента Радев като реакция против бездънното двуличие на главните политически играчи. Други пък, още веднъж в символ на опозиция, гласоподават за партии, които изрично отхвърлят да следват официозното и клиширано евроатлантическо говорене. Между другото, нежеланието на доста български жители за скорострелното приемане на еврото също е симптом на опозиция против външния диктат. А това, че в обществото ни към момента има съпротивителни сили, е добър знак.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ