През 1933 година Синдикатът на парижките модни къщи, в който

През 1933 година Синдикатът на парижките фешън къщи, в който влизат именити имена като Chanel, Lanvin и Vionnet, афишира Мона декор Бисмарк за най-добре облечената жена в света. Признание, което тя получава персонално от Коко Шанел – историята не помни различен подобен случай. Това е удивително даже единствено поради обстоятелството, че Мона е американка.

Мона Страйдър се ражда през 1897 година в неособено богато американско семейство. Съвсем дребна тя остава сираче и е отгледана от вуйна си. В дома на старата и строга вуйна Мона учи езици, пиано и всички други умения, нужни за добър брак. Мона е отлична ученичка и съумява да се омъжи преференциално. При това – пет пъти.

Първият й брачен партньор Харисън Уилямс е един от най-богатите хора в Съединени американски щати и директно след сватбата Мона става обичаната клиентка на парижките фешън къщи. Тя е извънредно красива и грациозна, с доста бяла кожа, светли очи и коса, дълги крака и нежни ръце. Истинска фантазия за основателите на висша мода. Любимият й цвят е белият и от там идва и прозвището й „ Бялата графиня “. Макар че Мона е графиня декор Бисмарк относително малко време, тя има благополучен брак, от който и двете страни получават мечтаното – Мона става графиня, а графът, който е гей, получава брачна половинка и известност във висшето общество.Напълно в сходство със своята външност и прелест, Мона избира доста семпли кройки, моно цветове в светлата гама и трапецовидни силуети. Нейният обичан дизайнер е Кристобал Баленсиага и любовта им е изцяло взаимна. Като легенда се споделя историята – прочее изцяло същинска – по какъв начин след една железопътна злополука, в която багажът й е погубен, Мона си поръчва едновременно 150 тоалета от Баленсиага. Когато дизайнерът афишира, че се отдръпва от модата, графинята се затваря в жилището си в символ на печал. Твърди се, че плакала три дни.

Гардеробът на Мона декор Бисмарк е същинска енциклопедия на модата от ХХ-ти век. В него са показани мостри на най-големите дизайнери от първата половина на века и безусловно стотици творения на Баленсиага. Графинята постоянно поръчва по три екземпляра, с цел да има по един в трите й обичани къщи по света. След гибелта си тя завещава своя дрешник на Юбер дьо Живанши, който го има и до през днешния ден.

Приживе за Мона се говорело на смешка, че е примерен план на „ Вог “ – толкоз постоянно стилната преса пишела за нея. Само че, за разлика от през днешния ден, никой стилист и фешън редактор не й казвал по какъв начин да наподобява и какво да облече. Мона просто имала усет и по този начин името й останало в историята на модата.