Констанца Ляпчева – бездетната майка на българските деца
През 1930 година в Обществото на народите една българка се занимава с въпросите за трафика на дами, злоупотребата на родителите със здравето и силите на децата им и побоя в фамилията. Тази българка се споделя Констанца Ляпчева и е брачна половинка на тогавашния министър председател на България. Самата тя бездетна, Констанца посвещава живота си на щедрост в името на децата и реализира забележителни резултати. Тя и брачният партньор й завещават цялото си имущество на страната. Независимо от това през днешния ден малко на брой помнят техния жест, а гробът им е изцяло зарязан и тревясал.
Констанца се ражда на 22 март 1887 година в фамилията на доктор Петрович. Родителите й обезпечават прелестно обучение – тя учи в Швейцария, също така има чудесно образование и просвета. Владеенето на няколко европейски езика и персоналното й омагьосване са решителен фактор в нейната кариера. През 1911 година тя се омъжва за Андрей Ляпчев, тогава министър на финансите. Той е на 45 години, много по-възрастен от брачната половинка си. Известно е, че Ляпчев е молил Екатерина Каравелова за ръката на щерка й Виола и наскърбен от отхвърли, който получава, години наред остава ерген. Няма област на публичното подкрепяне, в която тя да не е взела присъединяване. Констанца Ляпчева е един от образците за първа дама в страната, превъзхождаща брачна половинка си като генезис. Тя е с по-добро обучение от неговото – той по този начин и не приключил следването си. Макар и да няма директни доказателства, евентуално тя е оказвала значително въздействие върху политическата активност на Ляпчев , който три пъти е министър-председател и заема разнообразни министерски кресла. Със сигурност Констанца е напълно виновна за подобряването на маниерите и външния му тип, защото е доста по-изискана и добре възпитана. Случвало се даже да му прави забележки на обществени места. Няколко години след сватбата избягала в Европа с различен мъж, само че когато парите им свършили, се прибрала при мъжа си, който я прибрал покорно. По този мотив Андрей Ляпчев казвал, цитирайки „ Книга на Еклесиаст “: „ Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови. “
Онова, с което Констанца би трябвало да остане вечно в историята на България, е нейната благотворителна активност. Днес е съвсем невероятно да си представим, че с напъните единствено на един човек за няколко десетилетия у нас са реализирани такива резултати. Констанца стартира от нулата, а след гибелта й през 1942 година с помощта на работата й в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1 870 дневни домове, 4 380 трапезарии, 121 летовища и прочие Тя е ръководител на Съюза за протекция на децата на България до самия си край. Членува в съвсем всички други благотворителни организации на София, в доста от тях е в управителния орган. Член е и на няколко интернационалните организации, в това число към Обществото на народите. Няма област на публичното подкрепяне, в която тя да не е взела присъединяване. Тя вярвала, че благотворителността не трябва да се преглежда като форма на лепта, а като жест на човечност и обич. Благодарение на Констанца Ляпчева дейностите по развъждане и образование на децата стават обект на правото и получават законодателна отбрана, а майчинството е прието като извънредно значима обществена функционалност. По нейна самодейност през 1927 година за първи път се празнува 1 юни като ден на детето. Тя урежда първите домове за заслон на бедстващи деца, за подготовка на обществени работнички, летни лагери и стадиони за деца, които са принудени сами да изкарват прехраната си. През 1939 година тя подарява парцел и постройка в Долна баня за сиропиталище, което и до през днешния ден носи нейното име. Най-важно е нейното отношение – тя вярвала, че благотворителността не трябва да се преглежда като форма на лепта, а като жест на човечност и обич.
Семейство Ляпчеви завещали цялото си имущество на България – Андрей Ляпчев – на Българска академия на науките, а след него Констанца – на Съюза за протекция на децата в България. След 1944 година съюзът приключва активността си. През 1951 година е разхлабен, тъй като активността по грижите за децата е одържавена. Констанца Ляпчева остава в историята, несправедливо забравена.
По материали от книгата " Първите дами на Царска България " от Цветанка Кьосева
Констанца се ражда на 22 март 1887 година в фамилията на доктор Петрович. Родителите й обезпечават прелестно обучение – тя учи в Швейцария, също така има чудесно образование и просвета. Владеенето на няколко европейски езика и персоналното й омагьосване са решителен фактор в нейната кариера. През 1911 година тя се омъжва за Андрей Ляпчев, тогава министър на финансите. Той е на 45 години, много по-възрастен от брачната половинка си. Известно е, че Ляпчев е молил Екатерина Каравелова за ръката на щерка й Виола и наскърбен от отхвърли, който получава, години наред остава ерген. Няма област на публичното подкрепяне, в която тя да не е взела присъединяване. Констанца Ляпчева е един от образците за първа дама в страната, превъзхождаща брачна половинка си като генезис. Тя е с по-добро обучение от неговото – той по този начин и не приключил следването си. Макар и да няма директни доказателства, евентуално тя е оказвала значително въздействие върху политическата активност на Ляпчев , който три пъти е министър-председател и заема разнообразни министерски кресла. Със сигурност Констанца е напълно виновна за подобряването на маниерите и външния му тип, защото е доста по-изискана и добре възпитана. Случвало се даже да му прави забележки на обществени места. Няколко години след сватбата избягала в Европа с различен мъж, само че когато парите им свършили, се прибрала при мъжа си, който я прибрал покорно. По този мотив Андрей Ляпчев казвал, цитирайки „ Книга на Еклесиаст “: „ Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови. “
Онова, с което Констанца би трябвало да остане вечно в историята на България, е нейната благотворителна активност. Днес е съвсем невероятно да си представим, че с напъните единствено на един човек за няколко десетилетия у нас са реализирани такива резултати. Констанца стартира от нулата, а след гибелта й през 1942 година с помощта на работата й в Съюза на децата влизат над 3 000 организации със 150 000 участници, които се грижат за 1 870 дневни домове, 4 380 трапезарии, 121 летовища и прочие Тя е ръководител на Съюза за протекция на децата на България до самия си край. Членува в съвсем всички други благотворителни организации на София, в доста от тях е в управителния орган. Член е и на няколко интернационалните организации, в това число към Обществото на народите. Няма област на публичното подкрепяне, в която тя да не е взела присъединяване. Тя вярвала, че благотворителността не трябва да се преглежда като форма на лепта, а като жест на човечност и обич. Благодарение на Констанца Ляпчева дейностите по развъждане и образование на децата стават обект на правото и получават законодателна отбрана, а майчинството е прието като извънредно значима обществена функционалност. По нейна самодейност през 1927 година за първи път се празнува 1 юни като ден на детето. Тя урежда първите домове за заслон на бедстващи деца, за подготовка на обществени работнички, летни лагери и стадиони за деца, които са принудени сами да изкарват прехраната си. През 1939 година тя подарява парцел и постройка в Долна баня за сиропиталище, което и до през днешния ден носи нейното име. Най-важно е нейното отношение – тя вярвала, че благотворителността не трябва да се преглежда като форма на лепта, а като жест на човечност и обич.
Семейство Ляпчеви завещали цялото си имущество на България – Андрей Ляпчев – на Българска академия на науките, а след него Констанца – на Съюза за протекция на децата в България. След 1944 година съюзът приключва активността си. През 1951 година е разхлабен, тъй като активността по грижите за децата е одържавена. Констанца Ляпчева остава в историята, несправедливо забравена.
По материали от книгата " Първите дами на Царска България " от Цветанка Кьосева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ