През 1927 г. в списание The People's Home Journal е

През 1927 година в списание " The People's Home Journal " е оповестено малко есе на W. Livingston Larned, озаглавено „ Father Forgets ”. Неговото откровено бащино признание, намира голям отклик измежду читателите и бива препечатвано в десетки вестници и списания превеждано на доста езици.

Авторът неведнъж дава разрешение текстът му да бъде четен в учебни заведения, църкви, както и в разнообразни радио-програми. Известният психолог и публицист Дейл Карнеги, включва есето „ Father Forgets ” в своята книга „ Как да печелим другари и да влияем на другите ”.

Понякога се случва едно малко произведение да се снабди с необикновен триумф. И този текст е тъкмо подобен. Ако към този момент по табиет сте привикнали да критикувате и безкрайно да командвате своите деца, това е за вас. Когато за следващ път ви се прииска да поправите своето обичано дете, припомнете си този роман.

Татко не помни

Слушай, синко,

споделям това, до момента в който ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се скришом в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и внезапно ме споходи възприятие за виновност. Разкаян, пристигнах при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях неприятен към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за учебно заведение, единствено тъй като си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.

На закуска също открих защо да ти се скарам. Разливаше ту това, ту това, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекомерно доста масло на филията. Когато потегли да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, баща! ”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил! ”

Следобед всичко стартира изначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите костват пари и в случай че би трябвало самичък да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един татко да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно, до момента в който четях в библиотеката, ти влезе страхливо с някаква болежка в погледа? Аз те изгледах над вестника, неудовлетворен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш? ” – кисело попитах аз.

Ти нищо не сподели, само че се втурна през стаята, обви ръце към врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с любов, която Бог е запалил в сърцето ти и която даже пренебрежението ми не може да угаси. А след това избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко по-късно вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасяващ, сковаващ боязън. Какво е направил с мен навикът? Навикът да диря дефекти, да укорявам – това бе моята премия за теб като дете. Не че не те обичам, просто чакам прекомерно доста от теб. Меря те с аршина на личните си години.

Твоят темперамент е белязан с толкоз добрина, прозорливост и лоялност. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна непринудено да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение довечера, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих компрометиран тук!

Това е жалка отплата. Знам, че не би схванал тези неща, в случай че ти ги кажа, когато си безсънен. Но на следващия ден ще бъда същински баща! Ще бъдем другари, ще пострадвам, когато ти страдаш, ще се дръзвам, когато ти се смееш. Ще прегризвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си дублирам като в обред: “Той е единствено дете – едно малко дете! ”

Страхувам се, че си мислех за теб като за огромен човек. А като те виждам в този момент, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още напълно мъничък. До през вчерашния ден майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено доста желаех от теб, прекомерно много…

Изображения: Ramot, Etsy