През 1921 г. в Москва, полицията получава сигнали за човешки

През 1921 година в Москва, полицията получава сигнали за човешки остатъци в изоставените къщи и градежите. Новините са за сиви сакове, съдържащи човешки крака и трупове на голи мъже. Всички убийства, както по-късно ще открият инспекторите, действително се открива еднакъв способ на ликвидиране.

Главите на жертвите са били премазани от мощен удар, техните ръце и крайници са завързани за корема. Ужасът стартира да се прокрадва в съзнанието на жителите, откакто младата социалистическа страна на мирни поданици и служащи към този момент приказва за наличието на сериен палач, освен това първи във към момента късата си история.

Полицията стартира да подозира, че килърът е живеел в Задмоскворечие. Въпросното е близо и изяснява най-логично периметъра на деяние. Има и още едно забавно съмнение – килърът има нещо общо с конския пазар. Патолозите съумяват да открият самоличността на едвам 7 от 22 жертви. Всички селяни, които идват в Москва, с цел да продадат или закупят кон, изчезват без диря от града.

Разследващите виждат, че всеки възел е изработен с рискова акуратност и показват, че са правени специфични конски възли. Следи от овес са били открити по някои от потърпевшите. Друга забавна версия е, че причинителят е карал файтон.

Има доста хора с тази специалност в града, само че кръгът от обвинени се понижил извънредно бързо, когато една от жертвите е била завързана с детска пелена. Очевидно причинителят на зверското ликвидиране е имал неотдавна родено дете.

Василий Комаров

Полицията ускорява своите патрули в града, стартира да разпитва търговците на коне и стартира да следи локалните питейни заведения. Насочват вниманието си единствено към един човек – Василий Комаров, който постоянно имал необичайно държание като колар в града. Никога не преследвал своите клиенти, както вършат неговите сътрудници, а вместо това седял и чакал добродушно за избрани хора. Въпреки забележимия отвод да работи или да се бори за клиенти, Комаров постоянно има пари, от време на време повече от на всички останали.

В нощта на 18 май 1923 година полицията влиза в дома на 55-годишния мъж под предлог да търси нелеганел алкохол или котел, с който да вари алкохол. Мъжът асистира по всички вероятни способи, до момента в който не се стига до избита. Преди да бъде отворена вратата, Василий скача през прозореца. В избата му ще бъде открит към момента топлия мъртвец на следващата жертва.

Същата вечер Василий ще се опита да избяга в селата, само че е арестуван съвсем незабавно. Заведен е в полицията и след доста малко напън – каквото и да значи това в зората на Московската социалистическа полиция – стартира да признава.

Василий е дете на огромно семейство с татко железопътен служащ, който прекарва доста време в пътувания през тогавашната империя. Младежът потегля с него и във всяка една точка намира някаква работа. След Гражданската война, Комаров съумява да стигне до равнището на взводен пълководец в Червената войска. Заслугите му към армията позвволяват да се засели в Москва, където стартира да работи като колар. Не е известно и по кое време тъкмо е почнал да работи новия си поминък – убийствата.

Осъзнал, че желае да стане богат доста бързо, само че прехвърляйки всички вероятни хрумвания, Комаров взема решение, че може да се занимава единствено с убийства. Пристига на конния пазар и стартира да търси селяни, които си търсят кон. Избира малко по-дрипавите и непознати, тъй като никой няма да ги търси и им предлага кон на доста ниска цена, заявявайки, че има потребност от пари незабавно.

Търговецът ще предложения купувача в своя дом, а по-късно ще приказват за договорката и ще честват досега, в който купувачът не се напива. След като жертвата е пияна и не може да се съпротивлява, Комаров прави своя подъл възел, нанася удар по-главата и прибира парите от кървавите облекла. Комаров постоянно употребява един и същи удар, като че ли това е непокътнатата му бизнес марка.

Никога не е изпитвал страдание или благосклонност към своите жертви. Някои разказват, че е работил като див звяр – удря без гняв, само че и без благосклонност. Започва да натрупа пари, само че по този начин и не съумява да стане богат. Купувачът постоянно имал парите единствено за един кон в своите джобове, само че нищо повече. В дома на килъра не е намерено благосъстояние, всичко е било изхарчено за алкохол.

След самопризнанията, Василий е наказан за убийството на 29 души, въпреки и той самият да твърди, че е умъртвил към 33-ма. През цялото време не демонстрира никакво страдание за своите дейности, което подсказва на съда, че е подготвен да продължи с тази си активност и би направил същото още веднъж и още веднъж. След като неговият парцел почнал да се цялостни с трупове, почнал да събира по-големи сакове и пътни чанти, където да събира труповете и да ги мести в изоставени къщи и градежи. Някои даже са отишли в московската река.

Преди да извърши закононарушението, Комаров измислял някакъв вид, с цел да изгони жена си и децата от къщата. В един подобен миг, София се прибрала малко по-рано и видяла кървавата сцена. Вместо да отиде и да каже на полицията, тя взема решение да остане лоялна на своя брачен партньор и почистила стаята, както и помогнала за измиването на пода.

В съда, килърът декларирал, че е бил обладан от дявол, който направлявал неговите дейности, за още по-черна атмосфера, приказвал невъзмутимо и дращещо, до последно не изразявал безусловно никакво възприятие и терзание за своята орис. Твърдял, че всички ще помиришат пръстта, затова нямало никакво значение.

Съдебните психолози ще афишират, че има импулсивна психопатия с признаци на алкохолизъм, само че били безапелационни, че е бил рационален, когато правил убийствата. На 18 юни 1923 година е екзекутиран посредством разстрел, дружно с неговата брачна половинка. Децата са дадени в сиропиталище, само че никой не знае каква тъкмо е тяхната орис по-късно. Архивите не оцеляват, с цел да приказват какво се случва по-късно.