През 1910 г. човечеството започва да обмисля първите стъпки за

...
През 1910 г. човечеството започва да обмисля първите стъпки за
Коментари Харесай

Котката Кидо – първият летец с дирижабъл

През 1910 година човечеството стартира да обмисля първите стъпки за полета. Самолетите още не са толкоз сигурни, а дългото странствуване като че ли стои надалеч в фантазията като разказ на Жул Верн. Инженерите работят доста усърдно в това отношение и някъде през октомври същата година се приказва за един доста специфичен миг.

В Ню Джърси се показва първият летателен уред, който механически има опция да прелети океана, в случай че това се случи, дистанцията ще бъде все по-добро и по-добро. Няма по какъв начин да приказваме за аероплан, а посоката ни се насочва към по този начин наречените дирижабли. По това време братята Райт са посочили, че полетите са вероятни, само че към момента никой не е решил да употребява самолетен мотор за полет. Ето за какво балон цялостен с газ, по лек от въздуха, може умерено да се издига и с малко повече упътвания от човек, гравитацията към този момент няма да бъде спънка. По това време и обществото се вълнува доста към концепцията да лети до Европа.

Немците към този момент показват сходна техника, американците също, а единствената разлика се крие в избора на газ. Едните употребяват хелий, а другите водород. Добавят се дребни мотори с пропелери. Първият американски балон е изработен във Франция, неговият притежател декларира, че желае да лети до Северния полюс. Автор на тази брилянтна концепция е Уолтър Уелман – издател на американски вестници и самопровъзгласен откривател и авиатор. Опитът му да направи полета до Северния полюс се оказва съвсем неуместен, само че пък дирижабълът съумява да стигне до Америка. Там подрежда да се направи по-голям, с цел да може да транспортира и хора.

Техниците поставят дребна пасажерска кабина, прибавят и дървена избавителна лодка на дъното и се приготвят за идващото премеждие. На борда би трябвало да бъдат самия притежател Улман, неговият инженер Мелвин Ваниман, навигаторът Ф. Мъри Саймън и радио операторът Джим Ървин. Подготвени за полета, господата не преценят вярно времето. Летят в няколко стихии, моторите стартират да се давят поради пясъка във въздуха от крайбрежието на Ню Джързи и някъде към Нова Англия се изключват, оставяйки самолета да се носи безотговорно във въздуха. И най-важното е, че до момента в който всички се молят за надзор, котката не стопира да нервничи.

Точно по този начин, на борда участвала котката „ Кидо “, за която никой не знаел, чия е. Според Уилман, тя била на някой от другите хора на борда, съгласно тях, котката била на Уилман. Това, което излиза наяве е, че до момента в който се работи върху балона, това животно не спирало да обръща внимание на техниците и постоянно намирало място и метод да нахалства и да търси внимание. Няма пояснение по какъв начин Кидо се е качил на борда. Когато дирижабълът се издига, Кидо схваща, че освен не харесва височините, а и стартира да тича нагоре-надолу като катерица в клетка. Суматохата е повече от обезпечена. Понеже господата не се чуват, първото известие, което се предава по радиостанцията е:

 M._Vaniman_and_cat

„ Рой, ела да вземеш тази проклета котка! “.

Полетът нямало по какъв начин да бъде приключен по този метод и господата предложили да сложат животното в торба и да го спуснат с въже до някоя лодка, която да го закара назад на брега. Това обаче не може да се случи, тъй като Кидо към този момент бил много нападателен и по този начин траяли напред с него. След няколко часа силата му свършила и най-сетне задремал. След близо 72 часа и изминати 1622 километра, безмоторният дирижабъл се намирал някъде към Бермудите. Започвайки да се спускат, господата се натоварили в избавителната лодка и се спуснали във водата.

Чакат известно време, до момента в който мине избавителен транспортен съд и също се прибират в Америка. В Ню Йорк смелчаците са посрещнати като герои. Правят се фотоси за списание Times и Кидо е в центъра. Опитът, въпреки и на хартия да се счита за несполучлив, до някаква степен е и връх, тъй като никой към момента не е летял толкоз дълго и в толкоз неверна посока. Доказателството, че летенето е допустимо, стимулирало и идващите фенове да се насочат в вярната посока. Инженерите съумяват да съберат задоволително познания и да работят по подобряването на моторите, както и контролът на самия полет. Резултатите и единствено години по-късно авиацията ще бъде повече от съвършена.

Снимка: Wikipedia

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР