През 1894 година, някъде в най-скучния град на Франция, се

През 1894 година, някъде в най-скучния град на Франция, се ражда Анри – героят на пиесата „ Чинечита “ на Тиери Дебру. Символично, същата година се ражда и кинематографът. За Анри в това съвпадане има някаква съдбовност, тъй като неговата фантазия, откогато се помни, е да стане артист.

Минава съвсем век и в жилището на възрастния и раздразним Анри се появява непредвиден посетител – неговият внук. От него научаваме, че Анри е избягал от фамилията си преди повече от петдесет години, с цел да преследва фантазията си за актьорска кариера и от този момент за всички вкъщи той е мъртъв. Внукът му Алекс, също с тайната фантазия да стане артист, пръв се осмелява да се срещне с тайнствения дядо.

Героите в пиесата са дядото и внукът, обединени от общата си пристрастеност и онази неуловима, само че съкровена непосредственост, която от време на време намираме в фамилията. Между тях, като съдник и утешител, е спътницата в живота на Анри, за която той по този начин и не се е оженил през всичките тези години. Историята следва разумните обрати на фамилните събирания – с вино, сантименти, фотоси и мемоари, без трагични обрати и с изцяло допустим край. Онова, с което ме завоюва тази симпатично разказана фамилна драма, е необикновеният взор към безконечния въпрос кое е по-важно – фантазиите или дългът. Анри е напуснал фамилията си в гонене на една фантазия, която вечно е останала недостижима, само че в никакъв случай не е съжалил за избора си. Жалко е единствено, че не е съумял, тъй като по странната логичност на ориста на съумелите се прости това, което за неудачниците остава като постоянно задължение.Виктория Колева и Милко Йовчев са в поддържащите функции на сцената, на която Стефан Мавродиев дава всичко от себе си със пристрастеност и сила, които подсказват цялостното му обединение с облика на дребния човек, който ще остане актьор в душата си до самия край. Напълно заслужена номинация за “Аскеер ” за основна мъжка роля.