Денят 4 април в българската история
През 1873 година Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник “Звънчатий глумчо ”. През 1901 година със 123-ма делегати стартира Осмият ексклузивен конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. През 1990 година органът на Българска комунистическа партия вестник “Работническо дело ” се преименува на “Дума ”, само че остава с основен редактор Стефан Продев. Година по-късно е учреден Атлантическият клуб в България. От 1995 година този ден е признат да бъде Ден на психолозите в България. На тази дата е злополуката в река Лим (4 април 2004). При нея починаха 12 деца от Свищов.
На 4 април са родени: поетът Веселин Ханчев, юрист Ина Лулчева. На тази дата умира през 1940 година Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД
2004 година
Към 22.00 ч. български рейс пада в 40-метров каньон на границата сред Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Катастрофата става на хлъзгав път сред Приеполе и Биело поле. В рейса пътуват група възпитаници от междинното общообразователно учебно заведение " Николай Катранов " в Свищов. По данни на кметската администрация в града, пътуващите са 41 възпитаници на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма водачи. В избавителните интервенции вземат участие служители на реда и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и локални поданици от близкото село Гостун, които оказват помощ със лични лодки.
При злополуката умират 12 деца. 22-ма от извадените живи пасажери са настанени в болничното заведение в град Приеполе, 17 от тях са приютени в хотел в град Биело поле. Телата на две от децата остават в неопределеност в продължение на към месец. На 25 април водолазни екипи откриват на повече от 40 км. от мястото на злополуката тялото на 15-годишния Светослав Колев. На 4 май, на 3 км от същото място, е намерено и тялото на 13-годишната Антоана Евтимова.
2001 година
Симеон II идва в България и афишира, че ще остане в страната. Симеон II e последният представител на Кобургската династия в България, учредена от дядо му – княз (цар) Фердинанд I (1887–1918 г.). Син на цар Борис III и на кралица Йоанна. Брат на княгиня Мария Луиза. След гибелта на татко си се възкачва на българския трон (28.VIII.1943–15.IХ.1946 г.), само че заради непълнолетието му неговите функционалности се извършват от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов. След политическата смяна на 9 септември 1944 година регентският съвет е сменен. В състава му са включени нови лица: проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов. На 8 септември 1946 година в страната е извършен референдум за унищожаване на монархията. Мнозинството от гласовете са за оповестяване на република в страната. Седмица по-късно царското семейство напуща страната. Установява се в Египет, а след това – в Испания. През 1955 година Симеон II навършва пълноправие и пристъпва към политическа активност. Полага старания за консолидиране на разнородната българска емиграция в Европа, Съединени американски щати и Канада. Междувременно учи във Военна академия в Съединени американски щати, която приключва през 1959 година Продължава политическата си активност, като в същото време се занимава и със личен бизнес. През 1961 година се оженва за Маргарита Гомес Асебо, щерка на испански благородник и боен деятел, умрял в Испанската революция 1936–1939 година като последовател на Франко. От брака им се раждат пет деца – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Някои от синовете му към този момент са женени. Извършените в България промени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. основават нова политическа конюнктура в страната. Най-напред в България идват майка му и сестра му, а малко по-късно идва и той. Въпреки огромния възторг, с който е посрещнат от някои среди на българското общество, отхвърля да се намеси в политическия живот на страната. Същата позиция резервира и при идващите си визити в нея. Ограничава дейностите си единствено до споразумяване на имуществените въпроси на царското семейство в България. Подарява на Столичната община големия парк на двореца " Врана ", който се намира близо до София. През 2001 година трансформира държанието си и на 6 април с. година учредява Национално придвижване " Симеон II ", което се включва в предизборната битка за ХХХIХ Общински народен съвет. Въпреки пречките от официално естество (отказът на правосъдните органи да записват политическата му групировка и др.) печели голямо болшинство от гласовете и вкарва в Народното събрание 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 година новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.
1994 година
На Консултативния съвет за национална сигурност при президента се разисква недоволството в армията от " шоковото уволняване " на 3000 офицери, планувано от военния министър Валентин Александров.
1991 година
Основан е Атлантически клуб за България по самодейност на депутата от Съюз на демократичните сили Соломон Паси, който става негов ръководител. Атлантическият клуб е неправителствена, непартийна организация, поддържаща общите полезности на Евроатлантическата общественост. Дейността е фокусирана върху разяснение проблемите на сигурността и интернационалните връзки пред обществото. Клубът спонсорира визити и лекции на изтъкнати персони, национални и задгранични специалисти. В това число и визитата на Негово светейшество папа Йоан-Павел II в България през 2002 година, както и речта му пред 3500 видни български интелектуалци, актьори и учени. Негово светейшество папа Йоан-Павел ІІ дава визита на Атлантическият Клуб през ноември 1994 година Вселенският патриарх Вартоломей приказва пред Атлантическия клуб в София през септември 1993 година и дава визита на Клуба през 2002 година
От 1992 година Атлантическият клуб е и първият член на Асоциацията на Атлантическия контракт /АТА/ от страна отвън структурите на НАТО. АТА е интернационална организация на неправителствено ниво, чиято мрежа има клонове в 32 страни, членки и сътрудници на НАТО. През 1996-1999 година президентът на Атлантическия Клуб Соломон Паси е първият вицепрезидент на АТА от страна, сътрудник на НАТО.
През 1997 година АТА организира 43-тата си годишна среща в София, при семейството на Атлантическия клуб.
Клубът поддържа дейна мрежа от контакти с сътрудници от Северна Америка, Европа и Израел. Подпомага основаването на атлантически организации в други страни от Централна и Източна Европа, също и в страни от Близкия Изток, Африка и Южна Америка. Сред американските сътрудници на Клуба са Германският фонд “Маршал ” в Съединени американски щати, Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на Съединени американски щати, Нова атлантическа самодейност, корпорацията “РАНД ” и Центърът по стратегически и интернационалните проучвания. От 2001 година ръководител на Атлантическия Клуб в България е доктор Любомир Иванов. Тогава създателят на Клуба Соломон Паси става почетен президент.
1990 година
Органът на Българска комунистическа партия в. " Работническо дело " се преименува на " Дума ", само че остава с основен редактор Стефан Продев. Продев е публицист, журналист и публицист. Дебютира през 1942 година във в. " Железничарски напредък ". През 1945-1946 година е член на редакторската гилдия на в. " Средношколско единение ". През 1954-1956 година редактира в. " Народна юноша ", след което работи в отдел " Култура " на в. " Отечествен фронт ", в сп. " Септември ", в отдел " Публицистика " на в. " Литературни вести ", в сп. " Българска музика ". Продев е основен редактор на изданието на Българска телеграфна агенция " ЛИК " и " Паралели ", на сп. " София ", на в. " Народна просвета " и на в. " Работническо дело ". През 1990-2000 година той е ръководител на Съюз на българските журналисти.. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990 г.) и в ХХХVI Народно събрание (от 1991 г.). Продев е занаятчия на есето. Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ( " Фред, или Пролетта " ). Пише още пътеписи, в които показва усещанията от своите пътувания като специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция, създател е и на разкази и новели. Негови са съчиненията " Работнически вестник " - изобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 година ” (1953 г.), " Паралели " (1962 г.), " Фред, или Пролетта " (1963 г.), " Отблясъци " (1968 г.), " Редове " (1971 г.), " Пътеписи " (1973 г.), " Червеното знамение " (1974 г.), " С любов и яд. Есета " (1977 г.), " Живи тематики " (1978 г.), " Мозайка " (1980 г.), " Пътуване към пижамата " (1982 г.), " Раждането на шедьоврите " (1983 г.), " Имало едно момче " (1986 г.), " Разказът на палача " (1987 г.), " Фо и ербика " (1987 г.), " В края на 80-те " (1990 г.), " Забравени новели " (1994 г.), " Носене на кръста " (1993 г.), " Сваляне от кръста ", " Неприятни разкази " (2001 г.), " Да се чете след 100 години " (2001 г.).
1987 година
Над община Генерал Тошево за два часа се излива проливен дъжд - 130 литра дъжд на кв. м. Разрушени са 122 здания, умират 4 души и са унищожени хиляди декари посеви.
1983 година
Извършен е първият полет на американската галактическа совалка “Чалънджър ”.
1975 година
Публикуван е Закон за известията. Този закон урежда организацията, управлението и контрола на известията и построяването на съобщителните средства в Република България за все по-пълно да се задоволяват потребностите на институциите, стопанските и публичните организации и жителите от съобщителни услуги.
1949 година
Легацията на Съединени американски щати връчва на българското държавно управление нота с обвинявания, че България нарушава член 2 от мирния контракт от 10 февруари 1947 година за обезпечаване на цивилен права и свободи. На 22 април в отговор Министерството на външните работи на Народна република България връчва нота до държавните управления на Англия и Съединени американски щати. В българската нота се декларира, че " България ще смята като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като страна, чиито вътрешни каузи подлежат на разискване от външния свят ".
1941 година
По немски пример е основана Дирекция на националната агитация, която упражнява цензурата.
1927 година
Избран е Изпълнителен комитет в състав на Висшия съвет на българите в Добруджа. Съветът е основан в Букурещ за да усъвършенства ситуацията на българите там. За ръководител на Изпълнителния комитет е определен български дипломат в Букурещ Светослав Поменов. Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов са определени за негови помощници.
1923 година
С декрет на цар Борис III се утвърждава Закон за попълване на войската, пограничната стража и жандармерията с доброволци, подофицери и офицери.
1920 година
Архимандрит Стефан е определен за ръководител на Руско-български културно-благотворителен комитет. Комитетът е основан в залите на Руската легация на 22 януари.
1913 година
Със заповед по Действащата войска се образуват три нови дружини към Македоно-одринското опълчение.
1901 година
С 123-ма делегати стартира Осмия ексклузивен конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. На 19 март 1895 година в София е основан Македонски комитет- легална организация на македоно-одринските сдружения в България. За пръв ръководител е определен Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема правилник и стратегия. През декември 1895 година се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 година на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономност на Македония и Одринско, обезпечена от Великите сили. Средствата за реализиране на тази цел са: печатно слово, пропаганда и манифестации, изпращане на делегации и петиции до европейските държавни управления. С цел да притегли вниманието на международната общност през лятото на 1895 година върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко дребни чети в състав към 800 души. Частичен краткотраен триумф е реализиран единствено в Мелнишко. Въоръжената акция приключва с проваляне. Под натиска на Великите сили князът и държавното управление на К. Стоилов отдръпват краткотрайно поддръжката си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира прибързано ръководителя на комитета Трайко Китанчев. След него за ръководители са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.
Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията сред тях се дължат най-много на тактиката на националноосвободителната битка. ВМОРО разчита най-много на проведената битка на популацията в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната войска. Независимо от различията организациите си оказват взаимоотношение. ВМОК оказва помощ на ВМОРО с пари, оръжие, муниции, литература и военни фрагменти, които образоват българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подкрепя ВМОК да одобри на VII-я си конгрес през 1900 година революционните способи на битка. Установеното единодушие сред двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те подхващат ограничения за неговото преустановяване. Това довежда до разединение в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, извършен в края на юли 1902 година се избира и ново управление отпред с Хр. Станишев. Успоредно с това продължава да съществува остарялото, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. То продължава линията на единодушие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за прибързано оповестяване на въстание ВМОК под управлението на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев провокира въстание през септември 1902 година в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието приключва с проваляне. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година ВМОК образува няколко чети. След провалянето на въстанието комитетът се пробва да сътвори свои бази в някои региони, само че заради противодействието на ВМОРО не съумява. През 1905 година ВМОК престава да съществува като независима организация.
1873 година
Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник " Звънчатий глумчо ". Бележитият възрожденец е стихотворец, публицист, публицист и журналист. Той стартира учението си на 5-годишна възраст в Търново в български учебни заведения, които към момента имат църковно-славянски темперамент. След това учи в Дряново, Трявна и други градове, защото фамилията му бяга от Търново по време на чумната зараза през 1837 година Известно време Славейков посещава гръцко взаимно учебно заведение, дори учи турски език при един ходжа. През 1842 година отива в Свищов и учи при Ем. Васкидович и Хр. Павлович, където получава по-системни познания в богатата учебна библиотека. Тук чете сръбски и гръцки книги. На идната година е заставен да прекъсне заради липса на средства. През 1848-1849 година продължава образованието си в гр. Елена при Н. Михайловски. Чете и се самообразова, на първо място с творби с църковно наличие, заради което за известно време не е надалеч от мисълта да се покалугери. Запознаването и преписването на Паисиевата история отклоняват Славейков от този път. " Прочитането на тая история развея калугерската мъгла... и даде друго направление на моите стремежи и на моята предприемчивост " - написа по-късно той.
Още от 1843 година неговите литературни занимания се преплитат с публичните. Поезията му става единствено част от голямото му публично дело. Една от първите му прояви е битката против гръцкото духовенство. Заради стихотворната ирония " Прославило се Търново ", ориентирана против гръцките владици в Търново, Славейков е затворен. В продължение на 20 години, преследван от гръцките владици, той учителства в разнообразни селища на Северна България - в Килифарево, Дебелец, Бяла, Севлиево, Ловеч, Враца, Берковица, Трявна, Търново, Ески Джумая (днешно Търговище). Навсякъде прокарва взаимоучителната метода, преподава освен граматика, география, аритметика, само че вкарва и изобразяване, пеене, гимнастика. По време на Кримската война 1853-1856 година изпраща посредством Н. Палаузов до съветските вестници обширни дописки за тежкото състояние на българския народ, а през 1856 година взе участие като един от основните заговорници в подготовката на Дядо-Николовото въстание 1856 година в Търновско. През 1861 година сътрудничи на в. " Дунавски лебед ",издаван от Раковски. През 50-те - 60-те години Славейков се обрисува като най-значителния стихотворец в българската литература. Не инцидентно Хр. Ботев изпраща първите си стихове на Славейков и първото му стихотворение " Майце си " е оповестено във в. " Гайда " През 1860 година Славейков взе участие в тайното съвещание, в което се взема решение за тържествено отказване на българския народ от Цариградската патриаршия. На идната година взема ефективно присъединяване в битката против унията, като съумява да убеди Др. Цанков да се откаже от нея и води Й. Соколски в Одеса. През 1864 година се открива в Цариград и последвалия 10-годишен престой в Цариград е най-плодотворният интервал в публичната, журналистическата и литературната му активност. С материалната поддръжка на американските мисионери Ригс и А. Лонг Славейков редактира превода на Библията. Редактор е и на вестниците " Гайда " (1863-1867 г.) и " Македония " (1866-1872 г.). През 1872 година Мидхад паша стопира в. " Македония " и след две години Славейков се реалокира в Одрин, където открива българска гимназия. Но след един арест се връща още веднъж в Цариград. През 1876 година още веднъж напуща Цариград и се открива в Стара Загора, където се отдава на просветна и книжовна работа. След Априлското въстание 1876 година той е задържан поради активността за подкрепяне на потърпевшите след разгрома въстаници. На идната година посреща съветските войски в Стара Загора, застава отпред на краткотрайното градско ръководство, след което претърпява ужасите на отстъплението на съветската войска. В пожарите на Стара Загора Славейков изгубва многочислени скъпи ръкописи, в това число и събрани 150 000 пословици, само че подкрепя съветското военно командване и с отряда на ген. Скобелев стига до Одрин и Чаталджа.
След Освобождението продължава да се занимава с лирика, научни проучвания, продължава да редактира вестници и списания. Славейков взема интензивно присъединяване в политическия живот като депутат в Учредителното заседание 1879 година, ръководител е на второто Обикновено национално заседание. Той е един от водачите на Либералната партия. Многократно е задържан, интерниран, заставен да емигрира, само че единствено влошеното здраве го откъсва от публичните битки, от научната и литературната му активност.
Славейков написа интимна и гражданска поезия, стихотворна ирония, художествена прозаичност, поеми, измежду които преди всичко е " Изворът на Белоногата ", " Бойка челник ", " Кракра Пернишки ". Освен това превежда от съветски, френски и немски език, основава и българска детска лирика. Славейков има огромни заслуги за оформяването на българския литературен език.
1857 година
Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. " Българска дневница ", с който слага началото на българската революционна публицистика. Вестникът е подкрепян финансово от сръбския историк и журналист доктор Данило Медакович. Медакович. Той открива тесни контакти с Г. С. Раковски и подкрепя журналистическата и публицистичната му активност и в издаването на " Дунавски лебед ", на " Предвестник Горскаго пасажера " и " Горски пасажер ".
На тази дата са родени:
1960 година
Родена е Ина Лулчева - български правист, експерт в наказателното право; измежду малцината, които печелят в считаните за " скандални " правосъдни процеси в България в края на XX в. Завършва компетентност " Право " в СУ през 1983 година От 1983 година работи в Софийската адвокатска гилдия. Сред най-обсъжданите в медиите каузи е делото й в Страсбург - " Андрей Луканов против България " през 1996 година Това е първото дело, извоювано от български жител в Съда за човешки права в Страсбург (Белгия). Защитник е по делото на Иван Славков, Венцислав Йосифов и други
1959 година
Роден е Пламен Анатолиев Легкоступ - български художник живописец и възпитател. Доцент във ВТУ. Декан на Педагогическия факултет. Автор и съавтор на учебници и образователни стратегии и на книгата " Детето и творбата " (1996 година, 2000 г.). Изложби: Париж (1993 г.), Монпелие (1992 година, 1994 г.), Виена (1995 г.), Охрид (1998 г.). През 1999 година получава златен орден за украсителен способ в живописта " Евроинтелект ".
1946 година
Роден е Росен Босев - български белетрист с очебийно внимание към психологическия подробност. Син на поета Асен Босев. Автор на съчиненията " Напред през росата " (1973 г.), " Усмивки под мустак " (1973 г.), " Синьо-зелено " (1976 г.), " Небесен дом " (1977 г.), " Пясъчен часовник " (1977 г.), " Портрети на небесни тела " (1979 г.) и други
1936 година
Роден е Еньо Вълчев - български играч по битка. Участва на 3 олимпиади през 1960 година, 1964 година и 1968 година, в които печели златен, сребърен и бронзов орден. Световен първенец през 1962 година и европейски първенец през 1968 година и 1969 година 4 пъти балкански и 15 пъти републикански отличник.
1925 година
Роден е Милчо Радев - български публицист. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1955 година Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958 г.) и във фабрика " Емил Марков " (1959-1960 г.). Редактор в сп. " Здраве " (1962 г.). Член на редакторската гилдия и завеждащ отдел " Изкуство " на вестник " Литературен фронт " (1964-1970 г.). Главен редактор в Студията за игрални филми към Българската кинематография (1970-1973 г.). Редактор (от 1973 г.) и завеждащ редактор (1975-1978 г.) в издателство " Български публицист ". От 1978 година завежда отдел в сп. " Съвременник ". Сътрудничи на литературния и периодическия щемпел. Член на Съюз на българските писатели. Съчинения: " По тротоара " (1960 г.), " Събота вечер " (1966 г.), " Улица “Шипка " (1975 г.), " Скици с молив " (1976 г.), " Снимка в рамка " (1978 г.), " Верига или … паяжина " (1979 г.).
1919 година
Роден е Веселин Ханчев - български стихотворец. Завършва право в СУ през 1941 година Взема присъединяване в Отечествената война (1941-1945 г.). Работи като книжовен организатор в “Литературен глас ” (1938-1943 г.), шеф отдел “Литература и изкуство ” в Радио София (1943 г.), драматург на Народната опера в София (1949-1951 г.), на Сатиричния спектакъл в София, редактор в сп. “Пламък ” (1958 г.) и в Българската кинематография, консултант по културните въпроси в посолствата във Варшава (1963-1964 г.) и в Париж (1965-1966 г.). Член на Съюз на българските писатели. Печата свои творби за пръв път през 1934 година Поезията на Ханчев се допира до огромните тематики за дълга и любовта към родината, войната и мира и същинските човешки стойности. Автор е на пиесите “Злато ”, “Отровен самун ”, “Двама и гибелта ” и на неосъществения кино сюжет “Крали Марко ”. Превежда лирика от френски и съветски език. Съчинения: “Испания на кръст ” (1937 г.), “Луиджи ” (1953 г.), “Стихове в паласките ” (1954 г.), “Смешен мавзолей ” (1957 г.), “Лирика ” (1960 г.), “Машината на времето ” (1960 г.), “Роза на ветровете ” (1960 г.), “Лирика ” (1961 г.), “Стихотворения ” (1962 г.), “Свирепият славей ” (1965 г.), “Малки пиеси за огромни сърца. Едноактен спектакъл ” (1967 г.) и други
1890 година
Роден е Иван Попов - български политик, посланик. Следва романска лингвистика във Франция и Германия (1909-1915 г.). Завършва право в СУ през 1920 година Директор на печата към Министерството на външните работи (1924-1933 г.). Пълномощен министър на България в Букурещ (1935-1936 г.), Прага (1936-1937 г.), Белград (1937-1940 г.). Министър на външните работи и изповеданията (1940-1942 г.); отсъства при подписването на Тристранния пакт (1.03.1941 г.) и е освободен от министерския пост. Извънреден и пълномощен дипломат в Румъния (януари-септември 1944 г.). Самоубива се в букурещката болница " Колентина ". Осъден е посмъртно от Народния съд на конфискация на имуществото. Присъдата е анулирана през 1996 година
1889 година
Роден е Борис Грежов - български кинорежисьор, един от първостроителите на игралния филм в България. Завършва кинорежисура в Мюнхен през 1923 година Той пръв от българските си сътрудници обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисира филмите: " Момина канара " (1923 г.), " Весела България " (1928 г.), " След пожара над Русия " (1929 г.), " Безкръстни гробове " (1931 г.), " За Родината " (1940 г.), " Шушу-мушу " (1941 г.), " Цар Борис III Обединител " (съвместно с Борис Борозанов), " Изкупление " (1947 година, незавършен). Написва записки през 1958 година
1867 година
Роден е Андрей Тошев - български посланик, журналист и държавник, член на Българска академия на науките (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел. Работи като преподавател във Военното учебно заведение в София. През 1903 година постъпва на работа като търговски сътрудник в Битоля, след това в Цариград (1905 г.); дипломатически сътрудник в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 година до 1919 г.). През 1935 година възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Трудове: “Поглед върху икономическото състояние на Сърбия ” (1911 г.), “Балканските войни ” (т. I – 1929 година, т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли мемоари ” (1931 г.), “Сръбско-българската свада ” (1932 година, преводи на френски и британски език). Печата публикации в сп. “Солунски книжици ”, в изданията на Българска академия на науките, сп. “Отец Паисий ”, “Обществено развиване ” и други
На тази дата умират:
1981 година
Умира Иван Мавроди - български бесарабски стихотворец, публицист и преводач, създател на 13 книги: “Радост ”, “Буджански повести ”, “В страната на розите ” и други
1975 година
Умира Васил Иванов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 година - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в региона на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложения от 1939 година Представя свои произведения в България и в чужбина. Негови творби имат НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, както и частни сбирки.
1940 година
Умира Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от уредниците на горското дело в България. В продължение на 14 години е редактор на сп. " Лесовъдна колекция " (1899-1913 г.). Пише редица книжовни писания, сред които: " Изкуствено и естествено отглеждане на горите " (1894 г.), " Лесоустройство " (1896 г.), " Горите и горското стопанство в България " (1918 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На 4 април са родени: поетът Веселин Ханчев, юрист Ина Лулчева. На тази дата умира през 1940 година Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД
2004 година
Към 22.00 ч. български рейс пада в 40-метров каньон на границата сред Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Катастрофата става на хлъзгав път сред Приеполе и Биело поле. В рейса пътуват група възпитаници от междинното общообразователно учебно заведение " Николай Катранов " в Свищов. По данни на кметската администрация в града, пътуващите са 41 възпитаници на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма водачи. В избавителните интервенции вземат участие служители на реда и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и локални поданици от близкото село Гостун, които оказват помощ със лични лодки.
При злополуката умират 12 деца. 22-ма от извадените живи пасажери са настанени в болничното заведение в град Приеполе, 17 от тях са приютени в хотел в град Биело поле. Телата на две от децата остават в неопределеност в продължение на към месец. На 25 април водолазни екипи откриват на повече от 40 км. от мястото на злополуката тялото на 15-годишния Светослав Колев. На 4 май, на 3 км от същото място, е намерено и тялото на 13-годишната Антоана Евтимова.
2001 година
Симеон II идва в България и афишира, че ще остане в страната. Симеон II e последният представител на Кобургската династия в България, учредена от дядо му – княз (цар) Фердинанд I (1887–1918 г.). Син на цар Борис III и на кралица Йоанна. Брат на княгиня Мария Луиза. След гибелта на татко си се възкачва на българския трон (28.VIII.1943–15.IХ.1946 г.), само че заради непълнолетието му неговите функционалности се извършват от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов. След политическата смяна на 9 септември 1944 година регентският съвет е сменен. В състава му са включени нови лица: проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов. На 8 септември 1946 година в страната е извършен референдум за унищожаване на монархията. Мнозинството от гласовете са за оповестяване на република в страната. Седмица по-късно царското семейство напуща страната. Установява се в Египет, а след това – в Испания. През 1955 година Симеон II навършва пълноправие и пристъпва към политическа активност. Полага старания за консолидиране на разнородната българска емиграция в Европа, Съединени американски щати и Канада. Междувременно учи във Военна академия в Съединени американски щати, която приключва през 1959 година Продължава политическата си активност, като в същото време се занимава и със личен бизнес. През 1961 година се оженва за Маргарита Гомес Асебо, щерка на испански благородник и боен деятел, умрял в Испанската революция 1936–1939 година като последовател на Франко. От брака им се раждат пет деца – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Някои от синовете му към този момент са женени. Извършените в България промени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. основават нова политическа конюнктура в страната. Най-напред в България идват майка му и сестра му, а малко по-късно идва и той. Въпреки огромния възторг, с който е посрещнат от някои среди на българското общество, отхвърля да се намеси в политическия живот на страната. Същата позиция резервира и при идващите си визити в нея. Ограничава дейностите си единствено до споразумяване на имуществените въпроси на царското семейство в България. Подарява на Столичната община големия парк на двореца " Врана ", който се намира близо до София. През 2001 година трансформира държанието си и на 6 април с. година учредява Национално придвижване " Симеон II ", което се включва в предизборната битка за ХХХIХ Общински народен съвет. Въпреки пречките от официално естество (отказът на правосъдните органи да записват политическата му групировка и др.) печели голямо болшинство от гласовете и вкарва в Народното събрание 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 година новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.
1994 година
На Консултативния съвет за национална сигурност при президента се разисква недоволството в армията от " шоковото уволняване " на 3000 офицери, планувано от военния министър Валентин Александров.
1991 година
Основан е Атлантически клуб за България по самодейност на депутата от Съюз на демократичните сили Соломон Паси, който става негов ръководител. Атлантическият клуб е неправителствена, непартийна организация, поддържаща общите полезности на Евроатлантическата общественост. Дейността е фокусирана върху разяснение проблемите на сигурността и интернационалните връзки пред обществото. Клубът спонсорира визити и лекции на изтъкнати персони, национални и задгранични специалисти. В това число и визитата на Негово светейшество папа Йоан-Павел II в България през 2002 година, както и речта му пред 3500 видни български интелектуалци, актьори и учени. Негово светейшество папа Йоан-Павел ІІ дава визита на Атлантическият Клуб през ноември 1994 година Вселенският патриарх Вартоломей приказва пред Атлантическия клуб в София през септември 1993 година и дава визита на Клуба през 2002 година
От 1992 година Атлантическият клуб е и първият член на Асоциацията на Атлантическия контракт /АТА/ от страна отвън структурите на НАТО. АТА е интернационална организация на неправителствено ниво, чиято мрежа има клонове в 32 страни, членки и сътрудници на НАТО. През 1996-1999 година президентът на Атлантическия Клуб Соломон Паси е първият вицепрезидент на АТА от страна, сътрудник на НАТО.
През 1997 година АТА организира 43-тата си годишна среща в София, при семейството на Атлантическия клуб.
Клубът поддържа дейна мрежа от контакти с сътрудници от Северна Америка, Европа и Израел. Подпомага основаването на атлантически организации в други страни от Централна и Източна Европа, също и в страни от Близкия Изток, Африка и Южна Америка. Сред американските сътрудници на Клуба са Германският фонд “Маршал ” в Съединени американски щати, Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на Съединени американски щати, Нова атлантическа самодейност, корпорацията “РАНД ” и Центърът по стратегически и интернационалните проучвания. От 2001 година ръководител на Атлантическия Клуб в България е доктор Любомир Иванов. Тогава създателят на Клуба Соломон Паси става почетен президент.
1990 година
Органът на Българска комунистическа партия в. " Работническо дело " се преименува на " Дума ", само че остава с основен редактор Стефан Продев. Продев е публицист, журналист и публицист. Дебютира през 1942 година във в. " Железничарски напредък ". През 1945-1946 година е член на редакторската гилдия на в. " Средношколско единение ". През 1954-1956 година редактира в. " Народна юноша ", след което работи в отдел " Култура " на в. " Отечествен фронт ", в сп. " Септември ", в отдел " Публицистика " на в. " Литературни вести ", в сп. " Българска музика ". Продев е основен редактор на изданието на Българска телеграфна агенция " ЛИК " и " Паралели ", на сп. " София ", на в. " Народна просвета " и на в. " Работническо дело ". През 1990-2000 година той е ръководител на Съюз на българските журналисти.. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990 г.) и в ХХХVI Народно събрание (от 1991 г.). Продев е занаятчия на есето. Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ( " Фред, или Пролетта " ). Пише още пътеписи, в които показва усещанията от своите пътувания като специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция, създател е и на разкази и новели. Негови са съчиненията " Работнически вестник " - изобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 година ” (1953 г.), " Паралели " (1962 г.), " Фред, или Пролетта " (1963 г.), " Отблясъци " (1968 г.), " Редове " (1971 г.), " Пътеписи " (1973 г.), " Червеното знамение " (1974 г.), " С любов и яд. Есета " (1977 г.), " Живи тематики " (1978 г.), " Мозайка " (1980 г.), " Пътуване към пижамата " (1982 г.), " Раждането на шедьоврите " (1983 г.), " Имало едно момче " (1986 г.), " Разказът на палача " (1987 г.), " Фо и ербика " (1987 г.), " В края на 80-те " (1990 г.), " Забравени новели " (1994 г.), " Носене на кръста " (1993 г.), " Сваляне от кръста ", " Неприятни разкази " (2001 г.), " Да се чете след 100 години " (2001 г.).
1987 година
Над община Генерал Тошево за два часа се излива проливен дъжд - 130 литра дъжд на кв. м. Разрушени са 122 здания, умират 4 души и са унищожени хиляди декари посеви.
1983 година
Извършен е първият полет на американската галактическа совалка “Чалънджър ”.
1975 година
Публикуван е Закон за известията. Този закон урежда организацията, управлението и контрола на известията и построяването на съобщителните средства в Република България за все по-пълно да се задоволяват потребностите на институциите, стопанските и публичните организации и жителите от съобщителни услуги.
1949 година
Легацията на Съединени американски щати връчва на българското държавно управление нота с обвинявания, че България нарушава член 2 от мирния контракт от 10 февруари 1947 година за обезпечаване на цивилен права и свободи. На 22 април в отговор Министерството на външните работи на Народна република България връчва нота до държавните управления на Англия и Съединени американски щати. В българската нота се декларира, че " България ще смята като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като страна, чиито вътрешни каузи подлежат на разискване от външния свят ".
1941 година
По немски пример е основана Дирекция на националната агитация, която упражнява цензурата.
1927 година
Избран е Изпълнителен комитет в състав на Висшия съвет на българите в Добруджа. Съветът е основан в Букурещ за да усъвършенства ситуацията на българите там. За ръководител на Изпълнителния комитет е определен български дипломат в Букурещ Светослав Поменов. Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов са определени за негови помощници.
1923 година
С декрет на цар Борис III се утвърждава Закон за попълване на войската, пограничната стража и жандармерията с доброволци, подофицери и офицери.
1920 година
Архимандрит Стефан е определен за ръководител на Руско-български културно-благотворителен комитет. Комитетът е основан в залите на Руската легация на 22 януари.
1913 година
Със заповед по Действащата войска се образуват три нови дружини към Македоно-одринското опълчение.
1901 година
С 123-ма делегати стартира Осмия ексклузивен конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. На 19 март 1895 година в София е основан Македонски комитет- легална организация на македоно-одринските сдружения в България. За пръв ръководител е определен Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема правилник и стратегия. През декември 1895 година се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 година на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономност на Македония и Одринско, обезпечена от Великите сили. Средствата за реализиране на тази цел са: печатно слово, пропаганда и манифестации, изпращане на делегации и петиции до европейските държавни управления. С цел да притегли вниманието на международната общност през лятото на 1895 година върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко дребни чети в състав към 800 души. Частичен краткотраен триумф е реализиран единствено в Мелнишко. Въоръжената акция приключва с проваляне. Под натиска на Великите сили князът и държавното управление на К. Стоилов отдръпват краткотрайно поддръжката си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира прибързано ръководителя на комитета Трайко Китанчев. След него за ръководители са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.
Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията сред тях се дължат най-много на тактиката на националноосвободителната битка. ВМОРО разчита най-много на проведената битка на популацията в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната войска. Независимо от различията организациите си оказват взаимоотношение. ВМОК оказва помощ на ВМОРО с пари, оръжие, муниции, литература и военни фрагменти, които образоват българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подкрепя ВМОК да одобри на VII-я си конгрес през 1900 година революционните способи на битка. Установеното единодушие сред двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те подхващат ограничения за неговото преустановяване. Това довежда до разединение в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, извършен в края на юли 1902 година се избира и ново управление отпред с Хр. Станишев. Успоредно с това продължава да съществува остарялото, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. То продължава линията на единодушие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за прибързано оповестяване на въстание ВМОК под управлението на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев провокира въстание през септември 1902 година в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието приключва с проваляне. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година ВМОК образува няколко чети. След провалянето на въстанието комитетът се пробва да сътвори свои бази в някои региони, само че заради противодействието на ВМОРО не съумява. През 1905 година ВМОК престава да съществува като независима организация.
1873 година
Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник " Звънчатий глумчо ". Бележитият възрожденец е стихотворец, публицист, публицист и журналист. Той стартира учението си на 5-годишна възраст в Търново в български учебни заведения, които към момента имат църковно-славянски темперамент. След това учи в Дряново, Трявна и други градове, защото фамилията му бяга от Търново по време на чумната зараза през 1837 година Известно време Славейков посещава гръцко взаимно учебно заведение, дори учи турски език при един ходжа. През 1842 година отива в Свищов и учи при Ем. Васкидович и Хр. Павлович, където получава по-системни познания в богатата учебна библиотека. Тук чете сръбски и гръцки книги. На идната година е заставен да прекъсне заради липса на средства. През 1848-1849 година продължава образованието си в гр. Елена при Н. Михайловски. Чете и се самообразова, на първо място с творби с църковно наличие, заради което за известно време не е надалеч от мисълта да се покалугери. Запознаването и преписването на Паисиевата история отклоняват Славейков от този път. " Прочитането на тая история развея калугерската мъгла... и даде друго направление на моите стремежи и на моята предприемчивост " - написа по-късно той.
Още от 1843 година неговите литературни занимания се преплитат с публичните. Поезията му става единствено част от голямото му публично дело. Една от първите му прояви е битката против гръцкото духовенство. Заради стихотворната ирония " Прославило се Търново ", ориентирана против гръцките владици в Търново, Славейков е затворен. В продължение на 20 години, преследван от гръцките владици, той учителства в разнообразни селища на Северна България - в Килифарево, Дебелец, Бяла, Севлиево, Ловеч, Враца, Берковица, Трявна, Търново, Ески Джумая (днешно Търговище). Навсякъде прокарва взаимоучителната метода, преподава освен граматика, география, аритметика, само че вкарва и изобразяване, пеене, гимнастика. По време на Кримската война 1853-1856 година изпраща посредством Н. Палаузов до съветските вестници обширни дописки за тежкото състояние на българския народ, а през 1856 година взе участие като един от основните заговорници в подготовката на Дядо-Николовото въстание 1856 година в Търновско. През 1861 година сътрудничи на в. " Дунавски лебед ",издаван от Раковски. През 50-те - 60-те години Славейков се обрисува като най-значителния стихотворец в българската литература. Не инцидентно Хр. Ботев изпраща първите си стихове на Славейков и първото му стихотворение " Майце си " е оповестено във в. " Гайда " През 1860 година Славейков взе участие в тайното съвещание, в което се взема решение за тържествено отказване на българския народ от Цариградската патриаршия. На идната година взема ефективно присъединяване в битката против унията, като съумява да убеди Др. Цанков да се откаже от нея и води Й. Соколски в Одеса. През 1864 година се открива в Цариград и последвалия 10-годишен престой в Цариград е най-плодотворният интервал в публичната, журналистическата и литературната му активност. С материалната поддръжка на американските мисионери Ригс и А. Лонг Славейков редактира превода на Библията. Редактор е и на вестниците " Гайда " (1863-1867 г.) и " Македония " (1866-1872 г.). През 1872 година Мидхад паша стопира в. " Македония " и след две години Славейков се реалокира в Одрин, където открива българска гимназия. Но след един арест се връща още веднъж в Цариград. През 1876 година още веднъж напуща Цариград и се открива в Стара Загора, където се отдава на просветна и книжовна работа. След Априлското въстание 1876 година той е задържан поради активността за подкрепяне на потърпевшите след разгрома въстаници. На идната година посреща съветските войски в Стара Загора, застава отпред на краткотрайното градско ръководство, след което претърпява ужасите на отстъплението на съветската войска. В пожарите на Стара Загора Славейков изгубва многочислени скъпи ръкописи, в това число и събрани 150 000 пословици, само че подкрепя съветското военно командване и с отряда на ген. Скобелев стига до Одрин и Чаталджа.
След Освобождението продължава да се занимава с лирика, научни проучвания, продължава да редактира вестници и списания. Славейков взема интензивно присъединяване в политическия живот като депутат в Учредителното заседание 1879 година, ръководител е на второто Обикновено национално заседание. Той е един от водачите на Либералната партия. Многократно е задържан, интерниран, заставен да емигрира, само че единствено влошеното здраве го откъсва от публичните битки, от научната и литературната му активност.
Славейков написа интимна и гражданска поезия, стихотворна ирония, художествена прозаичност, поеми, измежду които преди всичко е " Изворът на Белоногата ", " Бойка челник ", " Кракра Пернишки ". Освен това превежда от съветски, френски и немски език, основава и българска детска лирика. Славейков има огромни заслуги за оформяването на българския литературен език.
1857 година
Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. " Българска дневница ", с който слага началото на българската революционна публицистика. Вестникът е подкрепян финансово от сръбския историк и журналист доктор Данило Медакович. Медакович. Той открива тесни контакти с Г. С. Раковски и подкрепя журналистическата и публицистичната му активност и в издаването на " Дунавски лебед ", на " Предвестник Горскаго пасажера " и " Горски пасажер ".
На тази дата са родени:
1960 година
Родена е Ина Лулчева - български правист, експерт в наказателното право; измежду малцината, които печелят в считаните за " скандални " правосъдни процеси в България в края на XX в. Завършва компетентност " Право " в СУ през 1983 година От 1983 година работи в Софийската адвокатска гилдия. Сред най-обсъжданите в медиите каузи е делото й в Страсбург - " Андрей Луканов против България " през 1996 година Това е първото дело, извоювано от български жител в Съда за човешки права в Страсбург (Белгия). Защитник е по делото на Иван Славков, Венцислав Йосифов и други
1959 година
Роден е Пламен Анатолиев Легкоступ - български художник живописец и възпитател. Доцент във ВТУ. Декан на Педагогическия факултет. Автор и съавтор на учебници и образователни стратегии и на книгата " Детето и творбата " (1996 година, 2000 г.). Изложби: Париж (1993 г.), Монпелие (1992 година, 1994 г.), Виена (1995 г.), Охрид (1998 г.). През 1999 година получава златен орден за украсителен способ в живописта " Евроинтелект ".
1946 година
Роден е Росен Босев - български белетрист с очебийно внимание към психологическия подробност. Син на поета Асен Босев. Автор на съчиненията " Напред през росата " (1973 г.), " Усмивки под мустак " (1973 г.), " Синьо-зелено " (1976 г.), " Небесен дом " (1977 г.), " Пясъчен часовник " (1977 г.), " Портрети на небесни тела " (1979 г.) и други
1936 година
Роден е Еньо Вълчев - български играч по битка. Участва на 3 олимпиади през 1960 година, 1964 година и 1968 година, в които печели златен, сребърен и бронзов орден. Световен първенец през 1962 година и европейски първенец през 1968 година и 1969 година 4 пъти балкански и 15 пъти републикански отличник.
1925 година
Роден е Милчо Радев - български публицист. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1955 година Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958 г.) и във фабрика " Емил Марков " (1959-1960 г.). Редактор в сп. " Здраве " (1962 г.). Член на редакторската гилдия и завеждащ отдел " Изкуство " на вестник " Литературен фронт " (1964-1970 г.). Главен редактор в Студията за игрални филми към Българската кинематография (1970-1973 г.). Редактор (от 1973 г.) и завеждащ редактор (1975-1978 г.) в издателство " Български публицист ". От 1978 година завежда отдел в сп. " Съвременник ". Сътрудничи на литературния и периодическия щемпел. Член на Съюз на българските писатели. Съчинения: " По тротоара " (1960 г.), " Събота вечер " (1966 г.), " Улица “Шипка " (1975 г.), " Скици с молив " (1976 г.), " Снимка в рамка " (1978 г.), " Верига или … паяжина " (1979 г.).
1919 година
Роден е Веселин Ханчев - български стихотворец. Завършва право в СУ през 1941 година Взема присъединяване в Отечествената война (1941-1945 г.). Работи като книжовен организатор в “Литературен глас ” (1938-1943 г.), шеф отдел “Литература и изкуство ” в Радио София (1943 г.), драматург на Народната опера в София (1949-1951 г.), на Сатиричния спектакъл в София, редактор в сп. “Пламък ” (1958 г.) и в Българската кинематография, консултант по културните въпроси в посолствата във Варшава (1963-1964 г.) и в Париж (1965-1966 г.). Член на Съюз на българските писатели. Печата свои творби за пръв път през 1934 година Поезията на Ханчев се допира до огромните тематики за дълга и любовта към родината, войната и мира и същинските човешки стойности. Автор е на пиесите “Злато ”, “Отровен самун ”, “Двама и гибелта ” и на неосъществения кино сюжет “Крали Марко ”. Превежда лирика от френски и съветски език. Съчинения: “Испания на кръст ” (1937 г.), “Луиджи ” (1953 г.), “Стихове в паласките ” (1954 г.), “Смешен мавзолей ” (1957 г.), “Лирика ” (1960 г.), “Машината на времето ” (1960 г.), “Роза на ветровете ” (1960 г.), “Лирика ” (1961 г.), “Стихотворения ” (1962 г.), “Свирепият славей ” (1965 г.), “Малки пиеси за огромни сърца. Едноактен спектакъл ” (1967 г.) и други
1890 година
Роден е Иван Попов - български политик, посланик. Следва романска лингвистика във Франция и Германия (1909-1915 г.). Завършва право в СУ през 1920 година Директор на печата към Министерството на външните работи (1924-1933 г.). Пълномощен министър на България в Букурещ (1935-1936 г.), Прага (1936-1937 г.), Белград (1937-1940 г.). Министър на външните работи и изповеданията (1940-1942 г.); отсъства при подписването на Тристранния пакт (1.03.1941 г.) и е освободен от министерския пост. Извънреден и пълномощен дипломат в Румъния (януари-септември 1944 г.). Самоубива се в букурещката болница " Колентина ". Осъден е посмъртно от Народния съд на конфискация на имуществото. Присъдата е анулирана през 1996 година
1889 година
Роден е Борис Грежов - български кинорежисьор, един от първостроителите на игралния филм в България. Завършва кинорежисура в Мюнхен през 1923 година Той пръв от българските си сътрудници обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисира филмите: " Момина канара " (1923 г.), " Весела България " (1928 г.), " След пожара над Русия " (1929 г.), " Безкръстни гробове " (1931 г.), " За Родината " (1940 г.), " Шушу-мушу " (1941 г.), " Цар Борис III Обединител " (съвместно с Борис Борозанов), " Изкупление " (1947 година, незавършен). Написва записки през 1958 година
1867 година
Роден е Андрей Тошев - български посланик, журналист и държавник, член на Българска академия на науките (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел. Работи като преподавател във Военното учебно заведение в София. През 1903 година постъпва на работа като търговски сътрудник в Битоля, след това в Цариград (1905 г.); дипломатически сътрудник в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 година до 1919 г.). През 1935 година възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Трудове: “Поглед върху икономическото състояние на Сърбия ” (1911 г.), “Балканските войни ” (т. I – 1929 година, т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли мемоари ” (1931 г.), “Сръбско-българската свада ” (1932 година, преводи на френски и британски език). Печата публикации в сп. “Солунски книжици ”, в изданията на Българска академия на науките, сп. “Отец Паисий ”, “Обществено развиване ” и други
На тази дата умират:
1981 година
Умира Иван Мавроди - български бесарабски стихотворец, публицист и преводач, създател на 13 книги: “Радост ”, “Буджански повести ”, “В страната на розите ” и други
1975 година
Умира Васил Иванов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 година - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в региона на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложения от 1939 година Представя свои произведения в България и в чужбина. Негови творби имат НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, както и частни сбирки.
1940 година
Умира Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от уредниците на горското дело в България. В продължение на 14 години е редактор на сп. " Лесовъдна колекция " (1899-1913 г.). Пише редица книжовни писания, сред които: " Изкуствено и естествено отглеждане на горите " (1894 г.), " Лесоустройство " (1896 г.), " Горите и горското стопанство в България " (1918 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ