През 1830 г. в своя кратка пиеса Пушкин представя драматичния

Бог пееше чрез този малък човек на целия свят ♫ АМАДЕУС на Милош ФОРМАН

През 1830 година в своя къса пиеса Пушкин показва трагичния конфликт сред талант и изверг. Моцарт и придворният композитор Салиери са героите на неговата творба, траяла живота си като блестяща опера на композитора Римски-Корсаков. Английският драматург Питър Шафър е този, който ще се изкуши от съдбовното произведение на Пушкин, в което Салиери убива любимеца на Бога Моцарт. След като се среща от близко с биографията на композитора, Шафър споделя, че е останал изумен от големия контрастност сред гениалната му музика и вулгарността на персоналната му преписка и писма, писани като че ли от малко невъзпитано дете. Пиесата, която Питър Шафър написа през 1979 година жъне нечуван триумф, а на премиерата в Лондонския народен спектакъл я приветства и режисьорът на бъдещия филм „ Амадеус ” –. Той незабавно взема решение, че тази история би трябвало да бъде показана в цялостния си искра на огромния екран. Том Хълси и Ф. Мъри Ейбрахам са виртуозите в основните функции, които дирижират превъзходния „ Амадеус ” и сътворяват изумителната му магия. Заснет по улиците на Прага, която гостоприемно замества атмосферата и архитектурната хубост на Виена през 18-ти век, с впечатляваща сценография, костюми и божествената музика на Моцарт, филмът на Милош Форман ни повежда по стъпките на гения, погубен от посредствеността.

През 1985 година, „ Амадеус ” победи с 8 награди „ Оскар ”. Моцарт, Том Хълси, остава единствено със своята номинация за основна мъжка роля. Статуетката отива в ръцете на Салиери, а ние споделяме думите на артиста Ф. Мъри Ейбрахам, в неговата роля.

Tom Hulce in Amadeus directed by Milos Forman, 1984

♫

Антонио САЛИЕРИ:
Той беше моят кумир. Моцарт. Не мога да се сетя за време, когато не съм знаел името му. Играех детски игри, когато той свиреше за крале и императори. Дори и за Папата в Рим. Признавам, че ревнувах, когато чувах какво се приказва за него. Не за блестящото малко знамение, а за татко му, който го бил научил на всичко. Моят татко пет пари не даваше за музиката. Когато му споделях, какъв брой бих желал да бъда като Моцарт, той споделяше: „ Защо искаш да станеш дресирана маймуна? ” Как можех да му кажа, какво значи музиката за мен? Докато татко ми горещо се молеше на Бога да закриля търговията, аз скрито му оправях най-дръзката молитва, която може да хрумне на едно момче.

„ Господи, направи ме популярен композитор. Нека да те величая с музика и да популяризирам себе си. Направи ме фамозен в целия свят, благи Боже. Направи ме вечен. В подмяна ще ти давам целомъдрието си, усърдието си, най-дълбокото си примирение, всеки час от живота си. Амин! ”

♫

Удивително! Всъщност не бе за поверие. Това бяха първите и единствени чернови… Не се виждаха никакви корекции. Нито една. Моцарт просто е записвал музика, която към този момент е в главата му. Страница след страница, като че под диктовка. И то музика, приключена като никоя друга. Разместиш ли една нота… и ще зейне дупка. Разместиш ли една фраза… и структурата се разпада. Това беше музика, каквато не бях чувал. Изпълнена с толкоз блян, толкоз неизпълним блян. Това беше самият Божи глас. Взирах се в рисунъка на тези ситно изписани ноти от съвършена хубост...

♫

Беше неразбираемо. Какви бяха божиите планове? Но за какво него? Защо бе избрал Моцарт да ме учи на примирение? Сърцето ми се изпълваше с такава ненавист към това човече…

♫

Вашият милосърден Бог, отче…, унищожи любимеца си, вместо да допусне посредствения да показа една оскъдна част от славата му. Той умъртви Моцарт. И ме остави жив да се измъчвам…, цели 32 години… Представлявам цялата незначителност на света. Аз съм техният воин. Аз съм техният Светец покровител…

Tom Hulce in Amadeus directed by Milos Forman, 1984