Янаки Стоилов: Концентрацията на власт в малко хора отслабва публичните институции
В България се организира огромна полемика на тематика „ Конституционализъм и народовластие “. Форумът означи значим празник за българската държавност. Отбелязваме 35 години от приемането на Конституцията на Република България от Седмото Велико национално заседание. В рамките на събитието конституционният арбитър Янаки Стоилов направи изчерпателен разбор на актуалното положение на властта. Той предизвести за сериозните опасности пред демократичния ред.
Основният акцент в изявлението на Стоилов бе подложен върху размиването на границите сред държавната и частната власт. Според него актуалният свят е изправен пред нови провокации. Съсредоточаването на икономическа, финансова и осведомителна власт в малко хора води до превръщането на страната в олигархична всъщност. Това се случва даже когато формалните демократични процедури се съблюдават прецизно. Стоилов акцентира, че новите технологии и изкуственият разсъдък също се трансформират в принадлежности на голяма власт.
„ Социалните неравенства слагат обществата пред задълбочаващ се проблем от конституционно естество. Според конституцията цялата държавна власт произтича от народа. Но в обществото има и други управляващи с не по-малка мощ – икономическа, финансова, осведомителна. Решаващите използването на изкуствен интелект също получават все по-голяма власт. Те разполагат с големи запаси и получават световен наднационален темперамент, а правото като се стартира с конституциите към момента не ги контролират с подобен интензитет, както вършат това във връзка с държавната активност “
Янаки Стоилов изрази угриженост по отношение на отслабването на обществената власт на национално и интернационално равнище. Той дефинира олигархичната власт като система, която обслужва частни ползи посредством корупция или други механизми. Принципът за разделяне на управляващите би трябвало да стане повсеместен принцип за цялостната организация на обществото. Това е главно предизвикателство за бъдещото развиване на конституционализма.
„ Съсредоточаването на разнообразни типове власт в ръцете на малко хора води до намаляване на обществената власт на национално и на интернационално равнище. В резултат на това макар че страната официално остава демократична всъщност тя става по-скоро олигархична. В такава среда корупцията е единствено един от методите за обслужване на частни ползи, само че олигархичната власт не е безусловно или напълно престъпна. Затова се постанова правилото за разделяне на управляващите да стане повсеместен принцип за организация на обществото. Това е задача, която евентуално би трябвало да се взема решение от идващото потомство конституции “
Лидерът на Българска социалистическа партия Крум Зарков, който бе и уредник на форума, също се включи в дебата. Той напомни, че Конституцията от 1991 година слага за цел превръщането на България в демократична, правова и обществена страна. Тези три дефиниции са фундаментално свързани с политическата еднаквост на социалистическата партия. Зарков акцентира, че обществените неравенства през днешния ден се трансформират в парламентарен проблем.
В полемиката взе участие и президентът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов. Той посочи обществените достижения на страната в интернационален подтекст. България заема място в първата десетка на страните членки на Международната организация на труда по брой утвърдени конвенции. Това е индикатор за ангажираността на страната към трудовите и обществените стандарти.
Конституционалистът Наталия Киселова даде висока оценка на главния закон. Тя дефинира Конституцията като съвременен акт, който сполучливо минава през геополитическите превратности. Според нея законът е съумял да постави основите на гражданското общество у нас. Тя обаче означи, че парламентаризмът в европейската народна власт е подложен на тествания и рецесии, които изискват неговата модернизация. Киселова прикани за сериозен взор към метода, по който действат днешният парламент и държавно управление.
