Надежда Дурова – първата кавалеристка в руската история
През 1812г. 600-хилядна френска войска, в която влизали военни елементи от цяла Европа, нахлула в Русия. Това бил краят на Наполеон. След няколко месеца му се наложило да избяга от безкрайните снежни простори с последните си хиляда оживели бойци и офицери.
В съветската история имената на героите от тази първа Отечествена война, са записани със златни букви. Но, както може да се чака, това са все мъжки имена. Имена на дами съвсем не се срещат. Обаче, всяко предписание си има изключения. Такова изключение в тези славни времена била кавалеристката Дурова.
Тя се споделя Надежда и е родена в 1783г. Дядо й бил богат земевладелец, а бащата – ротмистър в хусарските елементи. Семейството постоянно се местело от едно място на друго дружно с полка на бащата.
„ Седлото беше моята първа люлка, а играчките и заниманията: конят, хусарското оръжие и полковата музика “, написа по-късно Надя Дурова. В тази конюнктура тя расла, усвоявайки от единствено себе си навиците на пъргаво и буйно момче.
На 18-годишна възраст я омъжили за добра партия съгласно тогавашните разбирания – за правосъден заседател. Но бракът не бил благополучен. Скоро тя се влюбила в един млад казашки есаул, чийто полк бил разквартируван в града. Не след дълго обаче полкът си тръгнал, а Надежда напуснала мъжа и детето си и тръгнала с есаула. За да бъде с него, даже се преоблякла в казашка военна униформа и се показала за мъж. Със службата нямала проблем – можела да язди кон и да борави с оръжие. Всички в полка се престрували, че я считат за мъж, въпреки да знаели, че е държанка на другаря им.
Скоро обаче любовта отлетяла и Дурова изоставила красивия есаул. Но изобщо не мислела да се завърне у дома. Отишла при командира на прилежащия улански полк и се показала като Александър Соколов. Уланите били жанр армия, чието основно въоръжение е пиката – дълго копие. Не всеки имал нужната мощ, с цел да борави с тежката пика. Но тя се справила.
Много скоро почнала война. Русия влезнала в съюз с Англия и Прусия против Франция. Надя се сражавала самоуверено. Веднъж даже избавила собствен ранен приятел в битка против двама френски кирасири.
Военната акция почнала добре, само че приключила зле – с погром на съветската войска при Фридланд (днешния град Правдинск в Калининградска област на Руската федерация). На 25 юни 1807г. бил подписан мир. Надежда участвала дружно с полка си при срещата сред Наполеон и Александър І в град Тилзит.
Скоро обаче, Дурова трябвало да беседва персонално с императора. Причината била, че в писмо до татко си тя описала къде се намира – а той на собствен ред написал до Александър І, молейки го да върне щерка му вкъщи.
Императорът заповядал да доведат при него улана Соколов от Конния полски улански полк. Надя разказала цялата истина. Александър І бил изумен от смелостта на това нежно създание и споделил, че би трябвало да се върне в родния си дом. Това я ужасило и тя почнала да се моли да я остави в армията. Императорът бил обезпокоен и попитал какво в края на краищата желае. На което получил отговор:
– Да послужвам на отечеството и на Вас, Ваше величество!
Императорът отстъпил и наредил да й бъде присвоено военно звание подпоручик в хусарския Мариуполски полк. А с цел да не бъде открита от роднините си, се съгласил да бъде записана като Александър Андреевич Александров.
Самата Мария Наришкина – любимка на императора и една от най-красивите дами при започване на ХІХ-ти век, показала любознание и предпочитание да види новоизпечения хусар.
В новия полк изначало имало някои усложнения. Хусарите във всички времена били фамозни като фенове на хубавото пийване и хубавите дами. Новият подпоручик обаче избягвал и едното, и другото. Ала другите хусари решили, че просто е прекомерно млад и нещата се разминали единствено с смешки.
През 1811г. Надежда била преместена в Литовския улански полк. В Отечествената война през 1812г. тя влезнала като пълководец на полуескадрон. Участвала в борбата при Смоленск. В Бородинското стълкновение се намирала измежду съветските елементи, които отбранявали фамозните Семьоновски флеши – т.е., била в самия кървясъл пъкъл на борбата. Там била ранена.
След Бородино получила чин поручик и служила като адютант на самия Кутузов. Той знаел, кой в действителност е Александър Александров. Проявила подвиг и забележителна смелост при обсадата на крепостта Модлин и завладяването на Хамбург.
Надя се пенсионирала през 1816г. като щабс-ротмистър (съответства прибл. на днешното старши-лейтенант). Когато станала известна нейната история, от нея се заинтересувал самият Александър Сергеевич Пушкин. Той я окуражил да написа, откакто прочел първите й литературни опити. Помогнал да излезе нейният пръв разказ „ Кавалерист-девойка. Приключение в Русия “. Книгата имала голям триумф. Започнали да канят Надя под ново име – Александра Андреевна, в светските салони, да я молят да споделя приключенията си. През 1840г. излязъл алманах с нейни повести и разкази.
Надежда Дурова живяла до 1866г. в град Елабуга. Сега в дома й е организиран музей. По претекстове от нейната биография. Елдар Рязанов снима през 1962 година прелестната кинокомедия „ Хусарска балада “.
А потомците би трябвало да помнят освен героите, които в миналото са защитавали своето Отечество – само че и неговите героини.
