Първият детектив в света
През 1809 34-годишният Юджийн Франсоа Видок още веднъж попада зад решетките, този път за имитация. Той обикаля пандизите още от младеж и с годините съумява да сътвори две страни на личността си: едната е тежък алкохолик и коцкар, който не се свени да провокира който и да е на двубой, а другата е на харизматичен фамилен мъж, който с лекост печели доверието на хората… и по-късно ги мами. Той употребява втората си персона, с цел да се сприятели с най-свирепите нарушители на Париж и по-късно да издаде проектите им на градския полицейски шеф Жан Анри.
Но за какво Юджийн минава от другата (правилната) страна на закона? На първо време го чака доста дълга присъда и даже гилотина, само че също по този начин животът на дезертьор и нарушител стартира към този момент да му омръзва. И преди се опитвал да излезе начисто и този път решението му е твърдо. След като потвърждава лоялността си към полицията Жан Анри урежда на Видок опция да „ избяга “ от пандиза. Така мъжът се връща по улиците, където шпионира престъпния свят и донася на Анри. Заради него десетки нарушители попадат зад решетките, а някои от тях и на гилотината.
Юджийн Франсоа Видок
Видок се оказва великолепен в шпионажа – той е цялостен с възторг, бдителен и доста добър с дегизировката. Тези качества дружно с умеенето му да се бие скоро го показват като по-успешен от същинските полицаи… до известна степен и тъй като не е същински служител на реда. Полиците в Париж си имат свои обособени територии, за които дават отговор, само че Юджийн убеждава Анри да му отпусне няколко цивилни, с които да може да работи без териториалните ограничавания. Началникът се съгласява.
Така за една година Видок и тайните му сътрудници (също нарушители като него) се потвърждават като толкоз ефикасни, че Анри ги прави публична част от полицията на Париж. След още една година френският император Наполеон Бонапарт подписва указ, с които развива бригадата и я прави формалната държавна охранителна полиция за цяла Франция, а основателят й е отпред. През идващите 15 години Юджийн слага основите на, върху които ще стъпи модерният детектив:
Той основава първият азбучник с нарушители, в който са записани всички познати на полицията престъпни лица, техният външен тип, арестите им и методът им на работа. Обучава чиновниците си да употребяват маскировка сполучливо и дейно. Никога до този миг полицията не е употребила секрети сътрудници като общоприета процедура. Създава няколко криминалистични техники, включително и разбор на почерка, балистичен разбор и отпечатъци от стъпки. В едно дело за ликвидиране през 1822 Видок е един от първите (ако не и първият) следовател, който изважда патрона от тялото на жертвата, с цел да потвърди, че той не е изстрелян от револвера на основния обвинен. Той е и първият, който наема дами за сътрудници под прикритие.Колкото и новаторски да са някои от методите на Видок, други биха го изхвърлили от всеки полицейски сектор през днешния ден. Той и неговите сътрудници постоянно крадяли, правили противозаконни обиски и реализирали някои от задачите си с искрено принуждение. Това не се харесва на постоянните служители на реда и макар че през 1818 Анри публично помилва Видок по обвиняванията във подправяне, те към момента го считат за нарушител.
Началник Анри обаче се пенсионира през 1826 и по този начин дните на Юджийн в службите са преброени. Новият шеф не харесва концепцията за бригадата и прави всичко допустимо да пречи на работата й. След като получава прекомерно доста недоволства за държанието на сътрудниците й, които – Вадок признава – постоянно са виждани на една маса с нарушители в най-мрачните и тегави кръчми и бардаци на града, той написа до началството:
„ За да Ви спестя, сър, уговорката да ми изпращате още сходни недоволства и на себе си неудобството да ги получавам, имам достойнството да ви помоля да приемете оставката ми. “
Така през 1827, 15 години след образуването на бригадата, Видок още веднъж става граждански.
…
С оглед на премеждията му, учудващо е, че през днешния ден не е по-известен. Но без значение дали сте чували името Юджийн Франсоа Видок, сигурно знаете най-малко за някои от нещата, които въодушевява:
През 20-те години на 19 век той се сприятелява с доста френски писатели, един от които е Виктор Юго (който, някои настояват, му оказва помощ да напише биографията си). В пиесата си „ Клетниците “, Юго инкорпорира двата идентичности на Видок в двата си основни персонажа – беглеца Жан Валжан и служителя на реда, който го преследва, контрольор Жавер. Мъжът дава ентусиазъм и за персонажи от творчеството на Оноре Балзак, Емил Габорио, Едгар Алън По и Александър Дюма Едгар Алън По базира детектива си Дюпен на Юджийн Франсоа Видок. По-късно сър Артър Конан Дойл ще базира частично Шерлок Хоумс на Дюпен. През 1990 най-хубавите криминалисти, детективи и сътрудници на ФБР в света се събират, с цел да основат група за битка с престъпността, каквато няма на никое място по света. Те кръщават групата си Обществото Видок.
