Първият срив на стокова борса
През 1710 година Англия изпитва забележителен проблем с финансите. Различните държавни служби взимат заеми и харчат пари без необикновен финансов контрол. Главният секретар на касата Робърт Харли убеждава Парламента да се заеме с оправянето на кашата и една от първите стъпки, които той подхваща, е да се преразгледат разрешението на Bank of England да е единственият шеф на заемите на страната.
По това време Bank of England се опитваше да финансира английските бойци като продава лотарийни акции, само че търсенето беше едва. Харли дава позволение на друго частно дружество, компанията Hollow Sword Blade, да организира лотария.
В края на Войната за испанското завещание Англия имаше към 10 милиона паунда дълг, който се постанова да погаси, и по тази причина се обръща към гениите от Hollow Sword Blade. Те надлежно основават (и това е същинското име на компанията) Governor and Company of the Merchants of Great Britain, Trading to the South Seas and Other Parts of America, and for the Encouragement of Fishing или в резюме South Sea Company през 1711 година Срещу 6% рента, тази компания щеше да купи неизплатения дълг на Англия в подмяна на акции в компанията. Инвеститорите бяха изкушени освен от опцията да завоюват от лихвите, само че и от облагите на компанията.
Сградата на South Sea Company
В допълнение към финансирането на държавния дълг, South Sea Company трябваше да работи като комерсиална компания в Южна Америка – в действителност част от устава й от Парламента включваше монопол върху търговията в цяла Южна Америка. Макар да звучи отлично, до 1713 година този монополен детайл е ненужен, защото Договорът от Утрехт стопира търговията на Англия в южната част на Новия свят.
За да могат да извлекат най-голямата облага, създателите на компанията стартират една етично много съмнителна акция. Преди оповестяването на проекта на компанията за изкупуване на държавен дълг, вътрешните лица дискредитираха способността на Англия да се финансира сама, намалявайки цената на този дълг. След това го взеха с съвсем двойно понижената ставка.
Предприятието наподобява се развиваше добре – най-малко до 1718 година, когато войната с Испания кара испанците в Южна Америка да вземат имуществото на компанията там. Въпреки че тя загуби част от активите си, действителната загуба идва от неприятния пиар.
Както става и с манията по лалетата през 17 век в Холандия и срутва на фондовата борса през 1929 година в Америка, наивни елементарни хора нападнаха съмнително изобилния пазар. В един миг Парламентът към този момент не можеше да си седи на ръце и през 1720 година приема Законът за балоните.
До юни 1720 година цената на акциите на компанията е повишена до 1050 паунда като доста хора купуват акциите си със заеми, обезпечени от самите акциите, които купуват. Цената им по-късно пада внезапно и до септември 1720 година тя към този момент беше 150 паунда. Физически лица и компании банкрутираха, а възмутена нация упорства Парламентът да предприеме някакви дейности.
Последвалото следствие открива редица лица, които са взели участие в машинация или други целенасочени дейности в поддръжка на цялата финансова скица, в това число крал Джордж I, две негови любовници, един от членовете на кабинета, двама ръководители на министерството и канцлера на финансите. Последният даже излежава присъда.
Въпреки всичко това, South Sea Company се задържа известно време, само че вместо да прави физическа търговия в южните морета, главно се занимава с държавен дълг доникъде на 19 век.
