Великобритания се готви да обере до шушка руските олигарси
През 16-ти век британските корсари получават кралски патент от ръцете на Елизабет Първа. По волята на Нейно Величество те завземаха корабите на испанците и португалците, като грабеха от тях златото и среброто,съответно награбено в Америка.
Пиратските настроения се завръщат в Лондон през днешния ден. Плановете на английските министри са да лишават британската благосъстоятелност на попадналите под глобите съветски предприемачи. Днес не се изисква единодушието на настоящия монарх Елизабет II, тя автоматизирано подписва всеки закон, признат от Народното събрание.
Министърът на жилищните и комуналните услуги Майкъл Гоув инструктира чиновниците на неговия отдел да разработят проект за национализация на британски имения и обособени домове, принадлежащи на богати руснаци. Благородните членове на английския кабинет ще употребяват отнетото жилищно пространство за настаняване на бежанци от Украйна.
Къщите на олигарсите, като предписание, са доста огромни и впечатляващи, тъй че може да се окажат комфортни хостели. Следвайки същата логичност е допустимо и средствата за прехрана и подкрепяне на бежанците да мине за сметка на други „ изцедени “ активи.
Няма информация какъв брой бежанци е готово да настани английското държавно управление в Лондон и покрайнините му. Трябва да се напомни, че до момента в Обединеното кралство имаше гневна опозиция против всевъзможен тип мигранти, даже и тези, които избягаха от войни, проведени таман с дейното присъединяване на Англия.
Нещастните бежанци от Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в този момент са принудени да пресичат незаконно Ламанша с голям риск за живота си. Друг благодетелен член на английския кабинет, министърът на вътрешните работи Прити Пател, се зае да лови незаконни в морето със специфични мрежи и се опита да притегли военни кораби, които да откарват претъпканите надуваеми лодки назад до френския бряг.
Дори и отношението към бегълците от Украйна да е по-хуманно, не е несъмнено, че някой от тях ще получи легло в отнетите имения. Засега остава без отговор въпросът на какво съображение могат да бъдат конфискувани тези къщи. Санкциите сами по себе си не са задоволителни.
От 2018 година в Англия е в действие закон, който разрешава конфискация на активи, в случай че притежателят им не може да потвърди законността на изхарчените за тях пари (богатство с непонятен произход). Но успеваемостта на тази мярка до момента е извънредно ниска - за цялото време на нейното битие са подадени единствено девет желае за конфискация, като някои от тях се провалят с гръм и тропот в съда. В едно от изгубените каузи английското държавно управление трябваше да заплати на обвинения и юристите му милион и половина лири стерлинги за направените разходи по делото.
Министърът на правораздаването Доминик Рааб предлага хипотетичните жертви на експроприацията да бъдат лишени от опцията да се пазят с комфорт в британските съдилища, след което да могат да бъдат „ одрани “ до кокал. Рааб съобщи, че „ доста скоро “ английският кабинет ще накара богатите руснаци единствено да мечтаят да имат най-хубавите британски юристи: „ Това е корист с нашата правна система и аз ще дам оферти по какъв начин може да се противодейства на това “.
Доминик Рааб е правист по обучение и за него би трябвало да е явна глупостта на концепцията, че някой по принцип няма право да избира личната си правна отбрана. Но динамичността на събитията е такава, че през днешния ден всеки упорит английски министър бърза да грабне дивидентите си, до момента в който съветската тематика към този момент засенчва локалния политически колапс.
Рааб направи огромна неточност, когато съдружниците бягаха от Афганистан - до момента в който заемаше поста външен министър, таман в този миг той се препичаше на шезлонг на Крит, когато офисът му в суматоха не съумя да изтегля афганистанците, които си сътрудничиха с окупационните сили.
Заместникът на Рааб, сегашният началник на външното министерство, Лиз Тръс, има още по-ярък антируски жар. И двамата се борят за премиерското място на Джонсън, в случай че в последна сметка то се освободи.
Замразяването на активи е най-острия санкционен меч в ръцете на Лондон през днешния ден. Те към този момент са почнали да работят. Един от първите потърпевши беше съветският милиардер Алишер Усманов: на него му бе " замразено " имението Beechwood House с прилежащата територия в лондонския квартал Хайгейт, /сега се прави оценка на 65 милиона паунда/, както и имението Sutton Place в графство Съри.
Основателите на Alfa-Bank Пьотр Авен и Михаил Фридман, които живеят в Англия, в този момент се движат по ръба на бръснача. И двамата към този момент са под наказания на Европейски Съюз и бяха принудени да изоставен борда на капиталовата си група LetterOne.със седалище в Лондон, където притежаваха малко под половината от акциите. Сега техният дял е замразен, не могат нито да го продадат, нито да получат дивиденти. Авен напусна и влиятелния пост на настойник на Кралската академия на изкуствата в Лондон.
Роман Абрамович, който към момента не е глобен, бърза да се отърве от най-ценния си актив в Лондон - футболния клуб Челси. Иска да получи три милиарда лири стерлинги за това. Потенциалният покупател, швейцарският милиардер Ханс-Йорг Вис, се държи като лешояд. Той счита, че сините (исторически прякор за играчите на Челси) към този момент могат да бъдат закупени доста по-евтино, смъквайки цената до £2,2 милиарда.
Тъй като Абрамович беше на път да трансферира приходите от продажбата на клуба в някакъв политически правилен фонд, с цел да помогне на жертвите на събитията в Украйна, се оказва, че подлият швейцарец е подготвен най-безсърдечно да лиши хората, нуждаещи се от поддръжка от съвсем милиард щатски $. $.
В Лондон не го осъждат за това, само че в английския парламент жадуват за други активи на Абрамович. Те желаят да лишат милиардера от правото да се разпорежда с имението в влиятелния замък Кенсингтън Гардънс на стойност 150 милиона паунда и мезонета на брега на Темза, оценен на 22 милиона паунда.
Изобщо в Лондон има кой къде и защо да щипе преференциално. Според някои оценки богатите руснаци са вложили групово към два милиарда щатски $ в недвижими парцели в Лондон - и това надалеч не са " последните им пари ". Националната организация по престъпността към този момент посъветва притежателите на частни британски учебни заведения да се вгледат по-отблизо чии деца учат там и за чия сметка.
Паниката измежду притежателите на огромни капитали, заселили се в Англия, стартира да става огромен. Михаил Фридман незабавно „ помоли за мир “. Той изпрати писмо до чиновниците на компанията си, което по някаква причина незабавно беше представено напълно от авторитетния британски вестник Financial Times. Обръщайки се към подчинените си, като че ли през днешния ден нещо зависи от тях, олигархът прикани за преустановяване на кръвопролитието: „ Убеден съм, че войната в никакъв случай не може да бъде решение “.
Изтичането в пресата беше ясно глобено – тази дума през днешния ден тук звучи като каламбуригра на думи. Скоро в същия Financial Times се появи изявлението на Фридман, в което той споделя, че мироопазващото му обръщение няма нищо общо с политиката и че като цяло се опасява да подлага на критика намерено съветския президент, тъй като това може да „ има явни последствия “ за активите му в Русия. Фридман и остарелият му бизнес сътрудник Авен са състрадателно определяни от английските публицисти като „ олигарси, притиснати сред Путин и Запада “. „ Изглежда опитите ни да изградим бизнес отвън Русия бяха напразни, тъй като така и така сме от там “, безмилостно цитира смутения милиардер вестникът.
Обединеното кралство има доста опит в блокирането на достъпа до средства, принадлежащи на другите - не толкоз от дълго време Английската централна банка реши да не връща на Венецуела злато на стойност един милиард щатски $, обяснявайки това с това, че английското държавно управление не признава Николас Мадуро за президент. В Лондон не бързат да размразяват и 12-те милиарда $ на починалия либийски водач Муамар Кадафи, който беше свален и погубен с присъединяване таман на английската войска и разузнаване.
Първите звънчета, предвещаващи нападението против изнесения от Русия капитал, се трансформират в камбанен пердах, звънтящ пред очите ни. Не на вятъра Владимир Путин предупреждаваше, че е по-добре авансово да върнат вкъщи скритите в чужбина активи, без да чакат настъпването на проблемите: „ Ще се измъчите да гълтате прахуляк, тичайки по съдилищата с цел да ги разблокирвате! “
Превод: ЕС
Пиратските настроения се завръщат в Лондон през днешния ден. Плановете на английските министри са да лишават британската благосъстоятелност на попадналите под глобите съветски предприемачи. Днес не се изисква единодушието на настоящия монарх Елизабет II, тя автоматизирано подписва всеки закон, признат от Народното събрание.
Министърът на жилищните и комуналните услуги Майкъл Гоув инструктира чиновниците на неговия отдел да разработят проект за национализация на британски имения и обособени домове, принадлежащи на богати руснаци. Благородните членове на английския кабинет ще употребяват отнетото жилищно пространство за настаняване на бежанци от Украйна.
Къщите на олигарсите, като предписание, са доста огромни и впечатляващи, тъй че може да се окажат комфортни хостели. Следвайки същата логичност е допустимо и средствата за прехрана и подкрепяне на бежанците да мине за сметка на други „ изцедени “ активи.
Няма информация какъв брой бежанци е готово да настани английското държавно управление в Лондон и покрайнините му. Трябва да се напомни, че до момента в Обединеното кралство имаше гневна опозиция против всевъзможен тип мигранти, даже и тези, които избягаха от войни, проведени таман с дейното присъединяване на Англия.
Нещастните бежанци от Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в този момент са принудени да пресичат незаконно Ламанша с голям риск за живота си. Друг благодетелен член на английския кабинет, министърът на вътрешните работи Прити Пател, се зае да лови незаконни в морето със специфични мрежи и се опита да притегли военни кораби, които да откарват претъпканите надуваеми лодки назад до френския бряг.
Дори и отношението към бегълците от Украйна да е по-хуманно, не е несъмнено, че някой от тях ще получи легло в отнетите имения. Засега остава без отговор въпросът на какво съображение могат да бъдат конфискувани тези къщи. Санкциите сами по себе си не са задоволителни.
От 2018 година в Англия е в действие закон, който разрешава конфискация на активи, в случай че притежателят им не може да потвърди законността на изхарчените за тях пари (богатство с непонятен произход). Но успеваемостта на тази мярка до момента е извънредно ниска - за цялото време на нейното битие са подадени единствено девет желае за конфискация, като някои от тях се провалят с гръм и тропот в съда. В едно от изгубените каузи английското държавно управление трябваше да заплати на обвинения и юристите му милион и половина лири стерлинги за направените разходи по делото.
Министърът на правораздаването Доминик Рааб предлага хипотетичните жертви на експроприацията да бъдат лишени от опцията да се пазят с комфорт в британските съдилища, след което да могат да бъдат „ одрани “ до кокал. Рааб съобщи, че „ доста скоро “ английският кабинет ще накара богатите руснаци единствено да мечтаят да имат най-хубавите британски юристи: „ Това е корист с нашата правна система и аз ще дам оферти по какъв начин може да се противодейства на това “.
Доминик Рааб е правист по обучение и за него би трябвало да е явна глупостта на концепцията, че някой по принцип няма право да избира личната си правна отбрана. Но динамичността на събитията е такава, че през днешния ден всеки упорит английски министър бърза да грабне дивидентите си, до момента в който съветската тематика към този момент засенчва локалния политически колапс.
Рааб направи огромна неточност, когато съдружниците бягаха от Афганистан - до момента в който заемаше поста външен министър, таман в този миг той се препичаше на шезлонг на Крит, когато офисът му в суматоха не съумя да изтегля афганистанците, които си сътрудничиха с окупационните сили.
Заместникът на Рааб, сегашният началник на външното министерство, Лиз Тръс, има още по-ярък антируски жар. И двамата се борят за премиерското място на Джонсън, в случай че в последна сметка то се освободи.
Замразяването на активи е най-острия санкционен меч в ръцете на Лондон през днешния ден. Те към този момент са почнали да работят. Един от първите потърпевши беше съветският милиардер Алишер Усманов: на него му бе " замразено " имението Beechwood House с прилежащата територия в лондонския квартал Хайгейт, /сега се прави оценка на 65 милиона паунда/, както и имението Sutton Place в графство Съри.
Основателите на Alfa-Bank Пьотр Авен и Михаил Фридман, които живеят в Англия, в този момент се движат по ръба на бръснача. И двамата към този момент са под наказания на Европейски Съюз и бяха принудени да изоставен борда на капиталовата си група LetterOne.със седалище в Лондон, където притежаваха малко под половината от акциите. Сега техният дял е замразен, не могат нито да го продадат, нито да получат дивиденти. Авен напусна и влиятелния пост на настойник на Кралската академия на изкуствата в Лондон.
Роман Абрамович, който към момента не е глобен, бърза да се отърве от най-ценния си актив в Лондон - футболния клуб Челси. Иска да получи три милиарда лири стерлинги за това. Потенциалният покупател, швейцарският милиардер Ханс-Йорг Вис, се държи като лешояд. Той счита, че сините (исторически прякор за играчите на Челси) към този момент могат да бъдат закупени доста по-евтино, смъквайки цената до £2,2 милиарда.
Тъй като Абрамович беше на път да трансферира приходите от продажбата на клуба в някакъв политически правилен фонд, с цел да помогне на жертвите на събитията в Украйна, се оказва, че подлият швейцарец е подготвен най-безсърдечно да лиши хората, нуждаещи се от поддръжка от съвсем милиард щатски $. $.
В Лондон не го осъждат за това, само че в английския парламент жадуват за други активи на Абрамович. Те желаят да лишат милиардера от правото да се разпорежда с имението в влиятелния замък Кенсингтън Гардънс на стойност 150 милиона паунда и мезонета на брега на Темза, оценен на 22 милиона паунда.
Изобщо в Лондон има кой къде и защо да щипе преференциално. Според някои оценки богатите руснаци са вложили групово към два милиарда щатски $ в недвижими парцели в Лондон - и това надалеч не са " последните им пари ". Националната организация по престъпността към този момент посъветва притежателите на частни британски учебни заведения да се вгледат по-отблизо чии деца учат там и за чия сметка.
Паниката измежду притежателите на огромни капитали, заселили се в Англия, стартира да става огромен. Михаил Фридман незабавно „ помоли за мир “. Той изпрати писмо до чиновниците на компанията си, което по някаква причина незабавно беше представено напълно от авторитетния британски вестник Financial Times. Обръщайки се към подчинените си, като че ли през днешния ден нещо зависи от тях, олигархът прикани за преустановяване на кръвопролитието: „ Убеден съм, че войната в никакъв случай не може да бъде решение “.
Изтичането в пресата беше ясно глобено – тази дума през днешния ден тук звучи като каламбуригра на думи. Скоро в същия Financial Times се появи изявлението на Фридман, в което той споделя, че мироопазващото му обръщение няма нищо общо с политиката и че като цяло се опасява да подлага на критика намерено съветския президент, тъй като това може да „ има явни последствия “ за активите му в Русия. Фридман и остарелият му бизнес сътрудник Авен са състрадателно определяни от английските публицисти като „ олигарси, притиснати сред Путин и Запада “. „ Изглежда опитите ни да изградим бизнес отвън Русия бяха напразни, тъй като така и така сме от там “, безмилостно цитира смутения милиардер вестникът.
Обединеното кралство има доста опит в блокирането на достъпа до средства, принадлежащи на другите - не толкоз от дълго време Английската централна банка реши да не връща на Венецуела злато на стойност един милиард щатски $, обяснявайки това с това, че английското държавно управление не признава Николас Мадуро за президент. В Лондон не бързат да размразяват и 12-те милиарда $ на починалия либийски водач Муамар Кадафи, който беше свален и погубен с присъединяване таман на английската войска и разузнаване.
Първите звънчета, предвещаващи нападението против изнесения от Русия капитал, се трансформират в камбанен пердах, звънтящ пред очите ни. Не на вятъра Владимир Путин предупреждаваше, че е по-добре авансово да върнат вкъщи скритите в чужбина активи, без да чакат настъпването на проблемите: „ Ще се измъчите да гълтате прахуляк, тичайки по съдилищата с цел да ги разблокирвате! “
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ