Преяждането е не по-малко лош навик от злоупотребата с алкохол

Преяждането е не по-малко неприятен табиет от злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето. Апатия, хронична отмалялост, болести на вътрешните органи - това са единствено част от резултатите, дължащи се на преяждането. Учените са стигнали до извода, че приемането на по-голямо количество храна от нужното, е психически проблем.
Основните аргументи за преяждане включват стрес, отмалялост и неудовлетворени потребности от обич, връзка или познания. Семейните обичаи също оказват въздействие върху питателните ни привички.
Водещата психическа причина за преяждане е неспособността ни да разпознаем същинския апетит и объркването на физическите и психичните ни потребности (дишане, сън, храна, течности, хигиена, отмора, фамилиарност и изхвърляне на отпадните артикули от тялото).  Когато човек не задоволява своите прочувствени и интелектуални потребности, на помощ идва най-простото и налично средство за облекчение на напрежението - храната.
Потребностите на личността са първоначални по отношение на потребностите на тялото, измежду които храната заема дребна част.
Приятните действия, които не са свързани с консумация на храна - връзка, развлечение и всяко прелестно занимание, могат да разрешат казуса с преяждането. Важно е да се вслушате в себе си и да зададете въпроса: „ Какво в действителност желая в този момент? Гладен ли съм? Може би нуждая се от отмора или грижи? "
Преяждането е положение, подбудено от обстановка, в която човек е неудовлетворен от това, което му се случва и неговите упования не са оправдани.
Когато силата ни се насочва към други задания, под въздействието на напрежението, храната се трансформира в отрови, които се отсрочват в тъканите, ставите и клетките ни. А това от своя страна предизвика болести на тялото и прочувствени разстройства.
Четири метода да спрем „ прочувственото преяждане “
Неспособността да се откажем от нездравословното хранене се дължи на смяна в системата за взимане на решения и импулсния надзор. Зат...
Хранейки се в положение на стрес, само усилване тревогата си. Това предизвика спомагателна консумация на храна, без възприятие на апетит. И внезапно се оказваме в обаян кръг.
Ако откриете, че ядете повече, когато сте напрегнати, следното просто упражнение може да ви помогне да се успокоите, да се отпуснете и да не преяждате. Преди да седнете на масата, вървете няколко минути, направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
След това се вгледайте в храната, представете си нейния усет и се пробвайте да изпитате възприятието, което изпитвате по време на хранене. По този метод имате опция да се концентрирайте върху възприятията си, да определите момента на засищане и да спрете в точния момент.
Хората със податливост към преяждане се борят с виновност, омерзение и меланхолия. Губейки надзор над храненето си, те се уверят в неналичието на вътрешен самоконтрол. Тези хора обезверено желаят да спрат, само че усещат, че не могат. 
Най-важното е храненето да се трансформира в обред - първо в фамилията, а по-късно и във всички обществени институции. Ние формираме своето хранително държание въз основа на това, което се приема в обществото за норма. Често се оказваме принудени да хапнем парче торта, с цел да не обидим домакинята или сътрудника, който има рожден ден.
5 елементарни съвета, с които да сложим завършек на преяждането
Тялото на всеки човек се нуждае от малко количество храна, с цел да се засити и да действа обикновено. Навикът да се похапват постоянно и мн...
Друг фактор, насърчаващ преяждането, е потреблението на храна пред тв приемника. Тогава мозъкът ни е зает с разбиране на това, което виждаме на дребния екран и надлежно не усещаме по какъв начин преяждаме.
Храненето постоянно би трябвало да се реализира в спокойна конюнктура.
Лошият сън, умората заран и хроничните болести са сигнали за вероятен проблем с потреблението на храна.
Задайте си следните въпроси: Колко постоянно се разсънвам с възприятие на отмалялост? Обръщам ли задоволително внимание на духовните си потребности? Почивам ли пълноценно? Как храната въздейства на връзките ми с другите? Срамувам ли се от храната, която употребявам? Какви действия съпътстват храненето ми? Наслаждавам ли се на храната? Наистина ли съм гладен в този момент? Как се усещам по време и след хранене? Какво в действителност желая в този момент?
Ако отговорите откровено на тези въпроси, ще съумеете доста да намалите рисковете от преяждане и обвързваните с него нежелани последствия. 

Още от ЗДРАВЕ: