Книга: "Изобретяване на самотата"
Превод: Иглика Василева, издателство: " Колибри ", цена: 18 лева
Всяка нова книга на Пол Остър на български език е събитие, писателят, който е един от лицата на актуалната американска литература, постоянно има с какво да предизвика читателите. " Изобретяване на самотата " излиза на британски през 2007 година и е обвързвана със напълно съответен мотив, кончината на бащата на създателя, по тази причина и изобилства с автобиографични рефлексии. " Мислех си: татко ми го няма. Ако не работя бързо, целият му живот ще изчезне дружно с него ", изяснява Пол Остър незабавната потребност, която е изпитал да написа след тежката новина. Страхът, че споменът ще изчезне или още по-стряскащо - потребността да открие мемоари, които в действителност не пази в съзнанието си, го провокират. Друга съществена нишка в книгата е осмислянето на взаимоотношенията сред дете и родител, в оня миг самият създател е млад татко, щерка му от надарената писателка Сири Хуствет е на година и половина. Освен тези безконечни екзистенциални тематики още заглавието предизвестява, че ще поведе читателите към проучване на самотата - " Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен само през мъглата на личната си самотност ".
За следващ път осъзнаваме, че същинският живот може да е доста по-богат на трагични обрати в сравнение с въображението може да сътвори. Когато е писал " Нюйоркска трилогия ", спечелила му огромна известност, Пол Остър не е познавал личната си фамилна история. След гибелта на татко си той търси информация за дядо си и научава една сложна за осмисляне фамилна истина. Тези свои открития писателят споделя с читателите относително при започване на книгата като акт на терапия, разказва и какъв брой му е мъчно да ги напише, по какъв начин всяка дума в книгата е изстрадана. " Изобретяване на самотата " е самобитна терапия, книга на спомените, на моменти типичен разбор по Фройд, на моменти дневник.
Някои елементи от историята могат да ви натежат, да ви сграбчат за гърлото, само че след това бързо Остър се връща към личния си жанр и увлича, като че ли умолява читателите да не се отхвърлят да я дочетат или дори да не се отхвърлят от него. За да напише сходна изповед се изисква доста кураж: до момента в който проучва какъв брой апатичен е бил личният му татко и по какъв начин в никакъв случай не се е разкрил за света, Пол Остър се разкрива пласт по пласт и без капка рекламация. Читателите виждат обезвереното за вниманието на татко си малко момче Пол, чуват гласа на младежа Пол, който жадува да бъде видян, съпреживява болката на младия татко Пол, който демонстрира бебето на дядо му, само че среща единствено равнодушие. " Само тъй като се луташ в пустиня, не значи, че има обетована земя ", написа той и по този начин и не разбираме до края на книгата, ровейки се в спомените и възприятията си, намира ли обетованата му ( " обещана " ) родителска любов.
Реклама
Едно е несъмнено: през цялата си писателска кариера Пол Остър се радва на самопризнание от рецензията и феновете си. Носител е на премиите на Американската академия за литература и изкуства, премията " Фокнър ", както и награди за най-хубав задграничен създател във Франция. Отличени са книгите му " Музика на случайността ", " Книга на илюзиите ", " Тимбукту " и " Левиатан ", както и в " романа-слон ", по думи на писателя " 4 3 2 1 ".
Насладата от " Изобретяване на самотата " нямаше да е цялостна, в случай че не беше майсторският превод на Иглика Василева.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Всяка нова книга на Пол Остър на български език е събитие, писателят, който е един от лицата на актуалната американска литература, постоянно има с какво да предизвика читателите. " Изобретяване на самотата " излиза на британски през 2007 година и е обвързвана със напълно съответен мотив, кончината на бащата на създателя, по тази причина и изобилства с автобиографични рефлексии. " Мислех си: татко ми го няма. Ако не работя бързо, целият му живот ще изчезне дружно с него ", изяснява Пол Остър незабавната потребност, която е изпитал да написа след тежката новина. Страхът, че споменът ще изчезне или още по-стряскащо - потребността да открие мемоари, които в действителност не пази в съзнанието си, го провокират. Друга съществена нишка в книгата е осмислянето на взаимоотношенията сред дете и родител, в оня миг самият създател е млад татко, щерка му от надарената писателка Сири Хуствет е на година и половина. Освен тези безконечни екзистенциални тематики още заглавието предизвестява, че ще поведе читателите към проучване на самотата - " Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен само през мъглата на личната си самотност ".
За следващ път осъзнаваме, че същинският живот може да е доста по-богат на трагични обрати в сравнение с въображението може да сътвори. Когато е писал " Нюйоркска трилогия ", спечелила му огромна известност, Пол Остър не е познавал личната си фамилна история. След гибелта на татко си той търси информация за дядо си и научава една сложна за осмисляне фамилна истина. Тези свои открития писателят споделя с читателите относително при започване на книгата като акт на терапия, разказва и какъв брой му е мъчно да ги напише, по какъв начин всяка дума в книгата е изстрадана. " Изобретяване на самотата " е самобитна терапия, книга на спомените, на моменти типичен разбор по Фройд, на моменти дневник.
Някои елементи от историята могат да ви натежат, да ви сграбчат за гърлото, само че след това бързо Остър се връща към личния си жанр и увлича, като че ли умолява читателите да не се отхвърлят да я дочетат или дори да не се отхвърлят от него. За да напише сходна изповед се изисква доста кураж: до момента в който проучва какъв брой апатичен е бил личният му татко и по какъв начин в никакъв случай не се е разкрил за света, Пол Остър се разкрива пласт по пласт и без капка рекламация. Читателите виждат обезвереното за вниманието на татко си малко момче Пол, чуват гласа на младежа Пол, който жадува да бъде видян, съпреживява болката на младия татко Пол, който демонстрира бебето на дядо му, само че среща единствено равнодушие. " Само тъй като се луташ в пустиня, не значи, че има обетована земя ", написа той и по този начин и не разбираме до края на книгата, ровейки се в спомените и възприятията си, намира ли обетованата му ( " обещана " ) родителска любов.
Реклама
Едно е несъмнено: през цялата си писателска кариера Пол Остър се радва на самопризнание от рецензията и феновете си. Носител е на премиите на Американската академия за литература и изкуства, премията " Фокнър ", както и награди за най-хубав задграничен създател във Франция. Отличени са книгите му " Музика на случайността ", " Книга на илюзиите ", " Тимбукту " и " Левиатан ", както и в " романа-слон ", по думи на писателя " 4 3 2 1 ".
Насладата от " Изобретяване на самотата " нямаше да е цялостна, в случай че не беше майсторският превод на Иглика Василева.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ