Професия в училище?
Превес в последния стадий на междинното обучение би трябвало да имат професионалните гимназии - това политическо виждане на ръководещите към този момент трета година се облича в действителни дейности. В дните към изпитите за гимназиите след 7-ми клас МОН се похвали, че всяка година усилва приема в професионални паралелки с по 4-5%, и през идната образователна година паралелките за асимилиране на специалност ще са към този момент над 57% от всичките - 2499 професионални паралелки против 1053 с профил в общообразователните учебни заведения.
Бизнесът у нас от дълго време декларира, че не му доближават готови среднисти за оперативните изпълнителски действия в индустриалните предприятия. Дори законови ограничения бяха взети да се облекчи наемането на фрагменти от трети страни отвън Европейски Съюз, само че както се оказа тези дни, напор на искащи няма даже от българските диаспори в Молдова или Украйна да вземем за пример. Наемат се основно сезонни служащи в туризма и услугите, като равнището на квалификацията им най-често е по-ниско от това на българските младежи. И заплащането им, несъмнено - също, от което работодателите са щастливи, клиентите - не.
По принцип професионалното обучение би трябвало да е обект на цялостна политика, обвързана директно с потребностите и трендовете в стопанската система. Законът за професионалното обучение и образование, признат през 1999 година,
до момента е променян 32 пъти,
само че по този начин и не оказа помощ обстановката в България да се промени. В последните две години МОН предприе стъпки да се дефинират така наречен предпазени специалности и настрана - такива с предстоящ дефицит на фрагменти като превоз, машиностроене, хранителна и лека индустрия, електротехника, енергетика. От одобрените професионални паралелки за тази есен 162 са по предпазени специалности, а 149 са в така наречен дуална форма на образование - т.е. образование посредством работа в действителни предприятия. Заради тази " дуалност " се трансформират даже закони и продължава венцехваленето й като някаква съвременна форма на образование, импортирана от... Швейцария. Звучи, нали?! Само да припомня, че преди няколко години, когато един швейцарец надуто обясняваше в МОН каква цивилизация ни носят, под натиска на по-паметливи публицисти даже на министерските админи им се наложи да признаят, че в действителност през 1992 година Швейцария заимства от България нашия дотогавашен модел за професионално обучение. Друг въпрос е, че там го вкараха и развиха, а ние в същото време го унищожихме.
За властващите сега ще припомня, че през 1989 година българското обучение бе прието за едно от най-хубавите в Европа, през днешния ден сме на последно място в Европейски Съюз по познания и умения на учениците ни. Но съгласно ръководещите (както видяхме ясно в абсурда с новите учебници) интервалът до 1989 година е незаконен и той би трябвало да се разказва единствено в черно. Това пък окуражи да напомним по какъв начин тъкмо се подготвяха експертите среднисти за промишлеността, каквато тогава съществуваше. Още от 1959 година действаше " Закон за по-тясна
връзка на учебното заведение с живота
и за по-нататъшно развиване на националното обучение в България " - той бе анулиран със Закона за националната култура през 1991 година Тези неща към този момент са забравени, тъй като през 2016 година ги подмени новият закон на ГЕРБ " за предучилищното и учебното обучение ", който ликвидира даже думичката " култура ", дружно с нейното сакрално значение за българина още от Освобождението насам. Та, съгласно упоменатия закон за връзката на учебното заведение с живота, в България имаше няколко типа професионални учебни заведения - Средно политехническо учебно заведение (ПТУ) от до 12 клас с стадии на главно обучение и горен курс; Техникум (средно професионално училище) - със период на образование 4-5 години над главното обучение или 1-3 години над средното; Професионално-техническо учебно заведение (ПТУ) след 8-ми клас със период на образование 1 до 3 години. Всичките тези учебни заведения образоваха посредством процедура в действителни предприятия, някои техникуми бяха основани към заводите. Освен това в горния курс на образование във всички гимназии в последните класове в образователния проект бяха включени часове за образование по специалност отново посредством действителна процедура в предприятия (т.нар. учебно-професионален комплекс - УПК), който примерно във Френската гимназия бе обект на иронията " млади стругари, владеещи френски език ", само че по този начин или другояче даде на учениците професионални умения, които постоянно са от изгода в развиването на индивида. Отделно пък се даваше опция за вечерно професионално образование без отделяне от практиката. В резултат на което съгласно разбор не на различен, а на настоящето ни финансово министерство през 1989 година у нас единствено СПТУ са били 3500 на брой и в тях учителите са били 70 529, учениците - 1 147 406. Само че тогава в България единствено огромните предприятия в тежкото машиностроене, поглъщащи подготвените фрагменти, са били 1400...
Хайде да съпоставим този тъмен незаконен интервал със настоящето състояние. Разбира се, с ангажимента, че българите се стопихме от 9 на 7 милиона и че от 5000 учебни заведения у нас през 1989 година в този момент са останали половината. Над 2600 са закрити. Според данните на Национален статистически институт през 2017 година в страната има общо 2456 учебни заведения - със 100 по-малко, в сравнение с през... 1885 година, когато учебните заведения са 2556, а българите - 3 милиона.
Колкото до професионалното обучение, отново по данни на Национален статистически институт, през образователната 2018/2019 година у нас има 359 професионални гимназии с към 114 000 възпитаници с 11 702-ма учители (пет години по-рано тези гимназии са били 402). Имаме също 25 колежи след приблизително обучение с 830 учащи се (пет години по-рано тези колежи са 39).
Ето по този начин се топи
професионалното обучение. През 2018 година професионална подготовка са получили всичко на всичко 26 921 младежи. В същата година компаниите с над 20 работещи във всички браншове на производството, строителството, ремонтите са общо към 10 700. Същата тази България, в която през 1989 година единствено СПТУ са 3500, която унищожи влиятелни техникуми със международна популярност, в този момент поддържа под 370 професионални гимназии и колежи. От които с професионална подготовка излизат към 27 000 техничари среднисти годишно. Това могат да получат тези 10 700 основно междинни предприятия, които се занимават не с търговия и услуги, а с промишленост, строителство, поправки и прочие механически действия.
Отделен въпрос е, че в мрачната ера имахме елитни техникуми - и освен в София, чието обучение бе по-качествено и по-престижно даже от това във висшите учебни заведения. А в този момент на всички матури и други изпити в горния курс на междинното обучение най-ниските резултати демонстрират учениците точно от професионалните гимназии. Общото им обучение куца съществено и това е народен проблем. Според центъра " Амалипе " той се дължи на обстоятелството, че в 124 професионални гимназии - една трета от всичките възпитаници са най-вече от малцинствените групи. И в последна сметка огромният проблем е, че колкото и МОН да афишира предпазени и предпочитани специалности в професионалното обучение, принудително не може да накара учениците да изберат точно тях - за доста от професионалните паралелки в страната искащи просто няма. Примерно - за оператори на машини. Очевидно и бъдещата реализация на випускниците им не е чак толкоз атрактивна, че да накара повече младежи да пожелаят приблизително професионално обучение. А това слага под въпрос главната политика на МОН - да се усилва още приемът в професионалните паралелки за сметка на намаляването на профилираните в общото обучение.
Бизнесът у нас от дълго време декларира, че не му доближават готови среднисти за оперативните изпълнителски действия в индустриалните предприятия. Дори законови ограничения бяха взети да се облекчи наемането на фрагменти от трети страни отвън Европейски Съюз, само че както се оказа тези дни, напор на искащи няма даже от българските диаспори в Молдова или Украйна да вземем за пример. Наемат се основно сезонни служащи в туризма и услугите, като равнището на квалификацията им най-често е по-ниско от това на българските младежи. И заплащането им, несъмнено - също, от което работодателите са щастливи, клиентите - не.
По принцип професионалното обучение би трябвало да е обект на цялостна политика, обвързана директно с потребностите и трендовете в стопанската система. Законът за професионалното обучение и образование, признат през 1999 година,
до момента е променян 32 пъти,
само че по този начин и не оказа помощ обстановката в България да се промени. В последните две години МОН предприе стъпки да се дефинират така наречен предпазени специалности и настрана - такива с предстоящ дефицит на фрагменти като превоз, машиностроене, хранителна и лека индустрия, електротехника, енергетика. От одобрените професионални паралелки за тази есен 162 са по предпазени специалности, а 149 са в така наречен дуална форма на образование - т.е. образование посредством работа в действителни предприятия. Заради тази " дуалност " се трансформират даже закони и продължава венцехваленето й като някаква съвременна форма на образование, импортирана от... Швейцария. Звучи, нали?! Само да припомня, че преди няколко години, когато един швейцарец надуто обясняваше в МОН каква цивилизация ни носят, под натиска на по-паметливи публицисти даже на министерските админи им се наложи да признаят, че в действителност през 1992 година Швейцария заимства от България нашия дотогавашен модел за професионално обучение. Друг въпрос е, че там го вкараха и развиха, а ние в същото време го унищожихме.
За властващите сега ще припомня, че през 1989 година българското обучение бе прието за едно от най-хубавите в Европа, през днешния ден сме на последно място в Европейски Съюз по познания и умения на учениците ни. Но съгласно ръководещите (както видяхме ясно в абсурда с новите учебници) интервалът до 1989 година е незаконен и той би трябвало да се разказва единствено в черно. Това пък окуражи да напомним по какъв начин тъкмо се подготвяха експертите среднисти за промишлеността, каквато тогава съществуваше. Още от 1959 година действаше " Закон за по-тясна
връзка на учебното заведение с живота
и за по-нататъшно развиване на националното обучение в България " - той бе анулиран със Закона за националната култура през 1991 година Тези неща към този момент са забравени, тъй като през 2016 година ги подмени новият закон на ГЕРБ " за предучилищното и учебното обучение ", който ликвидира даже думичката " култура ", дружно с нейното сакрално значение за българина още от Освобождението насам. Та, съгласно упоменатия закон за връзката на учебното заведение с живота, в България имаше няколко типа професионални учебни заведения - Средно политехническо учебно заведение (ПТУ) от до 12 клас с стадии на главно обучение и горен курс; Техникум (средно професионално училище) - със период на образование 4-5 години над главното обучение или 1-3 години над средното; Професионално-техническо учебно заведение (ПТУ) след 8-ми клас със период на образование 1 до 3 години. Всичките тези учебни заведения образоваха посредством процедура в действителни предприятия, някои техникуми бяха основани към заводите. Освен това в горния курс на образование във всички гимназии в последните класове в образователния проект бяха включени часове за образование по специалност отново посредством действителна процедура в предприятия (т.нар. учебно-професионален комплекс - УПК), който примерно във Френската гимназия бе обект на иронията " млади стругари, владеещи френски език ", само че по този начин или другояче даде на учениците професионални умения, които постоянно са от изгода в развиването на индивида. Отделно пък се даваше опция за вечерно професионално образование без отделяне от практиката. В резултат на което съгласно разбор не на различен, а на настоящето ни финансово министерство през 1989 година у нас единствено СПТУ са били 3500 на брой и в тях учителите са били 70 529, учениците - 1 147 406. Само че тогава в България единствено огромните предприятия в тежкото машиностроене, поглъщащи подготвените фрагменти, са били 1400...
Хайде да съпоставим този тъмен незаконен интервал със настоящето състояние. Разбира се, с ангажимента, че българите се стопихме от 9 на 7 милиона и че от 5000 учебни заведения у нас през 1989 година в този момент са останали половината. Над 2600 са закрити. Според данните на Национален статистически институт през 2017 година в страната има общо 2456 учебни заведения - със 100 по-малко, в сравнение с през... 1885 година, когато учебните заведения са 2556, а българите - 3 милиона.
Колкото до професионалното обучение, отново по данни на Национален статистически институт, през образователната 2018/2019 година у нас има 359 професионални гимназии с към 114 000 възпитаници с 11 702-ма учители (пет години по-рано тези гимназии са били 402). Имаме също 25 колежи след приблизително обучение с 830 учащи се (пет години по-рано тези колежи са 39).
Ето по този начин се топи
професионалното обучение. През 2018 година професионална подготовка са получили всичко на всичко 26 921 младежи. В същата година компаниите с над 20 работещи във всички браншове на производството, строителството, ремонтите са общо към 10 700. Същата тази България, в която през 1989 година единствено СПТУ са 3500, която унищожи влиятелни техникуми със международна популярност, в този момент поддържа под 370 професионални гимназии и колежи. От които с професионална подготовка излизат към 27 000 техничари среднисти годишно. Това могат да получат тези 10 700 основно междинни предприятия, които се занимават не с търговия и услуги, а с промишленост, строителство, поправки и прочие механически действия.
Отделен въпрос е, че в мрачната ера имахме елитни техникуми - и освен в София, чието обучение бе по-качествено и по-престижно даже от това във висшите учебни заведения. А в този момент на всички матури и други изпити в горния курс на междинното обучение най-ниските резултати демонстрират учениците точно от професионалните гимназии. Общото им обучение куца съществено и това е народен проблем. Според центъра " Амалипе " той се дължи на обстоятелството, че в 124 професионални гимназии - една трета от всичките възпитаници са най-вече от малцинствените групи. И в последна сметка огромният проблем е, че колкото и МОН да афишира предпазени и предпочитани специалности в професионалното обучение, принудително не може да накара учениците да изберат точно тях - за доста от професионалните паралелки в страната искащи просто няма. Примерно - за оператори на машини. Очевидно и бъдещата реализация на випускниците им не е чак толкоз атрактивна, че да накара повече младежи да пожелаят приблизително професионално обучение. А това слага под въпрос главната политика на МОН - да се усилва още приемът в професионалните паралелки за сметка на намаляването на профилираните в общото обучение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ