Арабските кланове в Германия
Престъпните кланове от етнически араби, кюрди или турци се трансформират във все по-голям проблем за Германия. Той към този момент е продължителен и заплашва да се трансформира в национална заплаха, в случай че незабавно не се вземат твърди ограничения, декларира пред „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” най-известният специалист по тематиката Ралф Гадбан.
Ключова роля за възникването на клановете играе етническата група на така наречен мардинци. Това са арабскоезични от турската провинция Мардин в Анадола, преселили се в Ливан, част от които са признати в Германия като бежанци от ливанската революция през 1970-те години. Най-голямата общественост мардинци е в Берлин – към 8000 души. В Ливан те били на най-ниското обществено ходило, тъй че пристигайки в Германия, се чувствали доста признателни, споделя Гадбан. После обаче се оказало, че нямат право да работят в тази страна, което тласнало мнозина от тях по наклонената повърхност.
„ Започна се през 1980-те години с грабежи в супермаркети. През 1990-те години сред обособените кланове към този момент се водеше престъпно състезание: кой ще кой ще извърши най-вече кражби. Днес те към този момент печелят милиони с грабежи, наркотърговия и проституция. В същото време „ доят” и обществената страна: 90% публично се водят безработни и получават помощи, които те считат за нещо като полагаща им се „ съществена заплата”.
С други думи, те са на прехрана на обществото, което в това време експлоатират. Все по-силно се усеща презрението им към това общество, което те считат за едва, откакто им разрешава да си разиграват коня. За тях всички отвън клана са врагове. Те ненавиждат своите жертви и към този момент презират всичко немско. Чувстват се всесилни. Те са прекрачили всички граници и минават в намерено нахлуване против правовата страна. Типичен образец е опитът да бъде освободен един член на клановете, задържан за обир. Миналата година бяха наказани шестима, нанесли тежък побой на служители на реда, само че наказванията бяха смехотворно ниски.
(от Дойче веле, със съкращения)
Ключова роля за възникването на клановете играе етническата група на така наречен мардинци. Това са арабскоезични от турската провинция Мардин в Анадола, преселили се в Ливан, част от които са признати в Германия като бежанци от ливанската революция през 1970-те години. Най-голямата общественост мардинци е в Берлин – към 8000 души. В Ливан те били на най-ниското обществено ходило, тъй че пристигайки в Германия, се чувствали доста признателни, споделя Гадбан. После обаче се оказало, че нямат право да работят в тази страна, което тласнало мнозина от тях по наклонената повърхност.
„ Започна се през 1980-те години с грабежи в супермаркети. През 1990-те години сред обособените кланове към този момент се водеше престъпно състезание: кой ще кой ще извърши най-вече кражби. Днес те към този момент печелят милиони с грабежи, наркотърговия и проституция. В същото време „ доят” и обществената страна: 90% публично се водят безработни и получават помощи, които те считат за нещо като полагаща им се „ съществена заплата”.
С други думи, те са на прехрана на обществото, което в това време експлоатират. Все по-силно се усеща презрението им към това общество, което те считат за едва, откакто им разрешава да си разиграват коня. За тях всички отвън клана са врагове. Те ненавиждат своите жертви и към този момент презират всичко немско. Чувстват се всесилни. Те са прекрачили всички граници и минават в намерено нахлуване против правовата страна. Типичен образец е опитът да бъде освободен един член на клановете, задържан за обир. Миналата година бяха наказани шестима, нанесли тежък побой на служители на реда, само че наказванията бяха смехотворно ниски.
(от Дойче веле, със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ