Как едно съветско момче извършва ужасно престъпление и е екзекутирано
Престъплението на Аркадий Нейланд шокира целия Съветски съюз.
Хората излизат на манифестации и демонстрации с искане юношата да бъде убит.
Сутринта на 27 януари 1964 година се звъни на вратата на апартамент на улица „ Сестрорецкая “ № 3 в Ленинград (днес Санкт Петербург). На прага 37-годишната стопанка Лариса Купреева вижда млад мъж, който се показва за куриер и желае позволение да влезе вътре.
Лариса Купреева и синът ѝ ЮраАрхивна фотография
Виждайки, че единствените хора в жилището са дамата и тригодишният ѝ наследник Юра, „ пощальонът “ внезапно изважда скрита секира и намушква смаяната майка седемнадесет пъти. След като убива майката, той незабавно се захваща и с детето ѝ. Магнетофонът е включен на оптималната мощ, с цел да не се чуят виковете на жертвите.
Двойният палач Аркадий Нейланд, който на 28 януари е трябвало да навърши единствено 15 години, претърсва всички дрешници в жилището и взема парите, облеклата на брачна половинка на Лариса, който по това време отсъства, куфар и фотоапарат. Използва го, с цел да направи няколко фотоси на мъртвата жена в неприлични пози с вярата да ги продаде по-късно.
Нейланд закусва умерено в кухнята, след това пуска всички котлони на газовата печка и подпалва жилището, с цел да скрие следите от ужасното си престъпление…
Палето, което желае да стане вълк
Семейството му има немалка роля за това, че Аркадий поема по пътя на престъпността. Доведеният му татко, алкохолик, го биел, а майка му, която също пиела доста, не се намесвала по никакъв метод. Още на седемгодишна възраст момчето бяга от вкъщи си и е записано в детския полицейски сектор.
Архивна фотография
В учебно заведение Нейланд неведнъж е залавян да краде пари и движимости от възпитаници. Далеч не малоумен, той нямал предпочитание да учи и най-после, на дванайсетгодишна възраст, е изключен от учебно заведение поради неприятен триумф. Проблемният младеж продължава да краде във фабриката, където скоро си намира работа.
На четиринайсет години Аркадий е добре развъртян физически. Сега той се занимава с плячкосване на самотни минувачи и с обири по жилища, само че някак си заобикаля наказването. На 24 януари 1964 година той даже е арестуван, само че младежът съумява да избяга от ареста.
Тогава Нейланд взема решение да направи огромна договорка, да извърши някакво „ извънредно ликвидиране “, да се реалокира в Сухуми (днес в Абхазия) и да се откри там. Той избира жилището на горката Лариса Купреева (вратата ѝ е облицована с кожа, което по това време се счита за симптом на богатство). „ Младо пале, което се готви да стане вълк “, по този начин майорът от полицията Виталий Лесов, който работи по неговия случай, Аркадий.
По следите на килъра
Младият нарушител не съумява да изгори жилището до основи. Съседи, които усещат аромат на пушек, викат пожарната, която открива телата.
Архивна фотография
На мястото на убийството проверяващият екип открива кървави пръстови отпечатъци и овъглена секира. Наемателите свидетелстват, че са видели чужд младеж на към петнадесет години, който се мотаел в близост.
Всички следи водят до остарелия познайник на ленинградската полиция Аркадий Нейланд. На 30 януари той към този момент е арестуван в сектора в Сухуми и е върнат в родния си град.
Особен случай
Нейланд с подготвеност дава отговор на въпросите на следствието и разказва всички условия на двойното ликвидиране. Когато го попитали за какво желал да унищожи беззащитно дете, той дал отговор, че детето му пречело с рева си.
Аркадий е сигурен, че като младеж няма да бъде наказан на гибел. Според Наказателния кодекс на РСФСР лица под 18-годишна възраст не могат да бъдат осъждани на такава.
Въпреки това се случва нещо, което малолетният палач не е могъл да планува: казусът провокира необятен публичен отзив. „ Бях учуден от акцията, която се развихри, когато обществеността научи, че килърът на семейство Купрееви е арестуван “, Лесов: „ Започнаха манифестации и събрания. Във вестниците се появиха претенции освен да се заведе дело против него, само че и да се разстреля, да се изиска от Президиума да приложи смъртно наказване и за Нейланд “.
Фактите доближават до висшите органи на страната и на 17 февруари 1964 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане, с което позволява използването на смъртно наказване по отношение на малолетни. Въпреки че закононарушението на Аркадий не е покрито от закона, за него е направено изключение предвид на „ особената свирепост, самообладание и цинизъм “ на убийствата му.
На 23 март 1964 година Нейланд е наказан на гибел посредством разстрел. Шокираният нарушител, чиято молба за опрощение е отхвърлена, дълго време не може да повярва, че го чака такава ужасна орис.
В дневника на затворническия лекар : „ През нощта незабавно ме повикаха при Аркадий Нейланд. Беше в нервност. Той блъскаше по желязната врата и крещеше: „ Не желая да умра! Не желая! “. На 11 август същата година присъдата е приведена в осъществяване.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Хората излизат на манифестации и демонстрации с искане юношата да бъде убит.
Сутринта на 27 януари 1964 година се звъни на вратата на апартамент на улица „ Сестрорецкая “ № 3 в Ленинград (днес Санкт Петербург). На прага 37-годишната стопанка Лариса Купреева вижда млад мъж, който се показва за куриер и желае позволение да влезе вътре.
Лариса Купреева и синът ѝ ЮраАрхивна фотография
Виждайки, че единствените хора в жилището са дамата и тригодишният ѝ наследник Юра, „ пощальонът “ внезапно изважда скрита секира и намушква смаяната майка седемнадесет пъти. След като убива майката, той незабавно се захваща и с детето ѝ. Магнетофонът е включен на оптималната мощ, с цел да не се чуят виковете на жертвите.
Двойният палач Аркадий Нейланд, който на 28 януари е трябвало да навърши единствено 15 години, претърсва всички дрешници в жилището и взема парите, облеклата на брачна половинка на Лариса, който по това време отсъства, куфар и фотоапарат. Използва го, с цел да направи няколко фотоси на мъртвата жена в неприлични пози с вярата да ги продаде по-късно.
Нейланд закусва умерено в кухнята, след това пуска всички котлони на газовата печка и подпалва жилището, с цел да скрие следите от ужасното си престъпление…
Палето, което желае да стане вълк
Семейството му има немалка роля за това, че Аркадий поема по пътя на престъпността. Доведеният му татко, алкохолик, го биел, а майка му, която също пиела доста, не се намесвала по никакъв метод. Още на седемгодишна възраст момчето бяга от вкъщи си и е записано в детския полицейски сектор.
Архивна фотография
В учебно заведение Нейланд неведнъж е залавян да краде пари и движимости от възпитаници. Далеч не малоумен, той нямал предпочитание да учи и най-после, на дванайсетгодишна възраст, е изключен от учебно заведение поради неприятен триумф. Проблемният младеж продължава да краде във фабриката, където скоро си намира работа.
На четиринайсет години Аркадий е добре развъртян физически. Сега той се занимава с плячкосване на самотни минувачи и с обири по жилища, само че някак си заобикаля наказването. На 24 януари 1964 година той даже е арестуван, само че младежът съумява да избяга от ареста.
Тогава Нейланд взема решение да направи огромна договорка, да извърши някакво „ извънредно ликвидиране “, да се реалокира в Сухуми (днес в Абхазия) и да се откри там. Той избира жилището на горката Лариса Купреева (вратата ѝ е облицована с кожа, което по това време се счита за симптом на богатство). „ Младо пале, което се готви да стане вълк “, по този начин майорът от полицията Виталий Лесов, който работи по неговия случай, Аркадий.
По следите на килъра
Младият нарушител не съумява да изгори жилището до основи. Съседи, които усещат аромат на пушек, викат пожарната, която открива телата.
Архивна фотография
На мястото на убийството проверяващият екип открива кървави пръстови отпечатъци и овъглена секира. Наемателите свидетелстват, че са видели чужд младеж на към петнадесет години, който се мотаел в близост.
Всички следи водят до остарелия познайник на ленинградската полиция Аркадий Нейланд. На 30 януари той към този момент е арестуван в сектора в Сухуми и е върнат в родния си град.
Особен случай
Нейланд с подготвеност дава отговор на въпросите на следствието и разказва всички условия на двойното ликвидиране. Когато го попитали за какво желал да унищожи беззащитно дете, той дал отговор, че детето му пречело с рева си.
Аркадий е сигурен, че като младеж няма да бъде наказан на гибел. Според Наказателния кодекс на РСФСР лица под 18-годишна възраст не могат да бъдат осъждани на такава.
Въпреки това се случва нещо, което малолетният палач не е могъл да планува: казусът провокира необятен публичен отзив. „ Бях учуден от акцията, която се развихри, когато обществеността научи, че килърът на семейство Купрееви е арестуван “, Лесов: „ Започнаха манифестации и събрания. Във вестниците се появиха претенции освен да се заведе дело против него, само че и да се разстреля, да се изиска от Президиума да приложи смъртно наказване и за Нейланд “.
Фактите доближават до висшите органи на страната и на 17 февруари 1964 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане, с което позволява използването на смъртно наказване по отношение на малолетни. Въпреки че закононарушението на Аркадий не е покрито от закона, за него е направено изключение предвид на „ особената свирепост, самообладание и цинизъм “ на убийствата му.
На 23 март 1964 година Нейланд е наказан на гибел посредством разстрел. Шокираният нарушител, чиято молба за опрощение е отхвърлена, дълго време не може да повярва, че го чака такава ужасна орис.
В дневника на затворническия лекар : „ През нощта незабавно ме повикаха при Аркадий Нейланд. Беше в нервност. Той блъскаше по желязната врата и крещеше: „ Не желая да умра! Не желая! “. На 11 август същата година присъдата е приведена в осъществяване.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ