Защо определени технологии се налагат в някои страни, а в други не?
Пресече ли човек границата с Германия, незабавно прави усещане какъв брой доста покриви са покрити с фотоволтаични (ФВ) съоръжения. Защо слънчевата сила тук е доста по-успешна, в сравнение с в прилежащи страни със сравними метеорологични условия? Въпрос, който би могъл да бъде заложен аналогично и предвид на известността на парогазовите електроцентрали (ПГ) в Близкия Изток или триумфа на преноса на непрекъснат ток с високо напрежение (ПТВН) в Индия и Китай. Очевидно е, че географията играе роля за триумфа на една технология в избрани райони. Вятърът, бреговете и гъстотата на популацията са решаващи фактори за желанието към ветроенергийни паркове на сушата или в морето. ПТВН опростява превъзмогването на огромни дистанции сред райони с високо произвеждане на сила и райони с високи енергийни потребности при минимални загуби при преноса. Но в последна сметка потреблението и пазарният дял на една технология мощно зависят от регулаторните органи, чиято задача е да ползват политическите насоки в законите и пазарните принадлежности.
Регулаторни намеси
Какво желаят да реализират органите? Една регулаторна интервенция може да послужи за поощряване на нововъведенията или за подкрепяне на въвеждането на пазара на потвърдени технологии. Подбудите могат да са стопански съображения или желанието да се реализиран цели за климата. При това роля играе необятен набор от фактори, да вземем за пример данъчни разпореждания или закони за околната среда както на световно, по този начин и на национално ниво.
При възобновимата сила държавната интервенция имаше голямо въздействие върху разпространяването на технологиите и произлизащите от това промени в енергийния пазар. Добър образец за това са фотоволтаичните системи в Германия. През последните двадесет години редица регулаторни рамкови условия облагодетелстваха научноизследователската и развойна активност за слънчеви енергийни технологии и предлагаха финансови тласъци за покупката на слънчеви съоръжения за семействата. Дори когато на локалния пазар слънчевите панели на практика не се задържаха по рафтовете, още по-голям брой от тях се изнасяше: през 2011 година и 2012 година немската фотоволтаична промишленост в международен мащаб имаше пазарен дял от почти 50%.
Междувременно тази история на икономическия триумф без подозрение може да послужи като предизвестие за рисковете от зависимостта от държавни дотации. Измененията на Закона за възобновимите сили и по-строгите държавни условия засегнаха сектора прекалено много. Миналата година той регистрира спад от 75%. С оглед на държавната интервенция, която от ден на ден се лимитира до „ помощ за самопомощ ”, и на мощната конкуренция от азиатски производители остава да се види дали немската фотоволтаична промишленост може да бъде стопански независима макар към момента растящата известност на технологията.
