(Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата Успение на Богородица в

(Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата „ Успение на Богородица " в Протат, началото на XIV век. Aтон)

За Светлината, огъня и светилата - слънцето, луната и звездите

Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната управляват човешките каузи, а астрологията се занимава точно с това, само че нашето мнение е, че в случай че по този метод могат да се плануват преваляванията и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и прочие, това никога не важи и за делата ни. Господ ни сътвори със свободна воля и ние сме господари на своите дейности. И в случай че всичките ни действия са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по нужда, но нужното не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито хвалба, нито неодобрение, а Бог се оказва неправдив, отреждайки на едни богатства, а на други - беди. Ала Господ не би управлявал творенията Си, както и не би промишлявал за тях, в случай че всичко беше подвластно на нуждата. И разсъдък не би ни бил необходим, че който не взема решение делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разсъдъкът ни е даден за размишляване, всичко рационално е дарено със свободна воля.

Подчертаваме още веднъж, че звездите не са причина за събитията - нито за раждането на роденото, нито за гибелта на умрялото, а могат да предскажат най-много дъждовете и измененията в атмосферата. А по отношение на изказванията, че могат да бъдат в случай че не причина, то най-малко предвещание за войни, тъй като слънцето, луната и звездите по разнообразни способи влияят върху въздуха и провокират всевъзможни връзки, положения и връзки сред хората, то даже тези положения са в наша власт и се подчиняват на разсъдъка, който ги ръководи и трансформира.

Появяват се и комети - знамения за гибелта на царете, само че те не са съществуващи отвека звезди, а се раждат и умират по Божия заповед сходно на звездата, появила се пред влъхвите сега на човеколюбивото и избавително за нас Христово олицетворение, която също не се числи измежду сътворените в начало. Това ясно се схваща от свидетелствата, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо напълно непривично за посоката и природата на звездите.

Трябва да се знае, че луната заимства светлината си от слънцето. Това става не тъй като Бог не е бил в положение да даде лична светлина, а с цел да вложи Той в творението тези естетика и ред, които са налице, когато един командва, а различен се подчинява, а също и с цел да се научим да поддържаме връзка един с различен, да споделяме с другите и да се подчиняваме - да се подчиняваме на първо място на Създателя, Бога Творец и Владика, а по-късно и на началниците, които са сложени от Него. При това не трябва да проверяваме: „ Защо еди-кой си е шеф, а аз не съм “, а дано одобряваме с признателност и благодушно всичко излизащо от Бога.

Понякога стават слънчеви и лунни затъмнения, които изрично разобличават безумието на тези, които се покланят на творението повече, в сравнение с Твореца (Рим. 1:25), и потвърждават, че слънцето и луната са изменчиви и променливи. А всичко изменчиво не е Бог, защото всичко което се променя, е тленно по природа.

Из: „ Точно ревю на православната религия ”, Преподобни Йоан Дамаскин, изд. Славянобългарски монастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “
Изображение: Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата „ Успение на Богородица " в Протат, началото на XIV век. Aтон