Преподобна Стойна, българката стискала жарава с голи ръце, лекувала безнадеждно болни
Преподобна Стойна (Стойна Димитрова) е родена на 09.09.1883 година в село Хазнатар, няходящо се напълно покрай гр. Серес, на територията на днешна Гърция.
Родителите нарекли щерка си Стойна, което значи устойчива, като че ли предчувствали нейният тайнствен живот. Живот изпълнен с мистерии, чудеса, само че и с физически премеждия.
Преподобна Стойна, българката стискала жарава с голи ръце, лекувала безнадеждно заболели, владеела небесни тайнства
Едва навършила 7-годишна възраст дребното момиче се разболяло от тежко инфекциозно заболяване – едра шарка, заради което тя изгубила физическото си зрение. Но пък Висшите сили я дарили с „ очи “, посредством които да няма ограничавания в полезрението си.
След края на Втората балканска война, или по-точно откакто България губи от териториите си и доста българи стартират да се преселват. Така тя стигнала до дребното селце Долна Сушица (днешен Златолист) и се заселили там до края на дните си.
По непотвърдени данни, само че съгласно думите на жителите на село Златолист, родителите на Стойна не останали още дълго на този свят и скоро след преместването си го напуснали, а тя останала сама. Тогава тя била на към 31-33 години.
Но се намерили положителни хора, които идвали да й оказват помощ.
За висшите способности и чудеса на Преподобна Стойна!
Малко преди гибелта си, Преподобната праща депеша, посредством която кани Бояна Паликарова от гр. Самоков (която тя назовава Боянка), да отиде при нея в храм „ Св. Георги “, с. Златолист, община Сандански, с цел да запише, всичко което би трябвало да доближи до нас в днешни дни.
В записките, които Боянка е водила, персонално диктувани от феноменът Преподобна Стойна, е записано, че Преподобната е могла да заграбва цялостни шепи с жарава и не е усещала изгарящата жега по ръцете си. Тя е могла да лекува всевъзможни заболявания, умеела е да беседва с тревите и билките. „ Виждала “ върху челата на хората думите, малко преди да бъдат изречени от самите тях – до момента в който са още в мислите им.
Самата тя признава пред Боянка, че владее заложба, която никой българин преди нея не е бил предопределен с нея – положение наречено прималяване.
Негово Високопреосвещенство Браницкия свещеник Максим чул за чудатите способности на Преподобната и решил персонално да я посети.
Щом дошъл деликатно огледал черквата, двора, кокошарника, отпил вода от кладенеца и по-късно поседнал под чинара, който съществува и до през днешния ден.
На свечеряване епископът я попитал какви са тези мълви, дето се носят за нея и дали всичко това е истина или фикция на хората.
Тогава тя му предложила да показва уменията си. Предупредила го, че ще стане студено. След това тя изпаднала в дълго и гореща молитва към брат си – Свети Георги Победоносец. Накрая тя почувствала Духа, ходилата почнали леко да й потреперват, по-късно тръпките обзели цялото й тяло и по този начин малко по малко почнала да се издига над повърхността на към 1,5 метра. След, което гладко се спуснала назад. Това е, така наречен положение левитация.
Следващото знамение, което тя разкрила пред епископът било, така наречен телепортация.
Негово Високопреосвещенство стоял прав с необятно отворени очи и треперещи ръце, а още не бил видял с очите си другото неземно свещенодействие, което владеела.
Преподобна Стойна притихнала на място, до момента в който почувствала, че небесните сили я изпълват и внезапно рухнала, само че не паднала или припаднала, а се разградила на дребни частици… Мигом плътта й, сходно на песъчлив облак, се материализирала на клона на вековния чинар в двора на храм „ Св. Георги “.
Владиката стоял на вратата и се кръстел трескаво, поради видяното. В този момент тя се плъзнала по дънера на дървото, пресякла градинката и коленичила пред Негово Високопреосвещенство.
Загубил и мозъка, и дума той, въпреки всичко, съумял да смъкна сребърният кръст от гърдите си, окачвайки го на нейната шия, той изрекъл:
„ Всичко е от Бога, безкрайни са Всевишните Му Сили! А ти си облик на неизказания Божи промисъл и си по-достойна от мене. “
