Волята и търпението правят чудеса! Как да ги развием?
Преподавателят от Станфърд Уолтър Мишел, по-известен като „ Бащата на самоконтрола “, е дал своите препоръки в книга, отдадена на развиването на волята.
В средата на ХХ век станфордски учител на име Уолтър Мишел провел психически опит под кодово име „ Тест с бонбони “ с присъединяване на деца на предучилищна възраст. Ученият предложил една елементарна концепция. Децата се пускали едно по едно в стая, където на масата пред тях имало нещо вкусничко. Експериментаторът им предложил следния избор – да изядат незабавно лакомството или да изчакат 15 минути и да получат двойна доза като премия за търпението си.
Експериментът дал потресаващи резултати! Децата, които показали мощна воля, след това се оказали по-добри възпитаници в учебно заведение. На възраст 27-32 години към момента нямали наднормено тегло, също така сполучливо се справяли със напрежението, реализирали поставените си цели и изпитвали самоуважение.
.jpg )
Волята, търпението и самоконтролът могат да вършат чудеса! Но по какъв начин можем да ги развием? И по какъв начин с годините да укрепим тези качества? Бащата на самоконтрола дава отговор на тези въпроси в книгата си.
Основен принцип
Започнете да укрепвате волята си, като си визиите бъдещето си по-интересно, по-примамливо и привлекателно, освен това обезценявайки сегашното си. Принципът е следния – „ притопляте “ бъдещето, до момента в който сегашното „ се охлажда “. Ако обичате да хапвате чипс и други нездравословни храни, добре е, до момента в който ги консумирате да си повтаряте непрекъснато „ Имам всички шансове да затлъстея “. Ден след ден желанието ви да хапнете нещо сходно ще понижава. Но няма да можете да сдържите моментното си предпочитание, в случай че се фокусирате върху краткосрочния резултат във тип на мимолетно наслаждение.
В основата на позитивните промени би трябвало да залегне ясната и разбираема директива за случаите, когато ви се постанова да се откажете от приятни неща. Постарайте се да си приготвите авансово основни думи, които да ви оказват помощ да спрете моментните си пориви и безперспективните си увлечения.
Избягвайте евтините клопки
Още при първия си опит да намерите опрощение на личната си уязвимост, постарайте се да не попадате в този на ниска цена капан на психическата си отбрана. Това са евтини операции, с чиято помощ подсъзнанието се пробва да ни защищити от съзнателна отговорност. Не си измисляйте никакви оправдания от вида „ Имам правото да се поотпусна “, „ Нямах сили да се сдържа “ или „ Така трябваше да стане “. Самокритиката е превъзходен асистент в битката със самоизмамите.
Пригответе се да игнорирате психическата си имунна отбрана, в случай че тя стартира отново да подмята оправдания за нежеланите ви дейности и недалновидните ви действия.
Стратегия на безучастие
Когато човек осъзнае, че излиза от зоната на самоконтрола си, той постоянно прави опити да се защищити самичък – изхвърля на боклука всички нездравословни артикули, кутии с цигари или ресурси от алкохол, дава си заричане да не купува повече сходни неща.
Практиката обаче демонстрира, че при липса на явен проект и сдържащи фактори тази тактика просто не работи!
Самонаблюдение
Уолтър Мишел ни поучава да си водим дневник на самоконтрола, който да ни помогне да управляваме държанието си в моменти на прелъщение. Можете да употребявате тетрадка или бележник, в който да си записвате случаите, в които сте изгубили самоконтрол.
Записвайте си и съответните обстановки, довели до стрес, както и степента на влияние на тези обстановки.
Тази сякаш елементарна методика се е потвърдила като необикновено ефикасна. Тя в действителност работи! Изводите, които ще можете да си извършите от дневника си, са предизвестие, а предизвестеният човек е доста по-склонен да работи рационално. По-нататък изводите ви ще станат основа на вашите условни вериги „ ако-значи “.
Условни вериги „ ако-значи “
Ако имате подготвен проект за деяние, при пораждане на сложна непредвидена обстановка ще ви е доста по-лесно да преодолеете изкушението. За задачата би трябвало да имате в съзнанието си приведени в цялостна бойна подготвеност условни вериги „ ако-значи “.
Ето един елементарен образец за такава верига: „ Ако се озова край хладилника, няма да надзървам вътре “, „ Ако алармата ме разсъни в седем и половина, ще изляза да потичам “, „ Ако видя по пътя си бар, ще го подмина по отсрещния тротоар “.
Важно е да употребявате и репетирате тези вериги допустимо най-често. Постепенно проектите ви ще стартират да се извършват механично и ще ви разрешат да контролирате дейностите си без особени старания.
Да се погледнеш в профил
Да предположим, че някой ви е наранил, разрушил ви е сърцето. Мнозина в сходна обстановка стартират да къткат душевната си болежка, да претърпяват още веднъж и още веднъж неприятните събития, усилвайки възприятието за засегнатост и изпадайки в меланхолия. В резултат на това стресът се повишава, а самоконтролът пада до сериозни стойности. Дългосрочното страдалчество води до цялостна загуба на надзор над страстите.
Постарайте се да се погледнете в сходна обстановка в профил, през очите на на ваш прочут или на академик като Стивън Хокинг. Представете си по какъв начин този човек ви гледа и какво си мисли в този миг: „ Тези проблеми са същинска дреболия спрямо многочислените Вселени “. Погледнете независимо и обективно на обстановката си и се постарайте да я омаловажите.
Развиването на самоконтрола става доста елементарно – посредством постоянна процедура и автоматизиране на деянията на воля.
В средата на ХХ век станфордски учител на име Уолтър Мишел провел психически опит под кодово име „ Тест с бонбони “ с присъединяване на деца на предучилищна възраст. Ученият предложил една елементарна концепция. Децата се пускали едно по едно в стая, където на масата пред тях имало нещо вкусничко. Експериментаторът им предложил следния избор – да изядат незабавно лакомството или да изчакат 15 минути и да получат двойна доза като премия за търпението си.
Експериментът дал потресаващи резултати! Децата, които показали мощна воля, след това се оказали по-добри възпитаници в учебно заведение. На възраст 27-32 години към момента нямали наднормено тегло, също така сполучливо се справяли със напрежението, реализирали поставените си цели и изпитвали самоуважение.
Волята, търпението и самоконтролът могат да вършат чудеса! Но по какъв начин можем да ги развием? И по какъв начин с годините да укрепим тези качества? Бащата на самоконтрола дава отговор на тези въпроси в книгата си.
Основен принцип
Започнете да укрепвате волята си, като си визиите бъдещето си по-интересно, по-примамливо и привлекателно, освен това обезценявайки сегашното си. Принципът е следния – „ притопляте “ бъдещето, до момента в който сегашното „ се охлажда “. Ако обичате да хапвате чипс и други нездравословни храни, добре е, до момента в който ги консумирате да си повтаряте непрекъснато „ Имам всички шансове да затлъстея “. Ден след ден желанието ви да хапнете нещо сходно ще понижава. Но няма да можете да сдържите моментното си предпочитание, в случай че се фокусирате върху краткосрочния резултат във тип на мимолетно наслаждение.
В основата на позитивните промени би трябвало да залегне ясната и разбираема директива за случаите, когато ви се постанова да се откажете от приятни неща. Постарайте се да си приготвите авансово основни думи, които да ви оказват помощ да спрете моментните си пориви и безперспективните си увлечения.
Избягвайте евтините клопки
Още при първия си опит да намерите опрощение на личната си уязвимост, постарайте се да не попадате в този на ниска цена капан на психическата си отбрана. Това са евтини операции, с чиято помощ подсъзнанието се пробва да ни защищити от съзнателна отговорност. Не си измисляйте никакви оправдания от вида „ Имам правото да се поотпусна “, „ Нямах сили да се сдържа “ или „ Така трябваше да стане “. Самокритиката е превъзходен асистент в битката със самоизмамите.
Пригответе се да игнорирате психическата си имунна отбрана, в случай че тя стартира отново да подмята оправдания за нежеланите ви дейности и недалновидните ви действия.
Стратегия на безучастие
Когато човек осъзнае, че излиза от зоната на самоконтрола си, той постоянно прави опити да се защищити самичък – изхвърля на боклука всички нездравословни артикули, кутии с цигари или ресурси от алкохол, дава си заричане да не купува повече сходни неща.
Практиката обаче демонстрира, че при липса на явен проект и сдържащи фактори тази тактика просто не работи!
Самонаблюдение
Уолтър Мишел ни поучава да си водим дневник на самоконтрола, който да ни помогне да управляваме държанието си в моменти на прелъщение. Можете да употребявате тетрадка или бележник, в който да си записвате случаите, в които сте изгубили самоконтрол.
Записвайте си и съответните обстановки, довели до стрес, както и степента на влияние на тези обстановки.
Тази сякаш елементарна методика се е потвърдила като необикновено ефикасна. Тя в действителност работи! Изводите, които ще можете да си извършите от дневника си, са предизвестие, а предизвестеният човек е доста по-склонен да работи рационално. По-нататък изводите ви ще станат основа на вашите условни вериги „ ако-значи “.
Условни вериги „ ако-значи “
Ако имате подготвен проект за деяние, при пораждане на сложна непредвидена обстановка ще ви е доста по-лесно да преодолеете изкушението. За задачата би трябвало да имате в съзнанието си приведени в цялостна бойна подготвеност условни вериги „ ако-значи “.
Ето един елементарен образец за такава верига: „ Ако се озова край хладилника, няма да надзървам вътре “, „ Ако алармата ме разсъни в седем и половина, ще изляза да потичам “, „ Ако видя по пътя си бар, ще го подмина по отсрещния тротоар “.
Важно е да употребявате и репетирате тези вериги допустимо най-често. Постепенно проектите ви ще стартират да се извършват механично и ще ви разрешат да контролирате дейностите си без особени старания.
Да се погледнеш в профил
Да предположим, че някой ви е наранил, разрушил ви е сърцето. Мнозина в сходна обстановка стартират да къткат душевната си болежка, да претърпяват още веднъж и още веднъж неприятните събития, усилвайки възприятието за засегнатост и изпадайки в меланхолия. В резултат на това стресът се повишава, а самоконтролът пада до сериозни стойности. Дългосрочното страдалчество води до цялостна загуба на надзор над страстите.
Постарайте се да се погледнете в сходна обстановка в профил, през очите на на ваш прочут или на академик като Стивън Хокинг. Представете си по какъв начин този човек ви гледа и какво си мисли в този миг: „ Тези проблеми са същинска дреболия спрямо многочислените Вселени “. Погледнете независимо и обективно на обстановката си и се постарайте да я омаловажите.
Развиването на самоконтрола става доста елементарно – посредством постоянна процедура и автоматизиране на деянията на воля.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ