Църквата почита на 28 февруари преп. Василий Изповедник. Св. мчца Кирана Солунска
Преп. Василий Изповедник води монашеско житие и обърнал мнозина към православната религия
Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова той бил арестуван и бил предаден на доста мъчения; само че той отхвърлил еретическото обучение на иконоборците и дружно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, сходно на преподобния Прокопий; след това го затворили в тюрма, където се мъчил дълго време - до гибелта на нечестивия цар.
След гибелта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат дружно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически писания, като обърнал мнозина към православната религия и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, признателност и неизказана наслада отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство. Свети Василий умрял към 750 година
Кирана се показала като смела и непоклатима християнка и не поискала да одобри исляма
Св. Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в фамилията на благочестиви християни. Стройна и красива госпожица, тя била харесана от един еничарин, който бил субашия (чиновник, събиращ десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с тайфа еничари. Отвел я в Солун, където негови другари лъжесвидетелствали, че девойката дала обещание да му стане жена и да одобри тяхната религия.
Кирана се показала като смела и непоклатима християнка - тя не поискала нито да се омъжи за насилника, нито да одобри исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в пандиза. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я изтезават както си желаят.
" Един я биеше с дърво - четем в житието й, - различен - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, до момента в който я оставиха като мъртва... А в нощите ключарят на пандиза я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво откри, биеше я безмилостно... "
Така в продължение на една седмица Кирана била грубо измъчвана. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала. И тогава станало знамение - "...блесна огромна светлина в пандиза, слезе от горната страна от покрива като мълния, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влезнало вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т.е. 10-11 ч. през нощта). "
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разграничени сред вярващите като свещени. По-късно незнаен литератор съставил житието й на гръцки език.
Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова той бил арестуван и бил предаден на доста мъчения; само че той отхвърлил еретическото обучение на иконоборците и дружно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, сходно на преподобния Прокопий; след това го затворили в тюрма, където се мъчил дълго време - до гибелта на нечестивия цар.
След гибелта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат дружно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически писания, като обърнал мнозина към православната религия и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, признателност и неизказана наслада отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство. Свети Василий умрял към 750 година
Кирана се показала като смела и непоклатима християнка и не поискала да одобри исляма
Св. Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в фамилията на благочестиви християни. Стройна и красива госпожица, тя била харесана от един еничарин, който бил субашия (чиновник, събиращ десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с тайфа еничари. Отвел я в Солун, където негови другари лъжесвидетелствали, че девойката дала обещание да му стане жена и да одобри тяхната религия.
Кирана се показала като смела и непоклатима християнка - тя не поискала нито да се омъжи за насилника, нито да одобри исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в пандиза. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я изтезават както си желаят.
" Един я биеше с дърво - четем в житието й, - различен - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, до момента в който я оставиха като мъртва... А в нощите ключарят на пандиза я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво откри, биеше я безмилостно... "
Така в продължение на една седмица Кирана била грубо измъчвана. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала. И тогава станало знамение - "...блесна огромна светлина в пандиза, слезе от горната страна от покрива като мълния, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влезнало вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т.е. 10-11 ч. през нощта). "
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разграничени сред вярващите като свещени. По-късно незнаен литератор съставил житието й на гръцки език.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ