Пренасяме се в северна Унгария, в най-стария театър в страната,

...
Пренасяме се в северна Унгария, в най-стария театър в страната,
Коментари Харесай

Гергей Кешеяк – визионерът

„ Пренасяме се ” в северна Унгария, в най-стария спектакъл в страната, в красивия град Мишколц, в сърцето на оперния фестивал „ Барток плюс ”. За да се срещнем с огромния маджарски диригент Гергей Кешеяк, един от основателите на фестивала и на състезанието за написване на оперна творба „ Ключ към бъдещето “. Той е освен огромен музикант, само че и визионер. Един от тези, които движат света на музиката напред, които проправят нови пътища и чиито хрумвания звучат като признание. Не беше елементарно да беседвам с Гергей Кешеяк! Защото с изключение на главен уредник на фестивала „ Барток плюс ” той имаше и доста креативно присъединяване в програмата. Дирижира два премиерни спектакъла на новата опера „ Рок Джовани ” или „ Рок Жуан “ на младия маджарски композитор Опор Сюч, въодушевена от „ Дон Жуан “ на Моцарт. /Маестрото доста пъти е работил по класическия моцартов шедьовър, освен като диригент, само че и като режисьор./ Няколко дни преди този момент Гергей Кешеяк дирижира класическата рок опера „ Стефан, кралят ” от Левенте Сьорени.

Маестро, бях доста впечатлена от реакциите на публиката по време на осъществяването на „ Стефан, кралят ”! Изглежда унгарската аудитория доста добре познава и обича тази рок опера! Какво е смисъла й за актуалния маджарски музикален спектакъл?
Това е унгарската „ Исус Христос Суперзвезда “. Премиерата й през 1984 година беше същинска гражданска война, тъй като ние се намирахме в навечерието на политическите промени. Дирижирал съм я няколко пъти. И всякога се удивлявам от ден на ден какъв шедьовър е тя! Стиховете на Янош Броди са прелестни! Формата не е толкоз комплицирана като при класическата опера, само че тя има доста мощно експресивно влияние. А фестивалът „ Барток плюс “ търси пътя по какъв начин да бъде основана нова известна оперна музика. И макар че „ Стефан, кралят “ не е опера, а рок опера, можем да препоръчаме на композиторите музикалната и театралната талантливост на тази творба. Това е пътят – да бъдат употребявани тези ефектни и сполучливи детайли при основаването на модерни оперни произведения!

Работили сте на доста места по целия свят. Смятате ли, че новите подиуми в далечния изток като Операта в Оман да вземем за пример се трансформират в най-важните места през днешния ден за представянето на остарялата европейска просвета?
Вие сте безусловно права, тъй като аз съм работил в Оман. Това беше по време на тържественото разкриване на органа в Операта в Мускат. Мога да приказвам единствено с удивление за метода, по който показват европейската просвета, европейското оперно изкуство в Оман! Изглежда те повтарят върховите моменти на европейския оперен живот.

Вие дирижирате също оперетна музика и мюзикъл. Смятате ли, че тези жанрове могат да взаимодействат и да въодушевяват света на операта?
Разделението на жанровете е въпрос на формулировка. Винаги дублирам, че в първото си издание „ Вълшебната флейта ” е избрана като оперета /зингшпил/. Но макар че обичам оперетата и мисля, че това е доста важен жанр и специфичен интервал от унгарската музикална просвета, смятам, че времето на оперетата е окончателно отминало. Мюзикълът е нещо друго. Този род е към момента жив. И в моето виждане за бъдещето новите оперни мостри, които хората ще ценят, биха могли да израснат от мюзикъла по някакъв метод. Ако можем да съвместим известността на музиката в мюзикъла с високото равнище на оперното изкуство, това би могло да бъде сполучливо! И по този начин, както в първото издание на „ Вълшебната флейта ” е маркирано, че това е оперета, аз се надявам, че след няколко века няма да се приказва за мюзикъл и за опера, а за най-високо равнище театрална музика!

Смятате ли, че „ Дон Жуан “ е една от тези произведения, дружно с „ Отело “, които могат да бъдат пренесени във всяка ера и на всяко място? Както и една от тези произведения, дружно с шедьоврите на Й.С.Бах, които могат да бъдат претворени, аранжирани във всеки музикален жанр?
Да, това е шедьовър, който може да бъде съпоставен с „ Отело ”, тъй като е общочовешка драма. Действително въодушевява доста режисьори и фестивали. И в действителност сме гледали доста разнообразни типове постановки на „ Дон Жуан ”. „ Рок Джовани ” е парафраза. Не знам операта да е била поставяна по този метод някъде до момента. И не приказваме единствено за режисурата! Това е осъществяване, което сътворяваме дружно с младия композитор Опор Сюч и с режисьора Влад Троицки. Нека да си представим, че Моцарт пристигна при нас през днешния ден за няколко дни и ние му покажем какви нови музикални принадлежности съществуват, какви нови музикални ритми и стилове са основани след него. Аз съм 100 % сигурен, че той би поискал да употребява тези нови принадлежности, музикални стилове и форми! Защото е направил същото в своята ера. Например знаем, че той основава доста произведения за кларинет и от значително махленски инструмент го трансформира в част от оркестъра. Същото се отнася и за мелодиката и ритмиката на танците на елементарните хора, които Моцарт пресътворява в своята музика. Сигурен съм, че в случай че той живееше през днешния ден, щеше да върви по концерти и по празненства, с цел да усети по какъв начин се радват и забавляват хората в този момент, и би употребявал тези известни ритми и стилове в своето творчество! И по този начин, „ Рок Джовани ” не е единствено една оркестровка на операта „ Дон Жуан “ за рок оркестър. Музикалната драматургия е доста значима в оперното творчество на Моцарт и би трябвало да бъде значима и за нас! В „ Рок Джовани ” вокалните партии не са изменени и артистите са оперни артисти. Но те са задоволително разкрепостени, с цел да могат да интерпретират разнообразни музикални стилове. Така че нотите са същите, само че те пеят в разнообразни стилове. Акомпаниментът на оркестъра обаче е напълно друг. Променена е освен оркестрацията, само че и хармонията. Да се върнем назад на музикалната драматургия! Всеки воин има друг музикален жанр. Лепорело пее в стилистиката на ХХ век в дисонанси. Елвира е същинска рокерка. Дон Отавио е най-класически. Церлина и Мазето пеят в стила на балканската фолк музика на сватбена гала на село. Дон Жуан извършва рок музика, само че неговия обаятелен глас звучи като във френски шансон. Невероятно е по какъв начин всички тези стилове се съчетават в едно цяло!

Маестро Кешеяк, споделяте, че Вашата задача е да помогнете на актуалните композитори и публиката да се открият един различен още веднъж. Учреденият от Вас по отношение на това конкурс за основаване на оперна творба „ Ключ към бъдещето “ отбелязва 5-годишнина. Правейки равносметка, кое Ви кара да се чувствате най-горд?
Най-напред аз преброих 20 продукции, които ние сме осъществили като първи осъществявания. След това се отхвърлих да броя. Мисля, че сме имали повече от 30 министър председатели. И макар че считам, че в живота качеството е по-важно от количеството, с цел да можем да отпразнуваме появяването на нов оперен шедьовър, би трябвало да сме показали доста произведения, с цел да се появи той. Така че аз мисля, че задачата на оперния фестивал „ Барток плюс ” е да продуцира доста нови опери и всред тях може би ще се роди нов шедьовър!

Какво е Вашето обръщение към актуалните композитори по света?
Да осъзнават защо са родени, тъй като те имат специфична заложба да получават послания от света и от Бог, които да претворяват в музика! И те не би трябвало да мислят за това, че специфични. Според мен музиката през ХХ век се унищожава малко или повече таман поради това. Защото композиторите се концентрират върху себе си, а не върху предаването на посланието. А в случай че се концентрират върху посланието, биха били задоволително забавни, с цел да бъдат обичани от тези, към които е отправено то!
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР