4 места на ул. „Оборище“, от които задължително си пускаме снимка в Инстаграм
Пренасям се на още една от обичаните ми улици в София – „ Оборище “, на която постоянно мога да открия нещо вкусно за ядене, да се насладя на чаша розе или просто да се разходя и да запечатам още един кадър за Инстаграм.
Едно от обичаните ми места се намира още първоначално й, на номер 9. Да, онази блестящо жълта къща, която обаче е малко скрита и тъкмо това й е хубавото, тъй като остава леко настрана от шумотевицата на колите, които минават непрестанно. В нееднократно сме снимали, само че и през седмицата обичам да си присвоявам малко време за обяд – без значение дали се настанявам вътре, в някоя от уютните стаи на къщата, или на открито в красивата градина. В менюто постоянно откривам нещо вкусно за ядене и мъчно издържам на десертите, които са разнообразни всеки ден.
Когато бързам или желая да си взема нещо за у дома, наложително минавам през „ Хлебар “ , където всеки ден има друго обедно меню. Да не приказвам за гризините и баниците им, като изключително обичана ми е тази с картофи и манатарки, която ме придвижва непосредствено в детството. Това се отнася и за крем карамела, с който също постоянно обичам да се разглезвам, загърбвайки гузната си съвест при желанието за десерт. Просто си взимам, фотографирам и отивам по задания.
И още...
Едно от обичаните ми места се намира още първоначално й, на номер 9. Да, онази блестящо жълта къща, която обаче е малко скрита и тъкмо това й е хубавото, тъй като остава леко настрана от шумотевицата на колите, които минават непрестанно. В нееднократно сме снимали, само че и през седмицата обичам да си присвоявам малко време за обяд – без значение дали се настанявам вътре, в някоя от уютните стаи на къщата, или на открито в красивата градина. В менюто постоянно откривам нещо вкусно за ядене и мъчно издържам на десертите, които са разнообразни всеки ден.
Когато бързам или желая да си взема нещо за у дома, наложително минавам през „ Хлебар “ , където всеки ден има друго обедно меню. Да не приказвам за гризините и баниците им, като изключително обичана ми е тази с картофи и манатарки, която ме придвижва непосредствено в детството. Това се отнася и за крем карамела, с който също постоянно обичам да се разглезвам, загърбвайки гузната си съвест при желанието за десерт. Просто си взимам, фотографирам и отивам по задания.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




