Емил Хърсев: Преминаването към еврото по време на инфлация е фантастика и стрес
Преминаването към еврото по време на инфлация е фантастика и стрес. Това разяснява пред Нова нюз Емил Хърсев.
“Няколко месеца има опит за нарастване на цените, вижда се, че пазарът не го приема и те слизат назад. Това не е инфлация. Това е опит за потребление на психическите събитие на суматоха и неустановеност. Но практиката демонстрира, че в нито една страна присъединението към еврозоната не е провокирало значителен и осезателен инфлационен развой ”, разясни финансистът.
Той съобщи още, че еврото към този момент е влезнало у нас.
“Ако някой мисли, че в този момент ще влезе еврото - бърка! Еврото е влезнало и ние плащаме в евро всеки Божи ден! Вътре в националния оборот има заплащания в евро и те нарастват. Огромна част от депозитите също се съхраняват към този момент в евро. Хората просто са се преместили на аварийна валута, с оглед сигурност ”, изясни Хърсев.
Той разяснява и бюджетът, неговата идна актуализация и въздействието му върху българската стопанска система.
По думите на финансиста растежа на стопанската система не зависи от бюджета.
“Има не повече от 10% дял на публични поръчки в Брутният вътрешен продукт ”, сподели Хърсев и добави, че съгласно него този дял вероятно ще намалее, само че увери, че Брутният вътрешен продукт пораства, а с него и износа.
“Изключително положителни цени сега за износа на главните експортни браншове на България. На това се дължи положителния тонус на българската стопанска система ”, сподели Хърсев.
Той обаче бе безапелационен, че актуализацията на бюджета не може да компенсира загубите за потребителите, като неналичието на нарастване на работната заплата и покачването на съществени хранителни артикули.
“Бюджетът не може да храни нацията! Напротив- нацията би трябвало да цялостни бюджета и да храни страната ”, съобщи Хърсев. “Поскъпването на съществени хранителни артикули е част от икономическото развиване ”, добави той.
А по какъв начин страната ни да излезе от рецесията? Финансистът бе безапелационен: “Само по един единствен метод се излиза от рецесия - с повече работа и произвеждане. Не виждам това нещо да е цел и приоритет ”.
“Няколко месеца има опит за нарастване на цените, вижда се, че пазарът не го приема и те слизат назад. Това не е инфлация. Това е опит за потребление на психическите събитие на суматоха и неустановеност. Но практиката демонстрира, че в нито една страна присъединението към еврозоната не е провокирало значителен и осезателен инфлационен развой ”, разясни финансистът.
Той съобщи още, че еврото към този момент е влезнало у нас.
“Ако някой мисли, че в този момент ще влезе еврото - бърка! Еврото е влезнало и ние плащаме в евро всеки Божи ден! Вътре в националния оборот има заплащания в евро и те нарастват. Огромна част от депозитите също се съхраняват към този момент в евро. Хората просто са се преместили на аварийна валута, с оглед сигурност ”, изясни Хърсев.
Той разяснява и бюджетът, неговата идна актуализация и въздействието му върху българската стопанска система.
По думите на финансиста растежа на стопанската система не зависи от бюджета.
“Има не повече от 10% дял на публични поръчки в Брутният вътрешен продукт ”, сподели Хърсев и добави, че съгласно него този дял вероятно ще намалее, само че увери, че Брутният вътрешен продукт пораства, а с него и износа.
“Изключително положителни цени сега за износа на главните експортни браншове на България. На това се дължи положителния тонус на българската стопанска система ”, сподели Хърсев.
Той обаче бе безапелационен, че актуализацията на бюджета не може да компенсира загубите за потребителите, като неналичието на нарастване на работната заплата и покачването на съществени хранителни артикули.
“Бюджетът не може да храни нацията! Напротив- нацията би трябвало да цялостни бюджета и да храни страната ”, съобщи Хърсев. “Поскъпването на съществени хранителни артикули е част от икономическото развиване ”, добави той.
А по какъв начин страната ни да излезе от рецесията? Финансистът бе безапелационен: “Само по един единствен метод се излиза от рецесия - с повече работа и произвеждане. Не виждам това нещо да е цел и приоритет ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ