Как да откажем Фейсбук за 90 минути
Премиерата на " Социалната алтернатива " бе преди близо година и преди цялостен един апокалипсис - през януари на фестивала за без значение кино " Сънданс ", само че макар суперлативните мнения на присъствалите критици той не стигна до екраните и сърцата на потребителите, преди продуцентът и пропагандатор " Нетфликс " да го пусне в своя стрийм тази есен.
Популярността му отприщи всеобщи и енергични реакции в западния свят, по-малко у нас (където Google изважда единствено един резултат на български с името Тристан Харис, а кой е той - след малко). " Ако не плащате за продукта, вие сте продуктът ", с такива мантри плаши потребителите режисьорът Джеф Орловски. " Само две промишлености назовават клиентите си users " (употребяващи) - продължава той макабреното си ревю - наркоиндустрията и софтуерната такава ". " Най-важният документален филм на нашето време " го назова английският в. " Индипендънт ". И не беше единственият, който изпита сходен екстаз.
Лично видях стреснати от кино лентата - може би не чак до степен да отрежат достъпа до интернет на децата си, както е фешън измежду шефчетата в Силициевата котловина (те го удостоверяват и пред камерите на Орловски), само че сигурно до степен да се замислят за вредите, които обществените мрежи нанасят върху обособената персона, а сетне и върху обществото: чувството, че си като жаба, варена на муден огън в казан от омраза; фалшиви новини; здравни кризи; политически манипулации; екстремизъм; конспиративни теории за 5G, кемтрейлс, ковид... И преди всичко, фактът, че въобще си логнат сега и в още доста часове от деня и нощта си. Може би пък цифровите капиталисти не бъркат, третирайки клиентите си като наркозависими?
" Социалната алтернатива " е 93-минутен документален филм под формата - главно - на изявленията, който не споделя нещо ново, само че обобщава добре известните проблеми по зрелищен и много манипулативен метод. Режисьорът Орловски среща през студентските си години в Станфорд идеолога Тристан Харис - през днешния ден някогашен програмист, предприемач, шеф на отдела за етичен дизайн на Google, а в този момент препитаващ се посредством Центъра за хуманни технологии, биещ паника за дебнещите в мрежата рискове, индивидът, наричан от The Atlantic " най-близкото до съвест, което Силициевата котловина има ". Харис е най-артикулираният глас във кино лентата, съзиращ едновременно химера и антиутопия в този, което технологиите ни предизвикват.
Пред камерата застават и други значими инженери, мениджъри и вложители, работили за най-крупните цифрови компании (Facebook, Instagram, Twitter, YouTube): инженерът, изобретил бутона like; основателят на алгоритъма, посредством който YouTube ви предлага нови видеоклипове; отговорникът по монетизацията на ранния Facebook и така нататък Всички те изясняват по какъв начин всичко е почнало с положителни планове, а след това чудовището на Франкенщайн - разбирай изкуственият разсъдък - е излязло от контрола на основателя си: къде от недовиждане, къде от чиста лакомия. Понякога ти го изясняват изпаднал тулуп с расти или венчър капиталист, което го прави недотам убедително обръщение.
Документалната част е осведомително внушителна, само че и драматургично досадна, по тази причина авторите на кино лентата вземат решение да разнообразят сухата материя с " драматизирани " епизоди, в които същински холивудски артисти играят същинско семейство от американската междинна класа. Майката се тревожи, че децата ѝ прекарват прекалено много време, взрени в телефоните си (което е вярно), а децата биват изобразени като бледни зомбита в плен на величествения Алгоритъм, който ги въвлича все по-дълбоко в заешката дупка, предлагайки им още и още от наличието, което копнеят да изгълтат. Актьорът от " Момчетата от Мадисън авеню " Винсънт Картайзър играе нещо като бот с раздвояване на личността, утопичен облик на Алгоритъма в на ниска цена подражание на " Матрицата ", имитация на живите детски емоции в шедьовъра на Pixar " Отвътре на открито ", с цел да покаже по какъв начин изкуственият разсъдък ни " работи ", въздействайки йота по йота върху невроните ни. Като концепция добре, единствено да не беше толкоз едва кино!
В последна сметка " Социалната алтернатива " не предлага решения, с изключение на " изхвърлете смарт телефона през прозореца ", и въпреки че светът от дълго време се бори за наднационални регулации на цифровото наличие (още от изборите в Съединени американски щати през 2016-а и абсурда с Cambridge Analytica), създателите и на този филм са наясно, че не знаят по какъв начин това да се случи. Най-малкото, в диалога би трябвало да вземат участие обществени антрополози, философи, биоетици и психолози, а не просто програмисти и вложители, които може и да знаят как действат AI логаритмите, само че хал хабер си нямат по какъв начин действа човешката душа.
Може би " Социалната алтернатива " има смисъл като учебен филм, който да пуснем на децата, само че не знам дали няма да го одобряват като отегчителна дидактика. Пък и историята познава премного образци, че изкуството (и в частност киното) не е в положение да трансформира публичните настройки. Само няколко месеца откакто " Фаренхайт 9/11 " на Майкъл Мур, най-касовият документален филм на всички времена, грабна " Златна палма " в Кан (и още десетки награди) с изобличението на Буш-младши като индивида, употребявал терористичната офанзива от 11 септември като предлог да нахлуе в Ирак и да стартира война, Джордж У. беше избран отново за президент на Съединени американски щати.
Три години по-късно " Неудобната истина " завоюва " Оскар ", а идеологът му Ал Гор - Нобелова премия за мир. И какво направихме с глобалното затопляне? Пак нищо.
Да, всеобщата премиера на " Социалната алтернатива " беше отлично прицелена в седмиците преди президентските избори в Съединени американски щати. А стрийминг колосът " Нетфликс " също употребява предусещащ логаритъм, с цел да предлага филми и сериали на своите клиенти. Да не стане като в известната аналогова сентенция " крадецът вика " дръжте крадеца "?
Ако пък желаете качествено художествено произведение на тематика " Facebook е неприятен ", потърсете " Социалната мрежа " на Дейвид Финчър от 2010 година - време, когато множеството от участниците в днешните онлайн баталии още не са имали профили. Защото това, което прави технологиите рискови, са не технологиите, а хората - и техните недостатъци.
Популярността му отприщи всеобщи и енергични реакции в западния свят, по-малко у нас (където Google изважда единствено един резултат на български с името Тристан Харис, а кой е той - след малко). " Ако не плащате за продукта, вие сте продуктът ", с такива мантри плаши потребителите режисьорът Джеф Орловски. " Само две промишлености назовават клиентите си users " (употребяващи) - продължава той макабреното си ревю - наркоиндустрията и софтуерната такава ". " Най-важният документален филм на нашето време " го назова английският в. " Индипендънт ". И не беше единственият, който изпита сходен екстаз.
Лично видях стреснати от кино лентата - може би не чак до степен да отрежат достъпа до интернет на децата си, както е фешън измежду шефчетата в Силициевата котловина (те го удостоверяват и пред камерите на Орловски), само че сигурно до степен да се замислят за вредите, които обществените мрежи нанасят върху обособената персона, а сетне и върху обществото: чувството, че си като жаба, варена на муден огън в казан от омраза; фалшиви новини; здравни кризи; политически манипулации; екстремизъм; конспиративни теории за 5G, кемтрейлс, ковид... И преди всичко, фактът, че въобще си логнат сега и в още доста часове от деня и нощта си. Може би пък цифровите капиталисти не бъркат, третирайки клиентите си като наркозависими?
" Социалната алтернатива " е 93-минутен документален филм под формата - главно - на изявленията, който не споделя нещо ново, само че обобщава добре известните проблеми по зрелищен и много манипулативен метод. Режисьорът Орловски среща през студентските си години в Станфорд идеолога Тристан Харис - през днешния ден някогашен програмист, предприемач, шеф на отдела за етичен дизайн на Google, а в този момент препитаващ се посредством Центъра за хуманни технологии, биещ паника за дебнещите в мрежата рискове, индивидът, наричан от The Atlantic " най-близкото до съвест, което Силициевата котловина има ". Харис е най-артикулираният глас във кино лентата, съзиращ едновременно химера и антиутопия в този, което технологиите ни предизвикват.
Пред камерата застават и други значими инженери, мениджъри и вложители, работили за най-крупните цифрови компании (Facebook, Instagram, Twitter, YouTube): инженерът, изобретил бутона like; основателят на алгоритъма, посредством който YouTube ви предлага нови видеоклипове; отговорникът по монетизацията на ранния Facebook и така нататък Всички те изясняват по какъв начин всичко е почнало с положителни планове, а след това чудовището на Франкенщайн - разбирай изкуственият разсъдък - е излязло от контрола на основателя си: къде от недовиждане, къде от чиста лакомия. Понякога ти го изясняват изпаднал тулуп с расти или венчър капиталист, което го прави недотам убедително обръщение.
Документалната част е осведомително внушителна, само че и драматургично досадна, по тази причина авторите на кино лентата вземат решение да разнообразят сухата материя с " драматизирани " епизоди, в които същински холивудски артисти играят същинско семейство от американската междинна класа. Майката се тревожи, че децата ѝ прекарват прекалено много време, взрени в телефоните си (което е вярно), а децата биват изобразени като бледни зомбита в плен на величествения Алгоритъм, който ги въвлича все по-дълбоко в заешката дупка, предлагайки им още и още от наличието, което копнеят да изгълтат. Актьорът от " Момчетата от Мадисън авеню " Винсънт Картайзър играе нещо като бот с раздвояване на личността, утопичен облик на Алгоритъма в на ниска цена подражание на " Матрицата ", имитация на живите детски емоции в шедьовъра на Pixar " Отвътре на открито ", с цел да покаже по какъв начин изкуственият разсъдък ни " работи ", въздействайки йота по йота върху невроните ни. Като концепция добре, единствено да не беше толкоз едва кино!
В последна сметка " Социалната алтернатива " не предлага решения, с изключение на " изхвърлете смарт телефона през прозореца ", и въпреки че светът от дълго време се бори за наднационални регулации на цифровото наличие (още от изборите в Съединени американски щати през 2016-а и абсурда с Cambridge Analytica), създателите и на този филм са наясно, че не знаят по какъв начин това да се случи. Най-малкото, в диалога би трябвало да вземат участие обществени антрополози, философи, биоетици и психолози, а не просто програмисти и вложители, които може и да знаят как действат AI логаритмите, само че хал хабер си нямат по какъв начин действа човешката душа.
Може би " Социалната алтернатива " има смисъл като учебен филм, който да пуснем на децата, само че не знам дали няма да го одобряват като отегчителна дидактика. Пък и историята познава премного образци, че изкуството (и в частност киното) не е в положение да трансформира публичните настройки. Само няколко месеца откакто " Фаренхайт 9/11 " на Майкъл Мур, най-касовият документален филм на всички времена, грабна " Златна палма " в Кан (и още десетки награди) с изобличението на Буш-младши като индивида, употребявал терористичната офанзива от 11 септември като предлог да нахлуе в Ирак и да стартира война, Джордж У. беше избран отново за президент на Съединени американски щати.
Три години по-късно " Неудобната истина " завоюва " Оскар ", а идеологът му Ал Гор - Нобелова премия за мир. И какво направихме с глобалното затопляне? Пак нищо.
Да, всеобщата премиера на " Социалната алтернатива " беше отлично прицелена в седмиците преди президентските избори в Съединени американски щати. А стрийминг колосът " Нетфликс " също употребява предусещащ логаритъм, с цел да предлага филми и сериали на своите клиенти. Да не стане като в известната аналогова сентенция " крадецът вика " дръжте крадеца "?
Ако пък желаете качествено художествено произведение на тематика " Facebook е неприятен ", потърсете " Социалната мрежа " на Дейвид Финчър от 2010 година - време, когато множеството от участниците в днешните онлайн баталии още не са имали профили. Защото това, което прави технологиите рискови, са не технологиите, а хората - и техните недостатъци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ