„Спускане от връх Морган“ или историята на мъжа с две жени
Премиерата на пиеса на Артър Милър е събитие за всеки спектакъл по света. Тази е от относително късните му творби, написана е през 1991 година, а първото й слагане на сцена е обвързвано със скандал – поради хладния банкет на рецензията и незадоволителната публика представлението е свалено доста бързо и Патрик Стюарт, който извършва основната роля, излиза пред завесата и произнася гневна дрънканица против продуцентите. Това, твърди се, му коства номинацията за премията „ Тони “.
Артър Милър е, несъмнено, измежду най-големите имена в международната драматургия, само че умереният триумф на тъкмо това му произведение е разбираем и оневинен. Историята е забавна, героите са добре разказани, в същото време споровете се повтарят, сюжетът се разпростира малко тромаво и чувството е, че постановката е по-дълга и по-безинтересна отколкото би трябвало.
„ Спускане от връх Морган “ е историята на Лаймън Фелт, който лежи в болница след неразумно втурване с поршето си по заледения път от връх Морган. Когато личният състав на болничното заведение търси фамилията му, се оказва, че Лаймън има две съпруги, с които е живял редом години наред, има деца и изцяло естествен живот в два щата. Двете му дами са изцяло разнообразни по характер и мироглед и по някакъв метод се допълват чудесно. В хода на действието излиза наяве, че двата живота на Лаймън са в действителност един и в него той има всичко, от което има потребност. Двете му дами, на собствен ред, са посвоему тесногръди и последователно шокираните фенове стартират да схващат позицията на двуженеца. Или най-малко аз много му симпатизирах.
Гледах предпремиерния театър и одобрявам, че това е повода актьорите да са леко неуверени в функциите си и някои подиуми да наподобяват по-фалшиви в сравнение с би трябвало. Във втората половина на представлението всички бяха отлични. Вероятно това е и едната причина да не съм до дъно очарована от пиесата, защото разгръщането на споровете зависи напълно от безапелационните актьорски осъществявания.
В ролята на Лаймън е Валентин Ганев, който е прелестен показвайки накърнимост, язвителен комизъм или потиснатост, само че по никакъв метод няма излъчването на доста богат човек със самочувствие, към който се върти светът – какъвто се чака да бъде Лаймън Фелт. В ролята на първата му жена е Параскева Джукелова, която е дразнещо подправена в своята престорена въздържаност в първата част, и даже в случай че това е преднамерено издирван резултат, позата й е безусловно неестествена. Във втората половина на пиесата героинята й Тео Фелт пуска страстите си на независимост и тогава се вижда какъв брой очарователна и надарена е Параскева Джукелова в действителност. Младата брачна половинка Леа Фелт е Илиана Коджабашева и само тя е безупречна от първата до последната минута – невротична и самоуверена. В останалите функции са Ева Данаилова, Йосиф Шамли и Ева Тепавичарова.
Трябва да отбележа и чудесната сценография и костюми на Чайка Петрушева. Като цяло зрелище с добър капацитет и логичен текст, което въпреки всичко не е малко.
Артър Милър е, несъмнено, измежду най-големите имена в международната драматургия, само че умереният триумф на тъкмо това му произведение е разбираем и оневинен. Историята е забавна, героите са добре разказани, в същото време споровете се повтарят, сюжетът се разпростира малко тромаво и чувството е, че постановката е по-дълга и по-безинтересна отколкото би трябвало.
„ Спускане от връх Морган “ е историята на Лаймън Фелт, който лежи в болница след неразумно втурване с поршето си по заледения път от връх Морган. Когато личният състав на болничното заведение търси фамилията му, се оказва, че Лаймън има две съпруги, с които е живял редом години наред, има деца и изцяло естествен живот в два щата. Двете му дами са изцяло разнообразни по характер и мироглед и по някакъв метод се допълват чудесно. В хода на действието излиза наяве, че двата живота на Лаймън са в действителност един и в него той има всичко, от което има потребност. Двете му дами, на собствен ред, са посвоему тесногръди и последователно шокираните фенове стартират да схващат позицията на двуженеца. Или най-малко аз много му симпатизирах.
Гледах предпремиерния театър и одобрявам, че това е повода актьорите да са леко неуверени в функциите си и някои подиуми да наподобяват по-фалшиви в сравнение с би трябвало. Във втората половина на представлението всички бяха отлични. Вероятно това е и едната причина да не съм до дъно очарована от пиесата, защото разгръщането на споровете зависи напълно от безапелационните актьорски осъществявания.
В ролята на Лаймън е Валентин Ганев, който е прелестен показвайки накърнимост, язвителен комизъм или потиснатост, само че по никакъв метод няма излъчването на доста богат човек със самочувствие, към който се върти светът – какъвто се чака да бъде Лаймън Фелт. В ролята на първата му жена е Параскева Джукелова, която е дразнещо подправена в своята престорена въздържаност в първата част, и даже в случай че това е преднамерено издирван резултат, позата й е безусловно неестествена. Във втората половина на пиесата героинята й Тео Фелт пуска страстите си на независимост и тогава се вижда какъв брой очарователна и надарена е Параскева Джукелова в действителност. Младата брачна половинка Леа Фелт е Илиана Коджабашева и само тя е безупречна от първата до последната минута – невротична и самоуверена. В останалите функции са Ева Данаилова, Йосиф Шамли и Ева Тепавичарова.
Трябва да отбележа и чудесната сценография и костюми на Чайка Петрушева. Като цяло зрелище с добър капацитет и логичен текст, което въпреки всичко не е малко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ