Премиерът Бойко Борисов триумфира тази сутрин, че България едва ли

Премиерът Бойко Борисов победи тази заран, че България надали не е била привилегирована, като й се отпускат 1 милиарда евро повече до 2027 година спрямо досегашната многогодишна финансова рамка, която изтича тази година. Той обаче прави нечиста сделка, тъй като в общата сума от 29 милиарда евро, която уточни, се включват освен сумите от постоянния европейски бюджет, само че също и полагаемите се средства от изключителния фонд за възобновяване, наименуван, " Следващо потомство Европейски Съюз ". В този смисъл чисто бюджетните средства са по-малко в съпоставяне с  изтичащия интервал.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който в държавното управление дава отговор за европрограмите, опита да хвърли изясненост какви пари от кое място могат да се получат. Най-голямото безплатно перо ще бъде по линия на  инструмента за " възобновяване и резистентност " - 6,127 милиарда евро. По думите на вицепремиера те ще употребяват точно като средство за справяне с рецесията, като " мощен бустер ", който ще даде спомагателни шансове на стопанската система. Тези пари са таман от спомагателния Фонд за възобновяване и развиване, чиято цел е да се преодолеят последствията в стопанската система от рецесията с ковид. Към тях теоретично могат да се прибавят и 4,55 милиарда евро, които обаче няма да бъдат грантови, а нисколихвени заеми. Те ще съставляват отворена опция България да се възползва при потребност, в случай че ги изиска. Размерът им е съвсем колкото позволените от Народното събрание 10 млрд лева заеми, които държавното управление на Борисов изиска да може да вземе от финансовите пазари при положение на непредвидено тежка икономическа рецесия. Тъй като сумата ще е разполагаем посредством общия заем на Европейски Съюз, тя ще е с допустимо най-благоприятните кредитни условия.

В реалност грантовете, които най-вече интересуват България, ще бъдат 24 милиарда евро до 2027 година, тъй като към парите от възстановителния фонд всяка година ще се прибавят и полагаемите се на страната средства от общия европейски бюджет по линия на Кохезионния фонд, Общата селскостопанска политика, фонда за преход към зелена стопанска система и прочие Освен това за България ще има и 200 млн. евро " бонбонки ", както ги назова Борисов, които ще бъдат предопределени за най-слаборазвития район в Европейски Съюз - Северозападна България, само че в случай че останат непохарчени средства от общия европейски бюджет.

Както нормално България ще бъде чист адресат на средства от Европейски Съюз, тъй като ще внася в общия бюджет и в новия фонд доста по-малко, в сравнение с ще получава. В този смисъл би било неточно да се приказва, че тя ще бъде на загуба. За загуба приказват единствено чистите донори, измежду които е " спестовната четворка ", тъй като внасят повече в общите фондове, в сравнение с получават. Те обаче си осигуриха нарастване на рабата до 50 милиарда евро за седемгодишния интервал, посредством който си връщат част от парите, импортирани в Европейски Съюз. Това беше отстъпката за тях, с цел да се съгласят за образуване на общ европейски дълг, какъвто до момента не е имало. В началото на договарянията те бяха притиснати да се откажат от рабата, чийто максимален бранител допреди две години бе Англия, само че той ще остане дълго след нейното овакантяване.

Колкото и огромна да наподобява сумата, отпусната на България, това не са пари, обезпечени за харчене. За безвъзмездната помощ от новия фонд страната ще би трябвало да показа планове, които да кореспондират с новата обща политика на Европейски Съюз за позеленяване на стопанската система. За някои от най-належащите планове за подкрепяне на бизнеса има възможност да се стартира с национално финансиране, до момента в който се чакат евросредствата, изясни вицепремиерът Дончев. После те евентуално ще се върнат в бюджета. От думите му се схваща, че ръководещите не престават да упорстват за рестартиране на програмата за саниране, като Дончев изиска слагането на изолираност на всички обществени здания. После добави: " Целта е да не остане семейство без топлоизолирана къща. " Проблемът е, че досегашното харчене на пари за саниране провокира доста съмнения за непрозрачно асимилиране на средства от близки до властта компании, за изкуствено повишени цени и некачествено осъществяване. Ще се вършат и стъпки към дигитализирането на бизнеса. Как тъкмо - към момента не е ясно в конкретика.

Към всичко това би трябвало да се добави и неяснотата към новия надзорен механизъм на Европейски Съюз, който ще обвърже приемането на еврофондове с върховенството на закона. Вероятността обещаните пари да не стигнат до своите получатели ще заплашва страните с висок корупционен риск, каквато е България. Ако достъпът й до европейско финансиране бъде пресечен поради недостатъци в правораздаването, тя няма да бъде освободена от задължението да прави постоянните си вноски в общия бюджет и тогава в действителност може да се трансформира от чист адресат в чист донор.