Борисов и Горанов ще ловят риба в мътни евроводи
Премиерът Бойко Борисов спеши курса на страната към участие във валутния механизъм ERM II и Европейския банков съюз, откакто единствено преди има няма два месеца самият той непринудено реши да укроти топката и да търси "обществен консенсус " по тематиката.
Сега упоритостта му е България още веднъж да кандидатства за присъединение към "чакалнята на еврозоната " до края на април, а като единствен претекст бяха посочени "милионите и милиардите ", които се раздават във валутния съюз като заеми и до които страната ни сега няма достъп. В случая тактиката на държавното управление е да "лови риба в мътна вода " и да се възползва от хаоса около коронакризата, с цел да извлече най-много изгоди. Дали моментът е добър и дали тези изгоди са претеглени вярно обаче са два много противоречиви. Остават неразбираеми и рисковете от участието ни в ERM II.
Последни мерки
Преди дни министър-председателят посипа главата си с пепел, признавайки, че не е трябвало да се "огъва за чакалнята ", тъй като актуалната пандемична обстановка е посочила, че тези, които са в ERM II, ще получат милиони, а другите ще теглят заеми. В типичния си жанр на недоизказаност Борисов загатна и за кореспонденциите с еврокомисаря Валдис Домбровскис и председателката на ЕЦБ Кристин Лагард, само че не за даде никакви спомагателни уточнения. Защото единствено преди два месеца самият Домбровскис съобщи на висок глас, че поконата ни за участие в ЕРМ II се отсрочва за юли. Сега научаваме, че България ще кандидатства още веднъж – кой и какво скри тогава от българите?
Все отново в изказванията си финансовия министър Владислав Горанов препотвърди, че страната ни е изпълнила съвсем всички условия за участие в еврочакалнята. Последната стъпка е подсилването на финансовите позиции на една от двете българските банки, при които бе открит финансов дефицит при най-негативния сюжет на създадения от ЕЦБ стрес-тест. От думите на Горанов стана ясно, че едната банка – Инвестбанк, към този момент е формирала спомагателни финансови буфери, а другата е на 70% и й остава още малко.
"Остава единствено една стъпка, с цел да бъде изпълнен изцяло проектът, който сме набелязали за кандидатстване. Следващите седмици ще работим за последния детайл на този проект. Ако си свършим работата в инструкции график, ще успеем да се присъединим по едно и също време към Банковия съюз и към ERM II ", означи Горанов.
По неофициална информация на 26 април изтича срокът, в който България би трябвало да изпрати до ЕЦБ резултатите от изпълнените рекомендации. След това регулаторът ще изготви мнение, от което зависи дали страната ни ще премине към идната фаза на процеса - договаряния с Еврогрупата и Европейската комисия .
Засега няма гаранции по какъв начин евентуалната кандидатура на България ще се вмести в дневния ред на Европейски Съюз през 2020 година. Финансовият министър към този момент загатна, че множеството механически периоди може да бъдат забавени.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев пък съобщи, че поставените от България периоди за присъединение към този момент не са реалистични. Радев посочи, че работата не стопира, само че вероятно отсрочване за 2021 година "няма да бъде съдбовно ".
Имагинерните милиони за България
Истината е, че ЕЦБ не отпуска трилиони, както се изрази премиера, даже за членовете на еврозоната.
До момента са известни два инструмента за противопоставяне на коронакризата във валутния съюз. В средата на март ЕЦБ усили размера на "количествените удобства " - програмата изкупуване на облигации на страни-членки на еврозоната, до 750 милиарда евро. Тази стратегия обаче не води до директна финансова инжекция, а е дългово финансиране - банките изкупуват държавен дълг, след това облигациите се получават от ЕЦБ, което понижава разноските на страните от еврозоната и освобождава потенциал за вдишване на нови задължения.
Втората скица (на стойност 240 млн. евро ) е финансиране посредством Европейския стабилизационен механизъм, при което, посредством специфичен заем, страните от еврозоната могат да понижат икономическите вреди от пандемията. Тоест при всички случаи става дума за заеми, а не за безплатна финансова помощ.
Така или другояче страните, които са в ERM II, само че не са въвели еврото , нямат достъп до инструментите на ЕЦБ. Директните изгоди за България при подобен статут ще са съпоставими с тези, които получи Дания. Още при започване на рецесията с ковид ЕЦБ даде суап линия от 24 милиарда евро на Датската централна банка за обезпечаване на еврова ликвидност при нужда. Целта е да се подсигурява, че датската финансова система няма да стартира да изпитва недостиг на евро заради рецесията.
България евентуално също ще може да разчита на достъп до еврова ликвидност. Според скептиците във връзка с участието ни в еврозоната обаче сходна поддръжка не е нужна на България все още, защото левът има 156% покритие в евро. Тоест, няма никакъв недостиг на евро във финансовата ни система, а и в последна сметка не става дума за финансова инжекция за попречване на банкрути или опазване на работни места.
Според някогашния финансов министър Петър Чобанов, в случай че България влезе в "чакалнята на еврозоната ", ще може да получи част от отделените 240 милиарда евро от Европейския стабилизационен механизъм. По думите му обаче изискванията за приемането на поддръжка ще са тежки. Той вижда значителен риск от възможното участието на страната ни в Банковия съюз.
Рисковете
При участие в Банковия съюз, кредитните институции у нас действително ще се управляват от Европейската централна банка . Българска народна банка няма да има опция да се намесва, както е случая в този момент с въвеждането на мораториум за вноските по заемите, да вземем за пример.
Нещо повече - в този момент Българска народна банка задължи комерсиалните банки да понижат задграничните си експозиции, т.е. предоставените към майките-банки в чужбина пари, да се върнат у нас. Очакваният финансов резултат от тази наредба бе 7 милиарда лв.. При дейно участие в ЕБО сходно решение ще зависи от ЕЦБ.
Петър Чобанов твърди, че влизайки в Банковия съюз, поражда рискът непознатите банки да изтеглят капитала си от нашите, множеството от които са техни дъщерни сдружения тук и да ги трансфорат в местни клонове .
Пред "Банкеръ " той посочи, че още през януари т.г. ръководителят на "Банков контрол " в ЕЦБ Андреа Енриа е оповестил тактиката да се консолидира, колкото е допустимо повече, капитал в банките-майки и в страни като България те да работят с клонове, а не с дъщерни сдружения.
"Когато станем част от Банковия съюз, банките ще бъдат надзиравани на равнище група и няма да има смисъл капиталът да е разпилян по дъщерни сдружения “ – разясни Чобанов. „ ЕЦБ се интересува капиталът да е консолидиран в банката-майка и тя да излъчва стабилността за цялата група. Идеята е и още по-бързо да се обезпечи ликвидност, т.е. да се взема от клоновете и да се качва към банката-майка. В момента въпреки всичко ЕЦБ среща някакъв отпор от страните в еврозоната, по тази причина ще й е доста по-лесно, когато влезем в Банковия съюз, да опитва по какъв начин работи тази тактика в България. Става дума за 6 милиарда лв. капитал. Не споделям, че сигурно ще случи, само че откакто го споделя шефът на банковия контрол в ЕЦБ, значи се работи в такава посока ", изясни Чобанов.
Той добави, че другата концепция на общоевропейско равнище е посредством придобивания и сливания да бъдат основани четири-пет "банки първенци " , само че такава централизация е доста рискова, тъй като се концентрира и рискът те да бъдат постоянно подпомагани против банкрут. По този метод може да се харчи голям запас, а тези банките да имат рисково държание.
Към рисковете може да прибавим и че от датата на влизането ни в "чакалнята на еврозоната ", България ще би трябвало да трансферира средствата от националния Фонд за преструктуриране на кредитните институции, където към този момент са насъбрани над 700 млн. лв., към неговия европейски еквивалент. Необходимите законови промени бяха признати от Народното събрание още през 2019 година. Проблемът обаче е, че от основаването си през 2014 година до момента Европейският фонд отхвърли да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то в случай, че в него са насъбрани 28 милиарда евро.
Не бива да забравяме, че при възможното ни влизане в еврозоната страната ни незабавно ще би трябвало да направи вноска към Европейския стабилизационен механизъм в размер на 0.5% от Брутният вътрешен продукт. Тоест, тогава държавната ни хазна ще бъде лишена минимум от към 250 млн. евро или 500 млн. лв..
Разбира се, кои страни ще бъдат подкрепени от тези средства няма да зависи от мнението на българското държавното управление, а от управата Европейския стабилизационен механизъм. Например, при битката с ковид средствата се насочват към финансово нестабилните Испания и Италия за сметка на Германия и Нидерландия .
Трябва да се има поради и че общоприетият път от ERM II до еврозоната е най-малко две години, в които стратегиите за подкрепяне може да бъдат неведнъж променени на фона на свръхдинамичната конюнктура. Но доколкото няма предел за престоя в ERM II, след който да следва автоматизиран банкет в Еврозоната и тук нещата опират до политическо решение, само че на по-високо равнище.
Сега упоритостта му е България още веднъж да кандидатства за присъединение към "чакалнята на еврозоната " до края на април, а като единствен претекст бяха посочени "милионите и милиардите ", които се раздават във валутния съюз като заеми и до които страната ни сега няма достъп. В случая тактиката на държавното управление е да "лови риба в мътна вода " и да се възползва от хаоса около коронакризата, с цел да извлече най-много изгоди. Дали моментът е добър и дали тези изгоди са претеглени вярно обаче са два много противоречиви. Остават неразбираеми и рисковете от участието ни в ERM II.
Последни мерки
Преди дни министър-председателят посипа главата си с пепел, признавайки, че не е трябвало да се "огъва за чакалнята ", тъй като актуалната пандемична обстановка е посочила, че тези, които са в ERM II, ще получат милиони, а другите ще теглят заеми. В типичния си жанр на недоизказаност Борисов загатна и за кореспонденциите с еврокомисаря Валдис Домбровскис и председателката на ЕЦБ Кристин Лагард, само че не за даде никакви спомагателни уточнения. Защото единствено преди два месеца самият Домбровскис съобщи на висок глас, че поконата ни за участие в ЕРМ II се отсрочва за юли. Сега научаваме, че България ще кандидатства още веднъж – кой и какво скри тогава от българите?
Все отново в изказванията си финансовия министър Владислав Горанов препотвърди, че страната ни е изпълнила съвсем всички условия за участие в еврочакалнята. Последната стъпка е подсилването на финансовите позиции на една от двете българските банки, при които бе открит финансов дефицит при най-негативния сюжет на създадения от ЕЦБ стрес-тест. От думите на Горанов стана ясно, че едната банка – Инвестбанк, към този момент е формирала спомагателни финансови буфери, а другата е на 70% и й остава още малко.
"Остава единствено една стъпка, с цел да бъде изпълнен изцяло проектът, който сме набелязали за кандидатстване. Следващите седмици ще работим за последния детайл на този проект. Ако си свършим работата в инструкции график, ще успеем да се присъединим по едно и също време към Банковия съюз и към ERM II ", означи Горанов.
По неофициална информация на 26 април изтича срокът, в който България би трябвало да изпрати до ЕЦБ резултатите от изпълнените рекомендации. След това регулаторът ще изготви мнение, от което зависи дали страната ни ще премине към идната фаза на процеса - договаряния с Еврогрупата и Европейската комисия .
Засега няма гаранции по какъв начин евентуалната кандидатура на България ще се вмести в дневния ред на Европейски Съюз през 2020 година. Финансовият министър към този момент загатна, че множеството механически периоди може да бъдат забавени.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев пък съобщи, че поставените от България периоди за присъединение към този момент не са реалистични. Радев посочи, че работата не стопира, само че вероятно отсрочване за 2021 година "няма да бъде съдбовно ".
Имагинерните милиони за България
Истината е, че ЕЦБ не отпуска трилиони, както се изрази премиера, даже за членовете на еврозоната.
До момента са известни два инструмента за противопоставяне на коронакризата във валутния съюз. В средата на март ЕЦБ усили размера на "количествените удобства " - програмата изкупуване на облигации на страни-членки на еврозоната, до 750 милиарда евро. Тази стратегия обаче не води до директна финансова инжекция, а е дългово финансиране - банките изкупуват държавен дълг, след това облигациите се получават от ЕЦБ, което понижава разноските на страните от еврозоната и освобождава потенциал за вдишване на нови задължения.
Втората скица (на стойност 240 млн. евро ) е финансиране посредством Европейския стабилизационен механизъм, при което, посредством специфичен заем, страните от еврозоната могат да понижат икономическите вреди от пандемията. Тоест при всички случаи става дума за заеми, а не за безплатна финансова помощ.
Така или другояче страните, които са в ERM II, само че не са въвели еврото , нямат достъп до инструментите на ЕЦБ. Директните изгоди за България при подобен статут ще са съпоставими с тези, които получи Дания. Още при започване на рецесията с ковид ЕЦБ даде суап линия от 24 милиарда евро на Датската централна банка за обезпечаване на еврова ликвидност при нужда. Целта е да се подсигурява, че датската финансова система няма да стартира да изпитва недостиг на евро заради рецесията.
България евентуално също ще може да разчита на достъп до еврова ликвидност. Според скептиците във връзка с участието ни в еврозоната обаче сходна поддръжка не е нужна на България все още, защото левът има 156% покритие в евро. Тоест, няма никакъв недостиг на евро във финансовата ни система, а и в последна сметка не става дума за финансова инжекция за попречване на банкрути или опазване на работни места.
Според някогашния финансов министър Петър Чобанов, в случай че България влезе в "чакалнята на еврозоната ", ще може да получи част от отделените 240 милиарда евро от Европейския стабилизационен механизъм. По думите му обаче изискванията за приемането на поддръжка ще са тежки. Той вижда значителен риск от възможното участието на страната ни в Банковия съюз.
Рисковете
При участие в Банковия съюз, кредитните институции у нас действително ще се управляват от Европейската централна банка . Българска народна банка няма да има опция да се намесва, както е случая в този момент с въвеждането на мораториум за вноските по заемите, да вземем за пример.
Нещо повече - в този момент Българска народна банка задължи комерсиалните банки да понижат задграничните си експозиции, т.е. предоставените към майките-банки в чужбина пари, да се върнат у нас. Очакваният финансов резултат от тази наредба бе 7 милиарда лв.. При дейно участие в ЕБО сходно решение ще зависи от ЕЦБ.
Петър Чобанов твърди, че влизайки в Банковия съюз, поражда рискът непознатите банки да изтеглят капитала си от нашите, множеството от които са техни дъщерни сдружения тук и да ги трансфорат в местни клонове .
Пред "Банкеръ " той посочи, че още през януари т.г. ръководителят на "Банков контрол " в ЕЦБ Андреа Енриа е оповестил тактиката да се консолидира, колкото е допустимо повече, капитал в банките-майки и в страни като България те да работят с клонове, а не с дъщерни сдружения.
"Когато станем част от Банковия съюз, банките ще бъдат надзиравани на равнище група и няма да има смисъл капиталът да е разпилян по дъщерни сдружения “ – разясни Чобанов. „ ЕЦБ се интересува капиталът да е консолидиран в банката-майка и тя да излъчва стабилността за цялата група. Идеята е и още по-бързо да се обезпечи ликвидност, т.е. да се взема от клоновете и да се качва към банката-майка. В момента въпреки всичко ЕЦБ среща някакъв отпор от страните в еврозоната, по тази причина ще й е доста по-лесно, когато влезем в Банковия съюз, да опитва по какъв начин работи тази тактика в България. Става дума за 6 милиарда лв. капитал. Не споделям, че сигурно ще случи, само че откакто го споделя шефът на банковия контрол в ЕЦБ, значи се работи в такава посока ", изясни Чобанов.
Той добави, че другата концепция на общоевропейско равнище е посредством придобивания и сливания да бъдат основани четири-пет "банки първенци " , само че такава централизация е доста рискова, тъй като се концентрира и рискът те да бъдат постоянно подпомагани против банкрут. По този метод може да се харчи голям запас, а тези банките да имат рисково държание.
Към рисковете може да прибавим и че от датата на влизането ни в "чакалнята на еврозоната ", България ще би трябвало да трансферира средствата от националния Фонд за преструктуриране на кредитните институции, където към този момент са насъбрани над 700 млн. лв., към неговия европейски еквивалент. Необходимите законови промени бяха признати от Народното събрание още през 2019 година. Проблемът обаче е, че от основаването си през 2014 година до момента Европейският фонд отхвърли да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то в случай, че в него са насъбрани 28 милиарда евро.
Не бива да забравяме, че при възможното ни влизане в еврозоната страната ни незабавно ще би трябвало да направи вноска към Европейския стабилизационен механизъм в размер на 0.5% от Брутният вътрешен продукт. Тоест, тогава държавната ни хазна ще бъде лишена минимум от към 250 млн. евро или 500 млн. лв..
Разбира се, кои страни ще бъдат подкрепени от тези средства няма да зависи от мнението на българското държавното управление, а от управата Европейския стабилизационен механизъм. Например, при битката с ковид средствата се насочват към финансово нестабилните Испания и Италия за сметка на Германия и Нидерландия .
Трябва да се има поради и че общоприетият път от ERM II до еврозоната е най-малко две години, в които стратегиите за подкрепяне може да бъдат неведнъж променени на фона на свръхдинамичната конюнктура. Но доколкото няма предел за престоя в ERM II, след който да следва автоматизиран банкет в Еврозоната и тук нещата опират до политическо решение, само че на по-високо равнище.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ