Не хората са виновни за провала с КОВИД-19, а техните лидери
Премахването на рестриктивните мерки провокира цялостен безпорядък. Тълпи се блъскат пред питейните заведения, казината са цялостни, народ без маски слуша президента Тръмп на Маунт Ръшмор. А всички, които гледаме тези подиуми от домовете си, се усещаме като фенове на филм на ужасите, които крещят към екрана " Бягай оттова! ". В такива случаи човек мъчно устоява на изкушението да сочи с пръст хората, които не се оправят със обществената отдалеченост.
Но гневът ни би трябвало да бъде ориентиран не към другите, а към държавните управления и държавните институции. Днес всеки би трябвало самичък да реши какви опасности да поеме, само че десетки години проучване на човешките благоприятни условия демонстрират, че индивидът не се оправя с обмисляне на риска в комплицирани обстановки. По време на пандемия като сегашната, отсъствието на водачество и неразбираемите правила на държание ще доведат до извънредно неправилни решения. Ако един бизнес е отворен, само че ще бъде рисково да го посещаваш, това е неуспех на ръководството.
От март светът живее с простата директива " Остани си у дома! ". Но до момента в който случаите не престават стремглаво да се усилват, Съединени американски щати и другите страни не престават да разхлабват рестриктивните мерки и
внезапно тежестта за сложните решения
пада напълно върху обособените жители. А тези решения изискват минимум две извънредно комплицирани когнитивни задания - морална обосновка и оценка на риска.
Моята академична компетентност е логиката на психиката на преценката и вземането на решения. Най-фундаменталният опит в тази дисциплинираност включва следната задача: " Представете си, че Съединени американски щати се готвят за зараза от незнайна азиатска болест, в която се чака да загинат 600 души " (ксенофобската приложимост на " азиатска " в тази ситуация заслужава обособен материал). Участниците в опита би трябвало да изберат сред две вероятни стратегии за противоепидемични ограничения - съгласно проект А 200 души сигурно оцеляват, само че никой различен няма шанс; при проект В съществува една трета възможност всички да оцелеят, само че две трети е рискът всички да погинат. За част от участниците в опита двата разновидността се показани като капацитет за избавени животи (200 души ще живеят), за другите - като капацитет за изгубени животи (400 души ще загинат). Експериментът демонстрира, че сложното решение се повлиява трагично от семантичната дефиниция на събитията - в първата дефиниция повече хора избират проект А поради сигурното избавяне на 200 живота, само че при втората желан е по-рискованият проект В. Един от създателите на опита - Даниъл Канеман, през 2002 година получава Нобелова премия за стопанска система за проучванията си (книгата на Канеман " Мисленето " е преведена и на български).
Когнитивната просвета изобилства с
невероятни предсказания за ерата на ковид
Известна е човешката податливост да неглижира предотвратимите вреди от естествено естество и да демонстрира свръхреакция към вредите, които произлизат от човешката активност. Науката предсказва, че хората се успокояват, когато един смъртен случай от ковид се отдава на " съпътстващи болести " и преклонна възраст - условия, които липсват в техния личен случай. Също толкоз предстоящ е стремежът да хвърляш виновност към хората, които не съблюдават обществена изолираност - това ни обезпечава прилив на допамин, хормона на удоволствието. Известен е и резултатът на притъпената сензитивност към гибелта с увеличение на смъртните случаи - разликата сред нула жертви и една жертва е огромна, само че разликата сред 110 000 жертви и 111 000 е пренебрежима. Именно в това объркващо опълчване на математическото и екзистенциалното живеем сега.
С разхлабването на ограниченията привидно елементарни преценки стават изключително комплицирани
Какво е метър и половина отдалеченост?
Според научната литература ние сме по-уверени, че сме на метър и половина разстояние от другар в сравнение с от чужд, също така сме по-склонни да виним другите от нас, че не съблюдават отдалеченост, а личното си придържане към разпоредбите постоянно надценяваме. Когато търсим вярното решение на даден проблем, то постоянно клоним към решението, което в най-голяма степен дава отговор на личните ни ползи. Колкото повече независимост на придвижване ни се дава, толкоз повече опция имаме да съдим близките - а те в нашите очи постоянно вършат нещо неправилно. Как може да стоят на групи, да си приказват, да обикалят заведенията?! Кой естествен човек си пуска детето на публичен басейн?! Нима в действителност ще каниш посетители у дома?!
Дори когато обвинителите имат съображение, това сочене с пръсти е безсмислено и даже нездравословно за обществото. Всяко съдене на другия е опция гневът да надделее над емпатията. Но на прицела на моралния ни съд би трябвало да бъдат не самостоятелните жители, изправени пред набор от позволени варианти и объркващи послания от институциите. В пандемията е прекомерно елементарно да хвърляш гнева си върху хората, които вършат неверен избор. Вместо това
държавните институции би трябвало да предложат ясни правила
на държание и правила, които да разрешат човек да взема решения от общ интерес. Повечето хора, които през днешния ден не съблюдават обществена отдалеченост, си намират някакво опрощение за това. Намирането на опрощение е изключително елементарно при комплицирани, двусмислени инструкции. А колкото по-сложен е един проблем, толкоз по-трудно ни е да намерим кристално ясно решение. Знам сигурно дали ще си остана у дома, само че схващането за " аз съм деликатен " има много разтегливи граници.
Ясните инструкции в такива комплицирани времена ни оказват помощ да вземаме по-лесно решения.
Ако маските понижават риска от болест, то носенето им би трябвало да бъде изрично изтънчено от държавните управляващи. Именно поради ненадеждността на нашата преценка по магазините и парковете бяха обрисувани кръгове и ленти, които да указват точното разстояние. А до момента в който ние си хвърляме обвинявания взаимно, големи парични потоци и власт се концентрират върху публични и частни институции, които имат достъп до специалисти и потенциал да предложат съответни правила на държание. Именно тяхната некадърност да създадат налично тестването, да защитят работещите на първа линия, да се оправят с огнищата на КОВИД-19, да обезпечат условия за прецизна отдалеченост и изолираност заслужава нашия яд. Настоящото половинчато отваряне е мочурище, гаранция за неуспех, виновността за който елементарно ще бъде хвърлена на безотговорните жители вместо на отговорните институции, които отново ще се измъкнат от надзор.
----
Тес Уилкинсън-Райън е преподавателка по право и логика на психиката в Пенсилванския университет.
Но гневът ни би трябвало да бъде ориентиран не към другите, а към държавните управления и държавните институции. Днес всеки би трябвало самичък да реши какви опасности да поеме, само че десетки години проучване на човешките благоприятни условия демонстрират, че индивидът не се оправя с обмисляне на риска в комплицирани обстановки. По време на пандемия като сегашната, отсъствието на водачество и неразбираемите правила на държание ще доведат до извънредно неправилни решения. Ако един бизнес е отворен, само че ще бъде рисково да го посещаваш, това е неуспех на ръководството.
От март светът живее с простата директива " Остани си у дома! ". Но до момента в който случаите не престават стремглаво да се усилват, Съединени американски щати и другите страни не престават да разхлабват рестриктивните мерки и
внезапно тежестта за сложните решения
пада напълно върху обособените жители. А тези решения изискват минимум две извънредно комплицирани когнитивни задания - морална обосновка и оценка на риска.
Моята академична компетентност е логиката на психиката на преценката и вземането на решения. Най-фундаменталният опит в тази дисциплинираност включва следната задача: " Представете си, че Съединени американски щати се готвят за зараза от незнайна азиатска болест, в която се чака да загинат 600 души " (ксенофобската приложимост на " азиатска " в тази ситуация заслужава обособен материал). Участниците в опита би трябвало да изберат сред две вероятни стратегии за противоепидемични ограничения - съгласно проект А 200 души сигурно оцеляват, само че никой различен няма шанс; при проект В съществува една трета възможност всички да оцелеят, само че две трети е рискът всички да погинат. За част от участниците в опита двата разновидността се показани като капацитет за избавени животи (200 души ще живеят), за другите - като капацитет за изгубени животи (400 души ще загинат). Експериментът демонстрира, че сложното решение се повлиява трагично от семантичната дефиниция на събитията - в първата дефиниция повече хора избират проект А поради сигурното избавяне на 200 живота, само че при втората желан е по-рискованият проект В. Един от създателите на опита - Даниъл Канеман, през 2002 година получава Нобелова премия за стопанска система за проучванията си (книгата на Канеман " Мисленето " е преведена и на български).
Когнитивната просвета изобилства с
невероятни предсказания за ерата на ковид
Известна е човешката податливост да неглижира предотвратимите вреди от естествено естество и да демонстрира свръхреакция към вредите, които произлизат от човешката активност. Науката предсказва, че хората се успокояват, когато един смъртен случай от ковид се отдава на " съпътстващи болести " и преклонна възраст - условия, които липсват в техния личен случай. Също толкоз предстоящ е стремежът да хвърляш виновност към хората, които не съблюдават обществена изолираност - това ни обезпечава прилив на допамин, хормона на удоволствието. Известен е и резултатът на притъпената сензитивност към гибелта с увеличение на смъртните случаи - разликата сред нула жертви и една жертва е огромна, само че разликата сред 110 000 жертви и 111 000 е пренебрежима. Именно в това объркващо опълчване на математическото и екзистенциалното живеем сега.
С разхлабването на ограниченията привидно елементарни преценки стават изключително комплицирани
Какво е метър и половина отдалеченост?
Според научната литература ние сме по-уверени, че сме на метър и половина разстояние от другар в сравнение с от чужд, също така сме по-склонни да виним другите от нас, че не съблюдават отдалеченост, а личното си придържане към разпоредбите постоянно надценяваме. Когато търсим вярното решение на даден проблем, то постоянно клоним към решението, което в най-голяма степен дава отговор на личните ни ползи. Колкото повече независимост на придвижване ни се дава, толкоз повече опция имаме да съдим близките - а те в нашите очи постоянно вършат нещо неправилно. Как може да стоят на групи, да си приказват, да обикалят заведенията?! Кой естествен човек си пуска детето на публичен басейн?! Нима в действителност ще каниш посетители у дома?!
Дори когато обвинителите имат съображение, това сочене с пръсти е безсмислено и даже нездравословно за обществото. Всяко съдене на другия е опция гневът да надделее над емпатията. Но на прицела на моралния ни съд би трябвало да бъдат не самостоятелните жители, изправени пред набор от позволени варианти и объркващи послания от институциите. В пандемията е прекомерно елементарно да хвърляш гнева си върху хората, които вършат неверен избор. Вместо това
държавните институции би трябвало да предложат ясни правила
на държание и правила, които да разрешат човек да взема решения от общ интерес. Повечето хора, които през днешния ден не съблюдават обществена отдалеченост, си намират някакво опрощение за това. Намирането на опрощение е изключително елементарно при комплицирани, двусмислени инструкции. А колкото по-сложен е един проблем, толкоз по-трудно ни е да намерим кристално ясно решение. Знам сигурно дали ще си остана у дома, само че схващането за " аз съм деликатен " има много разтегливи граници.
Ясните инструкции в такива комплицирани времена ни оказват помощ да вземаме по-лесно решения.
Ако маските понижават риска от болест, то носенето им би трябвало да бъде изрично изтънчено от държавните управляващи. Именно поради ненадеждността на нашата преценка по магазините и парковете бяха обрисувани кръгове и ленти, които да указват точното разстояние. А до момента в който ние си хвърляме обвинявания взаимно, големи парични потоци и власт се концентрират върху публични и частни институции, които имат достъп до специалисти и потенциал да предложат съответни правила на държание. Именно тяхната некадърност да създадат налично тестването, да защитят работещите на първа линия, да се оправят с огнищата на КОВИД-19, да обезпечат условия за прецизна отдалеченост и изолираност заслужава нашия яд. Настоящото половинчато отваряне е мочурище, гаранция за неуспех, виновността за който елементарно ще бъде хвърлена на безотговорните жители вместо на отговорните институции, които отново ще се измъкнат от надзор.
----
Тес Уилкинсън-Райън е преподавателка по право и логика на психиката в Пенсилванския университет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ