Фатката е да се пазиме или как започна повсеместната евакуация
Преломният миг с ковид потегли от тази фраза: " Фатката е да се пазиме ". Няма да загатвам на кого е - може да се досетите по стила.
Действително мъчно може да се откри по-убедителен слоган на това, което става. Светът мисли за ваксина, преструктурира лечебни заведения, притегля експерти, пробва се не просто да резервира медиците, само че и да откри нови. България обаче е една стъпка напред и тази стъпка идва непосредствено от премиера. Тя гласи: Фатката е да се пазиме.
На никой не е хрумвало даже. Нито Борис Джонсън, нито Байдън, нито Путин, са съумели да доближат до такова просветление. Каквото и да вършат, нямат фатка. Това е.
И в действителност - фатката взе да се ползва навсякъде. Ето по какъв начин - като повсеместна евакуация.
В момента съвсем няма човек, който в случай че развие признаци или се уплаши на здравето, да обмисля съществено влизането си в болница. От това, което четем, разбираме, че могат да се случат невероятни неща. Да чакаш часове. Да те върнат. Да няма доктор. Ако не си инфектиран, да се заразиш. Ако се заразиш, да се влошиш. Ако инцидентно имаш различен здравословен миг, изобщо да не припарваш до персоналния доктор, тъй като там е корона стълпотворение. Карай - ще върша тая интервенция по-нататък. Пък каквото стане.
От здравното министерство предизвестиха да не се презапасяваме с медикаменти, да не предозираме, да имаме по-висока здравна просвета. Е, доста мъчно е обаче да осъдиш всички тези, които разменят хвърчащи предписания по фейсбук, изкупуват всичко, за което са прочели в интернет, че може би работи и натрупат резервира. Не е доста ненадейно човек да развие меланхолия в страна, в която всеки ден излиза репортаж за това какво съставлява влизането в болничното заведение. През март месец суматохата беше, че няма да има тоалетна хартия. Сега е, че няма да има задоволително антибиотици. Има развиване, в действителност. Всички извънредно добре схванаха, че фатката е да се пазиме и още по-добре схванаха, че няма да има кой да ги опази, в случай че нещата загрубеят. Изкупуваш всичко, затваряш се у дома и чакаш. Особено на фона на това, че водеща роля в Инфекциозна болница към този момент извършва човек, който твърди, че ковид е като строшен крайник - седиш в гипс и чакаш да ти мине. Ми добре - за какво тогава изобщо да стигаме до инфекциозна болница? Прилича малко на оня анекдот, в който пациентът споделя " Докторе, никой не ме вижда " и докторът отвръща: " Следващия ".
Затова, в случай че инцидентно забелязвате появяването на признаци, не трябва да се чувствате прекомерно обезпокоени. Има няколко съществени хватки, само че една същинска фатка - пазете се и толкоз. И по този начин до март, когато ще би трябвало да опазите държавното управление на власт. Пазим се взаимно.
Автор: Райко Байчев
Действително мъчно може да се откри по-убедителен слоган на това, което става. Светът мисли за ваксина, преструктурира лечебни заведения, притегля експерти, пробва се не просто да резервира медиците, само че и да откри нови. България обаче е една стъпка напред и тази стъпка идва непосредствено от премиера. Тя гласи: Фатката е да се пазиме.
На никой не е хрумвало даже. Нито Борис Джонсън, нито Байдън, нито Путин, са съумели да доближат до такова просветление. Каквото и да вършат, нямат фатка. Това е.
И в действителност - фатката взе да се ползва навсякъде. Ето по какъв начин - като повсеместна евакуация.
В момента съвсем няма човек, който в случай че развие признаци или се уплаши на здравето, да обмисля съществено влизането си в болница. От това, което четем, разбираме, че могат да се случат невероятни неща. Да чакаш часове. Да те върнат. Да няма доктор. Ако не си инфектиран, да се заразиш. Ако се заразиш, да се влошиш. Ако инцидентно имаш различен здравословен миг, изобщо да не припарваш до персоналния доктор, тъй като там е корона стълпотворение. Карай - ще върша тая интервенция по-нататък. Пък каквото стане.
От здравното министерство предизвестиха да не се презапасяваме с медикаменти, да не предозираме, да имаме по-висока здравна просвета. Е, доста мъчно е обаче да осъдиш всички тези, които разменят хвърчащи предписания по фейсбук, изкупуват всичко, за което са прочели в интернет, че може би работи и натрупат резервира. Не е доста ненадейно човек да развие меланхолия в страна, в която всеки ден излиза репортаж за това какво съставлява влизането в болничното заведение. През март месец суматохата беше, че няма да има тоалетна хартия. Сега е, че няма да има задоволително антибиотици. Има развиване, в действителност. Всички извънредно добре схванаха, че фатката е да се пазиме и още по-добре схванаха, че няма да има кой да ги опази, в случай че нещата загрубеят. Изкупуваш всичко, затваряш се у дома и чакаш. Особено на фона на това, че водеща роля в Инфекциозна болница към този момент извършва човек, който твърди, че ковид е като строшен крайник - седиш в гипс и чакаш да ти мине. Ми добре - за какво тогава изобщо да стигаме до инфекциозна болница? Прилича малко на оня анекдот, в който пациентът споделя " Докторе, никой не ме вижда " и докторът отвръща: " Следващия ".
Затова, в случай че инцидентно забелязвате появяването на признаци, не трябва да се чувствате прекомерно обезпокоени. Има няколко съществени хватки, само че една същинска фатка - пазете се и толкоз. И по този начин до март, когато ще би трябвало да опазите държавното управление на власт. Пазим се взаимно.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ