На Нея с обич! Емил Димитров
Прекрасно зрелище, цялостно с предколедна магия, носталгия и мъчно сдържани страсти. Поклон пред живота и творчеството на един огромен артист и актьор, за който се оказа, че знам напълно малко, въпреки че бях уверена в тъкмо противоположното.
Емил Димитров е име, което на пръв взор не се нуждае от в допълнение показване. Няма човек, който да не може да запее " Моя страна, моя България… ", въпреки че славата на създателя надали се простира доста отвън този рефрен. Все отново и това е орис, отредена не на всекиго – да остане в паметта на хората. Спектакълът " На Нея с любов! " прибавя към облика на Емил Димитров доста персонални елементи, както и изцяло непредвидени обстоятелства за неговия креативен път, на процедура редовно саботиран от социалистическа България. Изключително сполучлив реализатор, горещо обичан от хората у нас и изцяло осъществен креативен в чужбина, Емил Димитров няма шанса да се радва на достиженията си почтено. По това време в България е неприемливо, даже наказуемо да се приказва за концерти в Париж, другарство с Далида или Азнавур, милиони продадени плочи, оферти за работа на най-големите западни подиуми. За всичко това аз разбрах едвам в този момент, от сцената на НДК.
Спектакълът е сполучлива композиция от спектакъл и кино, с двама основни герои – остарелият и уединен актьор и неговата тайнствена гостенка, която го предизвика да й опише с думи и песни живота си против обещанието да сбъдне една негова фантазия.
Този театър е безусловно неосъществим без този артист! Даниел Цочев в ролята на Емил Димитров е необикновено безапелационен – пеещ, просълзен, разказващ, живеещ в кожата на един актьор, който очевидно познава и обича от дълго време и същински. В женската роля е Антония Малинова, пристигнала особено от Париж за това зрелище. Третият участник е оркестър " Симфониета " с диригент Христо Павлов. От сцената звучат най-известните за публиката, само че също и най-любими приживе на самия Емил Димитров песни, като въздействието на живата музика е поразително.
Не съм имала шанса да участвам на негов концерт, нито съм измежду феновете му, само че това не пречи да си дам сметка, че бях на среща с създател, който не може да бъде подценяван, още по-малко пропуснат. Биографията му, облечена в музика, би трябвало да бъде част от историята на всяка страна с задоволително добра памет и самочувствие. Ние, за жал, към момента не сме такава страна, само че този театър има упоритостта и, уповавам се, шанса да промени това.
Емил Димитров е име, което на пръв взор не се нуждае от в допълнение показване. Няма човек, който да не може да запее " Моя страна, моя България… ", въпреки че славата на създателя надали се простира доста отвън този рефрен. Все отново и това е орис, отредена не на всекиго – да остане в паметта на хората. Спектакълът " На Нея с любов! " прибавя към облика на Емил Димитров доста персонални елементи, както и изцяло непредвидени обстоятелства за неговия креативен път, на процедура редовно саботиран от социалистическа България. Изключително сполучлив реализатор, горещо обичан от хората у нас и изцяло осъществен креативен в чужбина, Емил Димитров няма шанса да се радва на достиженията си почтено. По това време в България е неприемливо, даже наказуемо да се приказва за концерти в Париж, другарство с Далида или Азнавур, милиони продадени плочи, оферти за работа на най-големите западни подиуми. За всичко това аз разбрах едвам в този момент, от сцената на НДК.
Спектакълът е сполучлива композиция от спектакъл и кино, с двама основни герои – остарелият и уединен актьор и неговата тайнствена гостенка, която го предизвика да й опише с думи и песни живота си против обещанието да сбъдне една негова фантазия.
Този театър е безусловно неосъществим без този артист! Даниел Цочев в ролята на Емил Димитров е необикновено безапелационен – пеещ, просълзен, разказващ, живеещ в кожата на един актьор, който очевидно познава и обича от дълго време и същински. В женската роля е Антония Малинова, пристигнала особено от Париж за това зрелище. Третият участник е оркестър " Симфониета " с диригент Христо Павлов. От сцената звучат най-известните за публиката, само че също и най-любими приживе на самия Емил Димитров песни, като въздействието на живата музика е поразително.
Не съм имала шанса да участвам на негов концерт, нито съм измежду феновете му, само че това не пречи да си дам сметка, че бях на среща с създател, който не може да бъде подценяван, още по-малко пропуснат. Биографията му, облечена в музика, би трябвало да бъде част от историята на всяка страна с задоволително добра памет и самочувствие. Ние, за жал, към момента не сме такава страна, само че този театър има упоритостта и, уповавам се, шанса да промени това.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




