България губи 20 млн. евро от антируските санкции
Преките загуби за България от глобите на Европейски Съюз по отношение на Русия възлизат на към 20 млн. евро.
Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Това написа в разбор на Веселин Илиев - основен шеф " Външноикономическо съдействие " в Българската стопанска камара, публикуван от пресцентъра на работодателската организация.
Според създателя резултатът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, макар че е допустимо да се пресметна.
В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 млн. евро, до момента в който през 2016 година - 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 млн. евро.
Вероятно косвените загуби са по-големи - главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар, показва създателят на разбора.
Сред аргументите, заради които българските снабдители не осъществят капацитета на съветския пазар, създателят акцентира обстоятелството, че изискванията за достъп до пазара и работа с локални сътрудници доста се разграничават от тези в Европейски Съюз.
Освен това към този момент съумелите български компании ревностно пазят завоюваното и употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници.
Същото се отнася и за към този момент присъстващите снабдители от други страни. Значителна част от българските бизнесмени не регистрират огромните промени, настъпили във действието на пазара през последните 10-12 години, отбелязва създателят.
Друга спънка за българските снабдители е обвързвана с взаимното признание оценките на сходство, акцентира анализаторът и отбелязва нуждата от увеличение на броя на упълномощените за съветския пазар български лаборатории.
Държавните чиновници, виновни за разнообразни аспекти на търговско-икономическите връзки с Русия, работят реактивно и не са в положение да формулират независими позиции по обособени въпроси, показва Веселин Илиев.
Няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни, отбелязва още анализаторът и добавя, че на практика се следва заложен от Русия дневен ред.
Според него не е ефикасна и работата на комерсиалните ни служби.
През септември министър председателят Бойко Борисов съобщи, че по време на българското председателство на Европейски Съюз ще сложи въпроса за вероятно отпадане на глобите срещу Русия.
Със спокоен и прагматичен звук би трябвало да бъде открито решение, сподели министър председателят на брифинг след срещата си с полския министър-председател Беата Шидло.
Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Това написа в разбор на Веселин Илиев - основен шеф " Външноикономическо съдействие " в Българската стопанска камара, публикуван от пресцентъра на работодателската организация.
Според създателя резултатът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, макар че е допустимо да се пресметна.
В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 млн. евро, до момента в който през 2016 година - 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 млн. евро.
Вероятно косвените загуби са по-големи - главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар, показва създателят на разбора.
Сред аргументите, заради които българските снабдители не осъществят капацитета на съветския пазар, създателят акцентира обстоятелството, че изискванията за достъп до пазара и работа с локални сътрудници доста се разграничават от тези в Европейски Съюз.
Освен това към този момент съумелите български компании ревностно пазят завоюваното и употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници.
Същото се отнася и за към този момент присъстващите снабдители от други страни. Значителна част от българските бизнесмени не регистрират огромните промени, настъпили във действието на пазара през последните 10-12 години, отбелязва създателят.
Друга спънка за българските снабдители е обвързвана с взаимното признание оценките на сходство, акцентира анализаторът и отбелязва нуждата от увеличение на броя на упълномощените за съветския пазар български лаборатории.
Държавните чиновници, виновни за разнообразни аспекти на търговско-икономическите връзки с Русия, работят реактивно и не са в положение да формулират независими позиции по обособени въпроси, показва Веселин Илиев.
Няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни, отбелязва още анализаторът и добавя, че на практика се следва заложен от Русия дневен ред.
Според него не е ефикасна и работата на комерсиалните ни служби.
През септември министър председателят Бойко Борисов съобщи, че по време на българското председателство на Европейски Съюз ще сложи въпроса за вероятно отпадане на глобите срещу Русия.
Със спокоен и прагматичен звук би трябвало да бъде открито решение, сподели министър председателят на брифинг след срещата си с полския министър-председател Беата Шидло.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ