Пазарът на труда се крепи на пенсионерите
Пенсионери крепят пазара на труда в страната. Близо 200 хиляди българи на възраст над 65 години не престават да работят, което е добре за бизнеса, защото множеството компании се оплакват от недостиг на работна ръка. Повечето от работещите хора на над 65 години получават персонална пенсия за стаж и възраст, само че не престават да работят. Но огромна част от тях отсрочват взимането на пенсия, което ще им обезпечи приемането на по-високи пенсии.
Това излиза наяве от писмен отговор на министъра на труда и обществената политика в оставка Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос на Кристина Петкова, народен представител от ПП-ДБ.
Според последните данни на Националния застрахователен институт (НОИ) през август 2025 година броят на обезпечените в системата на държавното публично обезпечаване е 2 770 956, от които 194 700 са хората, които не престават да се обезпечават след навършване на 65-годишна възраст
Това са към 7% от всички работещи и обезпечени жители, показва в отговора си министър Гуцанов.
Групата на работещите хора на над 65-годишна възраст е обществено и стопански разнородна. Сред обезпечените хора на възраст над 65 години има към 160 хиляди, които получават персонална пенсия за трудова активност, само че не престават да работят и да се обезпечават. Те са към 5,4% от всички обезпечени хора в страната и съвсем половината (46,6%) от всички пенсионери, които работят под някаква форма и се обезпечават, без значение каква е възрастта им. Средният застрахователен приход на тази група е сред 1260 лева и 1550 лева, а междинният размер на пенсията им е към 1250 лева Върху осигурителния си приход тези хора заплащат налози и осигуровки и чистата сума за приемане е приблизително 1000-1200 лева
Останалите малко под 35 хиляди обезпечени на възраст над 65 години не получават персонална пенсия за трудова активност. Те или получават наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а не престават да работят и да натрупат спомагателен застрахователен стаж, като за всяка година отсрочено пенсиониране получават нарастване ( “бонус ”) от 4% върху бъдещия размер на пенсията, написа в отговора на министър Гуцанов. Тази група оказва спомагателен позитивен резултат върху приходите на осигурителната система в кратковременен проект. В дълготраен проект тези хора ще получават по-високи пенсии, само че за сметка на по-кратък интервал на приемане, добавя министърът.
Групата на работещите пенсионери на възраст над 65 години включва от една страна висококвалифицирани експерти, които не престават професионалната си реализация и способстват със своя опит и експертиза
От друга страна в тази група попадат и хора със относително ниски пенсии, които не престават да работят, с цел да компенсират лимитираните си приходи и да обезпечат финансовата си автономия.
Работата след навършване на пенсионна възраст има разбъркан резултат върху финансовата резистентност на пенсионната система, показва министърът. От една страна тези хора внасят осигуровки, което покачва приходите във фондовете на държавното публично обезпечаване. От друга страна, при струпване на спомагателен застрахователен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, а за хората, които нямат отпусната пенсия, по този начин наречената “тежест на осигурителния стаж ” е в по-голям размер - 4 на 100 вместо 1,35 на 100 за всяка година работа след навършване на пенсионна възраст. Това води до нарастване на размера на пенсиите в бъдеще.
Може да се заключи, че заетостта на пенсионерите, както и отлагането на пенсионирането при част от хората на възраст над 65 години, има позитивно въздействие върху приходите на осигурителната система, като в същото време поражда стеснен разходен резултат посредством следващо преизчисляване на пенсиите, написа в отговора на министъра. В резултат въздействието върху пенсионната система остава удобно, а насърчаването на трудовата интензивност измежду по-възрастните хора би асъдействало за повишение на финансовата резистентност и адаптивността на пенсионната система в изискванията на застаряващо население и изменяща се конструкция на пазара на труда, добавя министърът на труда Борислав Гуцанов.
Българите най-често работят откакто са получили пенсия за стаж и възраст по финансови аргументи, демонстрират данни на Евростат
Това ни разграничава от хората в множеството страни от Европейски Съюз. Основните аргументи, заради които хората в Европейски Съюз не престават да работят след приемане на пенсия за напреднала възраст са, че им е прелестно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го вършат заради финансова нужда (28,6%). Желанието за поддържане на обществена интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%) също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част - 3,5%, не престават да работят, тъй като и сътрудникът им към момента работи, демонстрират данни на Евростат.
Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране не престават да работят тъй като им е прелестно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%). Финансовата потребност е главната причина за продължение на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), до момента в който в Швеция, Чехия и Люксембург е доста невисок делът на хората, които показват тази причина.
Това излиза наяве от писмен отговор на министъра на труда и обществената политика в оставка Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос на Кристина Петкова, народен представител от ПП-ДБ.
Според последните данни на Националния застрахователен институт (НОИ) през август 2025 година броят на обезпечените в системата на държавното публично обезпечаване е 2 770 956, от които 194 700 са хората, които не престават да се обезпечават след навършване на 65-годишна възраст
Това са към 7% от всички работещи и обезпечени жители, показва в отговора си министър Гуцанов.
Групата на работещите хора на над 65-годишна възраст е обществено и стопански разнородна. Сред обезпечените хора на възраст над 65 години има към 160 хиляди, които получават персонална пенсия за трудова активност, само че не престават да работят и да се обезпечават. Те са към 5,4% от всички обезпечени хора в страната и съвсем половината (46,6%) от всички пенсионери, които работят под някаква форма и се обезпечават, без значение каква е възрастта им. Средният застрахователен приход на тази група е сред 1260 лева и 1550 лева, а междинният размер на пенсията им е към 1250 лева Върху осигурителния си приход тези хора заплащат налози и осигуровки и чистата сума за приемане е приблизително 1000-1200 лева
Останалите малко под 35 хиляди обезпечени на възраст над 65 години не получават персонална пенсия за трудова активност. Те или получават наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а не престават да работят и да натрупат спомагателен застрахователен стаж, като за всяка година отсрочено пенсиониране получават нарастване ( “бонус ”) от 4% върху бъдещия размер на пенсията, написа в отговора на министър Гуцанов. Тази група оказва спомагателен позитивен резултат върху приходите на осигурителната система в кратковременен проект. В дълготраен проект тези хора ще получават по-високи пенсии, само че за сметка на по-кратък интервал на приемане, добавя министърът.
Групата на работещите пенсионери на възраст над 65 години включва от една страна висококвалифицирани експерти, които не престават професионалната си реализация и способстват със своя опит и експертиза
От друга страна в тази група попадат и хора със относително ниски пенсии, които не престават да работят, с цел да компенсират лимитираните си приходи и да обезпечат финансовата си автономия.
Работата след навършване на пенсионна възраст има разбъркан резултат върху финансовата резистентност на пенсионната система, показва министърът. От една страна тези хора внасят осигуровки, което покачва приходите във фондовете на държавното публично обезпечаване. От друга страна, при струпване на спомагателен застрахователен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, а за хората, които нямат отпусната пенсия, по този начин наречената “тежест на осигурителния стаж ” е в по-голям размер - 4 на 100 вместо 1,35 на 100 за всяка година работа след навършване на пенсионна възраст. Това води до нарастване на размера на пенсиите в бъдеще.
Може да се заключи, че заетостта на пенсионерите, както и отлагането на пенсионирането при част от хората на възраст над 65 години, има позитивно въздействие върху приходите на осигурителната система, като в същото време поражда стеснен разходен резултат посредством следващо преизчисляване на пенсиите, написа в отговора на министъра. В резултат въздействието върху пенсионната система остава удобно, а насърчаването на трудовата интензивност измежду по-възрастните хора би асъдействало за повишение на финансовата резистентност и адаптивността на пенсионната система в изискванията на застаряващо население и изменяща се конструкция на пазара на труда, добавя министърът на труда Борислав Гуцанов.
Българите най-често работят откакто са получили пенсия за стаж и възраст по финансови аргументи, демонстрират данни на Евростат
Това ни разграничава от хората в множеството страни от Европейски Съюз. Основните аргументи, заради които хората в Европейски Съюз не престават да работят след приемане на пенсия за напреднала възраст са, че им е прелестно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го вършат заради финансова нужда (28,6%). Желанието за поддържане на обществена интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%) също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част - 3,5%, не престават да работят, тъй като и сътрудникът им към момента работи, демонстрират данни на Евростат.
Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране не престават да работят тъй като им е прелестно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%). Финансовата потребност е главната причина за продължение на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), до момента в който в Швеция, Чехия и Люксембург е доста невисок делът на хората, които показват тази причина.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ