Накъде завива Китай с великия кормчия Си
Преизбирането на Си за невиждан трети мандат прави 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия преломен миг. Вътре в Китай неспособността на Си да поправя курса значи разширение на авторитаризма и стесняване на икономическите благоприятни условия. Навън значи загуба на значим мотор на напредък за световната стопанска система, усилване на борбата със Съединени американски щати и Европейски Съюз и повишаване на напрежението в Азия.
Най-важните избори в света през тази година в действителност въобще не са избори. Те са по-скоро комунистическият еквивалент на коронация.
Тя се случва измежду мраморните колони, алените килими и внушителните полилеи в Голямата зала на Народа, където от 16 октомври заседават делегатите на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). Кулминацията на тази стегната и деликатно следена проява на власт, провеждаща се на всеки пет години, ще бъде като президент на страната, общоприет секретар на ККП и ръководител на Централния боен комитет. Което ще затвърди позицията му като най-влиятелния китайски водач след " великия кормчия " Мао Дзедун.
Реклама
Това прави актуалният Конгрес на ККП преломен миг за Китай. Той поставя завършек на траялия десетилетия интервал на безпрепятствено и предвидимо предаване на ръководството. След гибелта на Мао китайският хайлайф се зарича в никакъв случай повече да не позволява сходна централизация на власт и лидерски фетиш, като за задачата основава неофициална система на групово водачество, ограничаване на броя на мандатите и пределна възраст за пенсиониране на висшите функционери. И по този начин до идването на Си, който прегази този консенсус и на партийния конгрес преди пет години не уточни собствен правоприемник, а година по-късно промени и конституцията, с цел да отстрани правилото за най-много два мандата на президентския пост. Така на доктрина той може да остане висш началник пожизнено или най-малко в идващите 10 - 15 години.
Контролът и централизацията постоянно са били фиксидея на комунистическата партия. Но при Си тази обсесия доближи нови висоти, отбелязва списание Economist. След три десетилетия на отваряне и промени при предходните водачи, по времето на Си Китай в доста връзки става по-затворен и автократичен. Системите за наблюдаване се разрастват. Цензурата и репресиите се ускоряват. Политически функционери се разпореждат в частни компании. Запазването на стоманената хватка на партията върху властта е най-висшият приоритет. Същото важи и за запазването на хватката на Си върху партията.
Ако първото му десетилетие на върха е индикатор за идващото, то в Китай следва още повече надзор във всички сфери - общество, стопанска система, политика. А що се отнася до света, той би трябвало да затегне колана и да се приготви, че ще друса, отбелязва в собствен текст за списание Foreign Policy Йо Инге Бекеволд, някогашен норвежки посланик и сегашен старши анализатор по Китай в Норвежкия институт за отбранителни проучвания. " Външната политика на Китай при Си от ден на ден прилича яздене на тигър - фраза, която препраща към китайската сентенция " Онзи, който язди тигър, се опасява да слезе от него ". Тя разказва риска от вдишване на курс на деяние, който по-късно не може да бъде зарязан. Стриктно едноличната власт усилва вероятността от стратегически неточности и неправилни преценки. Епичната неправилна преценка на Кремъл, която докара до нашествието в Украйна, е ослепителен образец за евентуалните последици ", написа Бекеволд.
Тази заплаха важи както във външен, по този начин и във вътрешен проект. Вътре в Китай неспособността на Си да поправя курса значи разширение на авторитаризма и стесняване на икономическите благоприятни условия. Навън значи загуба на значим мотор на напредък за световната стопанска система,, повишаване на напрежението в Азия (включително към Тайван) и все по-настоятелни опити на Пекин да пренапише световния ред по този начин, че да е по-благоприятен за автократични режими.
Реклама Един император ще ги владее
Когато през 2012 година партийната върхушка издига Си за водач, упованието е, че той може да бъде елементарно управляем, показва пред Politico Андрю Дж. Нейтън, професор по политология в Columbia University: " Те го смятаха за предразположен на въздействие, предан типаж, който ще се отнася с тях уместно като със старши и няма да клати лодката. Но той изненада всички с контролиращия си нрав да овладее всичко, да прави всеобщи чистки и да консолидира властта . " Резултатът е, че 10 години по-късно той се е трансформирал в това, което експертът по китайска политика Дейвид Шамбоу дефинира като " актуален император ". Поддръжниците на Си настояват, че той е верният водач в верния миг и би трябвало да остане на власт толкоз, колкото реши за належащо, с цел да прокара значими промени. Неговите критици, които в сегашен Китай са все по-изплашена и безгласна група, съзират рисково намаляване на тези институции, които биха могли да предотвратят рисковете от еднолично ръководство.
Неговият манифест " Размисли на Си Цзинпин за нова епоха на социализма с китайска специфичност " освен е залегнал в устава на ККП, само че е и вписан в конституцията и се учи в учебните заведения. Си твърди, че е извадил страната от интервал на " интензивно оскърбление " от външни сили и е постигнал " цялостна победа " над крайната беднотия в страната. Той дава обещание на поданиците си извършване на " китайската фантазия " и реализиране на " национално обновяване ". " У него има този обсаден нрав, който споделя: " Трябва да съм мощен и да направя страната мощна, тъй като Китай е бил жертва ". Си не има вяра на междинната класа, не има вяра на бизнесмените, не има вяра на кариеристите в личната си партия и не има вяра на хора, които го поучават, че Съединени американски щати са склонни на спокойно взаимно битие с Китай, " показва Андрю Дж. Нейтън.
Когато силата се трансформира в уязвимост
Проблемът е, че прекомерно огромната централизация на мощ в действителност прави него и страната му по-слаби. Най-очевидният образец е. В началото на пандемията тя даваше учредения за горделивост на Пекин - умрелите от ковид-19 в Съединени американски щати приближават 1.1 млн. души, до момента в който в Китай по публични данни са 5200 при четири пъти по-голямо население. Но до момента в който останалият свят към този момент се научи да живее с ковид, Китай продължава да третира всеки случай като опасност за обществената непоклатимост. По времето, когато партийните функционери заседават в Пекин, близо 300 млн. души в над 70 града в страната са сковани от цялостен или непълен локдаун, което слага стопанската система на колене.
Останалото без пояснение отсрочване на публикуването на данните за растежа на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие, които трябваше да излязат при започване на седмицата, ускорява опасенията за утежняване на стопанската система. " Най-вероятната причина за забавянето на статистиката е, че водачите на Държавния съвет (китайското държавно управление - бел. ред.) се тормозят, че данните ще помрачат триумфалния звук на партийния конгрес. Случката демонстрира по какъв начин политиката взима превес и въздейства върху високо способената, институционална технокрация, с която разполага Китай, " споделя пред в. New York Times Виктор Ших, експерт по Китай от University of California. Надеждите, че тактиката за " нулев коронавирус " може да бъде последователно разхлабена след конгреса, избледняват. И тя няма по какъв начин да бъде поправена просто тъй като никой не смее да каже на висшия водач, че бърка.
Най-важните избори в света през тази година в действителност въобще не са избори. Те са по-скоро комунистическият еквивалент на коронация.
Тя се случва измежду мраморните колони, алените килими и внушителните полилеи в Голямата зала на Народа, където от 16 октомври заседават делегатите на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). Кулминацията на тази стегната и деликатно следена проява на власт, провеждаща се на всеки пет години, ще бъде като президент на страната, общоприет секретар на ККП и ръководител на Централния боен комитет. Което ще затвърди позицията му като най-влиятелния китайски водач след " великия кормчия " Мао Дзедун.
Реклама
Това прави актуалният Конгрес на ККП преломен миг за Китай. Той поставя завършек на траялия десетилетия интервал на безпрепятствено и предвидимо предаване на ръководството. След гибелта на Мао китайският хайлайф се зарича в никакъв случай повече да не позволява сходна централизация на власт и лидерски фетиш, като за задачата основава неофициална система на групово водачество, ограничаване на броя на мандатите и пределна възраст за пенсиониране на висшите функционери. И по този начин до идването на Си, който прегази този консенсус и на партийния конгрес преди пет години не уточни собствен правоприемник, а година по-късно промени и конституцията, с цел да отстрани правилото за най-много два мандата на президентския пост. Така на доктрина той може да остане висш началник пожизнено или най-малко в идващите 10 - 15 години.
Контролът и централизацията постоянно са били фиксидея на комунистическата партия. Но при Си тази обсесия доближи нови висоти, отбелязва списание Economist. След три десетилетия на отваряне и промени при предходните водачи, по времето на Си Китай в доста връзки става по-затворен и автократичен. Системите за наблюдаване се разрастват. Цензурата и репресиите се ускоряват. Политически функционери се разпореждат в частни компании. Запазването на стоманената хватка на партията върху властта е най-висшият приоритет. Същото важи и за запазването на хватката на Си върху партията.
Ако първото му десетилетие на върха е индикатор за идващото, то в Китай следва още повече надзор във всички сфери - общество, стопанска система, политика. А що се отнася до света, той би трябвало да затегне колана и да се приготви, че ще друса, отбелязва в собствен текст за списание Foreign Policy Йо Инге Бекеволд, някогашен норвежки посланик и сегашен старши анализатор по Китай в Норвежкия институт за отбранителни проучвания. " Външната политика на Китай при Си от ден на ден прилича яздене на тигър - фраза, която препраща към китайската сентенция " Онзи, който язди тигър, се опасява да слезе от него ". Тя разказва риска от вдишване на курс на деяние, който по-късно не може да бъде зарязан. Стриктно едноличната власт усилва вероятността от стратегически неточности и неправилни преценки. Епичната неправилна преценка на Кремъл, която докара до нашествието в Украйна, е ослепителен образец за евентуалните последици ", написа Бекеволд.
Тази заплаха важи както във външен, по този начин и във вътрешен проект. Вътре в Китай неспособността на Си да поправя курса значи разширение на авторитаризма и стесняване на икономическите благоприятни условия. Навън значи загуба на значим мотор на напредък за световната стопанска система,, повишаване на напрежението в Азия (включително към Тайван) и все по-настоятелни опити на Пекин да пренапише световния ред по този начин, че да е по-благоприятен за автократични режими.
Реклама Един император ще ги владее
Когато през 2012 година партийната върхушка издига Си за водач, упованието е, че той може да бъде елементарно управляем, показва пред Politico Андрю Дж. Нейтън, професор по политология в Columbia University: " Те го смятаха за предразположен на въздействие, предан типаж, който ще се отнася с тях уместно като със старши и няма да клати лодката. Но той изненада всички с контролиращия си нрав да овладее всичко, да прави всеобщи чистки и да консолидира властта . " Резултатът е, че 10 години по-късно той се е трансформирал в това, което експертът по китайска политика Дейвид Шамбоу дефинира като " актуален император ". Поддръжниците на Си настояват, че той е верният водач в верния миг и би трябвало да остане на власт толкоз, колкото реши за належащо, с цел да прокара значими промени. Неговите критици, които в сегашен Китай са все по-изплашена и безгласна група, съзират рисково намаляване на тези институции, които биха могли да предотвратят рисковете от еднолично ръководство.
Неговият манифест " Размисли на Си Цзинпин за нова епоха на социализма с китайска специфичност " освен е залегнал в устава на ККП, само че е и вписан в конституцията и се учи в учебните заведения. Си твърди, че е извадил страната от интервал на " интензивно оскърбление " от външни сили и е постигнал " цялостна победа " над крайната беднотия в страната. Той дава обещание на поданиците си извършване на " китайската фантазия " и реализиране на " национално обновяване ". " У него има този обсаден нрав, който споделя: " Трябва да съм мощен и да направя страната мощна, тъй като Китай е бил жертва ". Си не има вяра на междинната класа, не има вяра на бизнесмените, не има вяра на кариеристите в личната си партия и не има вяра на хора, които го поучават, че Съединени американски щати са склонни на спокойно взаимно битие с Китай, " показва Андрю Дж. Нейтън.
Когато силата се трансформира в уязвимост
Проблемът е, че прекомерно огромната централизация на мощ в действителност прави него и страната му по-слаби. Най-очевидният образец е. В началото на пандемията тя даваше учредения за горделивост на Пекин - умрелите от ковид-19 в Съединени американски щати приближават 1.1 млн. души, до момента в който в Китай по публични данни са 5200 при четири пъти по-голямо население. Но до момента в който останалият свят към този момент се научи да живее с ковид, Китай продължава да третира всеки случай като опасност за обществената непоклатимост. По времето, когато партийните функционери заседават в Пекин, близо 300 млн. души в над 70 града в страната са сковани от цялостен или непълен локдаун, което слага стопанската система на колене.
Останалото без пояснение отсрочване на публикуването на данните за растежа на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие, които трябваше да излязат при започване на седмицата, ускорява опасенията за утежняване на стопанската система. " Най-вероятната причина за забавянето на статистиката е, че водачите на Държавния съвет (китайското държавно управление - бел. ред.) се тормозят, че данните ще помрачат триумфалния звук на партийния конгрес. Случката демонстрира по какъв начин политиката взима превес и въздейства върху високо способената, институционална технокрация, с която разполага Китай, " споделя пред в. New York Times Виктор Ших, експерт по Китай от University of California. Надеждите, че тактиката за " нулев коронавирус " може да бъде последователно разхлабена след конгреса, избледняват. И тя няма по какъв начин да бъде поправена просто тъй като никой не смее да каже на висшия водач, че бърка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ