Свидетелите на Нинова, на ДБ и другите секти следва да отстъпят
Преговорите за сформиране на държавно управление потеглиха добре - 5 дни костюмари се събираха в мол и с общи приказки убиваха магазинерките от досада (надаващите ухо). Но пък не се караха. И считат да продължат нататък с систематизиране на постове. Няма го Христо Иванов, който да каже, че желае да утвърждава всяка длъжност; Мая Манолова – да посъветва да го залъжат. Липсва Тошко Йорданов, с цел да ги " накове " пред медиите. В утринните блокове също е умерено – Борислав Сандов споделя, че е хубаво да има правителство; Иво Мирчев – че ще има. Между блоковете Корнелия Нинова търчи да се снима с Кирил Петков. Слави Трифонов даде обещание да е преклонен. Детската градина се е наиграла.
Без подигравка би трябвало да се каже, че нещата по никакъв начин не са занимателни.
България е пъклен изтощена
от размирната година, решението на куп проблеми закъснява. Повече отвсякога е нужно държавно управление със устойчиво болшинство. Но пък гореописаната идилия може и да е краткотрайна. Все отново си имаме работа с потвърдено едностранчив и предан на персоналните ползи партиен уред. Има и податки за бъдещо напрежение - Нинова твърди, че от " Македония " и " джендър идеологията " не би отстъпила; Демократична България се запъва за нови нуклеарни мощности. От време на време някоя прекомерно електорална единица ревва гороломно, че се вършат неприемливи взаимни отстъпки... Може да излезе най-после, че спокойствието е подбудено от вътрешнопартийна обстановка. Затова е хубаво да се каже на всеослушание, че времето е основно не просто за България, само че и за самите партии. Ако не осъзнаят значимостта на момента,
отговорностите си,
голямото болшинство от българите в никакъв случай няма да им елементарни. Други партии и политици ще ги изметат. А това изисква от досегашните артисти не просто взаимни отстъпки. Нужен е самобитен отказ от самите себе си. Жертвата на обещания, полезности, платформи би било класа, оценена даже от бъдещите генерации. Не е смешка - учебниците са цялостни не с магарета на мост, а с хора, които в преломен миг са жертвали нещо свое поради общото богатство.
Днес належащите проблеми са ясни. Ковид рецесията, скок на цените, зелените преобразувания на стопанската система и неспирният демографски крах са единствено част от тях. Но има и характерни промени в електоралните маси, които директно заплашват самите партии.
Наистина е време разделно
Ако още не са го разбрали, ще им помогнем:
Българска социалистическа партия към този момент е второразрядна партия – трайно и необратимо. Дали ще вземе 480 000 гласа (април) или 270 000 (ноември), няма изключително значение. Тя към този момент не е полюс, който може да смени различен и да лидира процеси. Всичко това е не просто сбъдване на от дълго време плануваното стесняване на Българска социалистическа партия. Но е и маргинализиране до най-твърдия електорат. Занапред Българска социалистическа партия би пътувала във влака на измененията,
качена само в багажното поделение
Затова, когато през днешния ден партията желае или не всякакви работи, това са въжделенията на маргинално малцинство – ясно е какъв брой тъкмо значими са.
Демократична България се покатери и срути. Лабилността, по-специално сривът (от 345 000 на 167 000 гласа юли - ноември) демонстрираха, че хората не гласоподават за нея. Гласуват за облика й – разрушител на Борисов и Движение за права и свободи. В мига, в който друга групировка влезе сполучливо в този облик ( " Продължаваме промяната " ), Демократична България бе изоставена. Отдавна се знаеше, че " градската десница " разчита на доста корав електорат. Вече е ясно, че може да притегля само доста мек, припознаващ я от немай-къде.
Как на този декор звучат всички досегашни искания на Българска социалистическа партия и Демократична България за " червени линии " – това можем, това - не, с тоя – да, другия – долу! Звучат като кресливи чупки и стойки на фракция. Нормалните хора – голямото болшинство, бягат от сектите.
В рамките на година Има Такъв Народ също изпита меда и жилото. И тя бе облик - припознат и изхвърлен. На Политическа партия към този момент се пада само медът просто тъй като е най-нова. Но за разлика от другите, и двете партии нямат корав електорат. Какво се случва при неналичието на корав електорат, се видя най-добре при " Мутри вън!... " Всички тези нови обединения са като мол – гласоподавателят влиза в тях и в случай че няма какво да купи, отива в по-лъскав мол. Знаменателна подигравка е, че Политическа партия предложения договарящите тъкмо в мол " Парадайз ". Днес парадайс, на следващия ден – ад.
ГЕРБ също се самоограничи – докъм 500 000 гласоподаватели. Движение за права и свободи е етнически лимитирана. Таванът на " Възраждане " е невисок. И те, макар претенциите и крясъците си, въплъщават малцинства. Ето това са партиите ни сега –
няколко секти и два-три мола
Едните следва съществено да изоставят нещата, осмислящи ги до момента. Другите - непрекъснато да внимават в картинката.
Всичко това са големи преобразувания, в това число идейни. Те текат сега и слагат на тестване както бъдещето на сектите, така и действието на " моловете ". Конкретно за договарящите в този момент значат едно – нужна е прагматичност. Участниците би трябвало да бъдат тихи, не войнствени. Не да заявяват позиции, " от които не биха отстъпили ". А да декларират такива, които биха били признати от всички. Защото и трите вота демонстрираха, че единствената им социална задача е трайно да изметат Борисов. Нищо кой знае какво друго. Червени линии, пембени полезности и прочие
абракадабри не са мотика за лозето
Стоварват се върху личните им глави.
Всичко това сякаш към този момент се знае. Но и не. Трябва да бъде повтаряно, тъй като представители по тематиката са добре познатите лидери или умопомрачените им сектанти в обществените мрежи. Условия, бариери и червени линии са музика в тесния им кръг. Мнозинството е безшумно, работи, не захлебва като трол. То се изявява единствено по избори и гласът му е явен.
А началото в действителност е оптимистично. Кирил Петков, вижда се, е много прагматичен човек. Той и Нинова загатват коалиция с 4-годишен мандат. Щом изобщо приготвената от Петков маса е цялостна с посетители, значи в предварителните лидерски диалози е загатнал за това-онова – постове, въздействие, квоти... Съобразно опита, а и ненаситната човешка природа, точно това е ключът към консенсуса - даже за тематика като Македония. Тъжно е, че може да разчитаме само на циничната изгода. Но на друго не остана да се надяваме.
Без подигравка би трябвало да се каже, че нещата по никакъв начин не са занимателни.
България е пъклен изтощена
от размирната година, решението на куп проблеми закъснява. Повече отвсякога е нужно държавно управление със устойчиво болшинство. Но пък гореописаната идилия може и да е краткотрайна. Все отново си имаме работа с потвърдено едностранчив и предан на персоналните ползи партиен уред. Има и податки за бъдещо напрежение - Нинова твърди, че от " Македония " и " джендър идеологията " не би отстъпила; Демократична България се запъва за нови нуклеарни мощности. От време на време някоя прекомерно електорална единица ревва гороломно, че се вършат неприемливи взаимни отстъпки... Може да излезе най-после, че спокойствието е подбудено от вътрешнопартийна обстановка. Затова е хубаво да се каже на всеослушание, че времето е основно не просто за България, само че и за самите партии. Ако не осъзнаят значимостта на момента,
отговорностите си,
голямото болшинство от българите в никакъв случай няма да им елементарни. Други партии и политици ще ги изметат. А това изисква от досегашните артисти не просто взаимни отстъпки. Нужен е самобитен отказ от самите себе си. Жертвата на обещания, полезности, платформи би било класа, оценена даже от бъдещите генерации. Не е смешка - учебниците са цялостни не с магарета на мост, а с хора, които в преломен миг са жертвали нещо свое поради общото богатство.
Днес належащите проблеми са ясни. Ковид рецесията, скок на цените, зелените преобразувания на стопанската система и неспирният демографски крах са единствено част от тях. Но има и характерни промени в електоралните маси, които директно заплашват самите партии.
Наистина е време разделно
Ако още не са го разбрали, ще им помогнем:
Българска социалистическа партия към този момент е второразрядна партия – трайно и необратимо. Дали ще вземе 480 000 гласа (април) или 270 000 (ноември), няма изключително значение. Тя към този момент не е полюс, който може да смени различен и да лидира процеси. Всичко това е не просто сбъдване на от дълго време плануваното стесняване на Българска социалистическа партия. Но е и маргинализиране до най-твърдия електорат. Занапред Българска социалистическа партия би пътувала във влака на измененията,
качена само в багажното поделение
Затова, когато през днешния ден партията желае или не всякакви работи, това са въжделенията на маргинално малцинство – ясно е какъв брой тъкмо значими са.
Демократична България се покатери и срути. Лабилността, по-специално сривът (от 345 000 на 167 000 гласа юли - ноември) демонстрираха, че хората не гласоподават за нея. Гласуват за облика й – разрушител на Борисов и Движение за права и свободи. В мига, в който друга групировка влезе сполучливо в този облик ( " Продължаваме промяната " ), Демократична България бе изоставена. Отдавна се знаеше, че " градската десница " разчита на доста корав електорат. Вече е ясно, че може да притегля само доста мек, припознаващ я от немай-къде.
Как на този декор звучат всички досегашни искания на Българска социалистическа партия и Демократична България за " червени линии " – това можем, това - не, с тоя – да, другия – долу! Звучат като кресливи чупки и стойки на фракция. Нормалните хора – голямото болшинство, бягат от сектите.
В рамките на година Има Такъв Народ също изпита меда и жилото. И тя бе облик - припознат и изхвърлен. На Политическа партия към този момент се пада само медът просто тъй като е най-нова. Но за разлика от другите, и двете партии нямат корав електорат. Какво се случва при неналичието на корав електорат, се видя най-добре при " Мутри вън!... " Всички тези нови обединения са като мол – гласоподавателят влиза в тях и в случай че няма какво да купи, отива в по-лъскав мол. Знаменателна подигравка е, че Политическа партия предложения договарящите тъкмо в мол " Парадайз ". Днес парадайс, на следващия ден – ад.
ГЕРБ също се самоограничи – докъм 500 000 гласоподаватели. Движение за права и свободи е етнически лимитирана. Таванът на " Възраждане " е невисок. И те, макар претенциите и крясъците си, въплъщават малцинства. Ето това са партиите ни сега –
няколко секти и два-три мола
Едните следва съществено да изоставят нещата, осмислящи ги до момента. Другите - непрекъснато да внимават в картинката.
Всичко това са големи преобразувания, в това число идейни. Те текат сега и слагат на тестване както бъдещето на сектите, така и действието на " моловете ". Конкретно за договарящите в този момент значат едно – нужна е прагматичност. Участниците би трябвало да бъдат тихи, не войнствени. Не да заявяват позиции, " от които не биха отстъпили ". А да декларират такива, които биха били признати от всички. Защото и трите вота демонстрираха, че единствената им социална задача е трайно да изметат Борисов. Нищо кой знае какво друго. Червени линии, пембени полезности и прочие
абракадабри не са мотика за лозето
Стоварват се върху личните им глави.
Всичко това сякаш към този момент се знае. Но и не. Трябва да бъде повтаряно, тъй като представители по тематиката са добре познатите лидери или умопомрачените им сектанти в обществените мрежи. Условия, бариери и червени линии са музика в тесния им кръг. Мнозинството е безшумно, работи, не захлебва като трол. То се изявява единствено по избори и гласът му е явен.
А началото в действителност е оптимистично. Кирил Петков, вижда се, е много прагматичен човек. Той и Нинова загатват коалиция с 4-годишен мандат. Щом изобщо приготвената от Петков маса е цялостна с посетители, значи в предварителните лидерски диалози е загатнал за това-онова – постове, въздействие, квоти... Съобразно опита, а и ненаситната човешка природа, точно това е ключът към консенсуса - даже за тематика като Македония. Тъжно е, че може да разчитаме само на циничната изгода. Но на друго не остана да се надяваме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ